Решение № 106 от 02.03.2020, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 106, 02.03.2020 год., гр.Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Женя Иванова, като разгледа докладваното от

Председателя гр.д. № 1207 по описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл. 138 и сл. от ЗЗД, за сумата от 1514.56 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на ответника, на неговия кредитор, поради което е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на сумите, както следва: 567.42 лв. – остатъчна главница по Договор за потребителски кредит № 0000415/09.01.2017 г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, договорна лихва в размер на 88.26 лв. за периода от 09.01.2017 г. до 08.04.2019г. по същия договор, обезщетение за забава върху главницата в размер на 106.29 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 08.04.2019 г., както и сумата от 752.59 лв. - главница по

Договор за допълнителни услуги от 09.01.2017 г., за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 395/11.04.2019 г., постановена по ч.гр.д.№ 668/2019 г. по описа на РСТ, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове в изпълнение указанията на заповедния съд. Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че вземането, в посочения по-горе размер, за което е издадена заповед за изпълнение против ответника съществува, като се присъдят и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, но същия чрез писмено становище е заявил, че поддържа предявените искове.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения от съда по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител. В отговора исковете са оспорени изцяло и по основание и по размер. Наведени са доводи за нищожност на договора за кредит от който ищеца черпи права, поради наличието на неравноправни клаузи и такива заобикалящи закона. Наведени са доводи за нарушения на ЗПК и ЗЗП, обуславящи недействителност на договора за кредит и договора за допълнителни услуги. Моли съда да отхвърли исковете ведно с законните последици. В съдебно заседание наведените доводи се поддържат от особения представител.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От Договор за потребителски кредит № 0000415/09.01.2017 г., сключен между длъжника-ответник и „Фреш Кредит“ ЕООД, приложен по делото, ведно с ОУ се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 800 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 81.96 лв., със срок от 12 месеца, с първа вноска на 00.02.2017г. и последна вноска на 09.01.2018 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 39,96 %, обща сума за погасяване в размер на 983.52 лв. и ГПР 48,26 %, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е приложена и разписка от ответника за получена сума от 800 лв. на 09.01.2017 г. ( л.19 ). В чл. 3, ал.1 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения: 1 - две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания - да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв., или 2. - неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка; а в чл.3, ал.2 е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител с възнаграждение на поръчителя в размер на 1027.20 лв., платимо от кредитополучателя на равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга – чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга от кредитодателя, а именно - финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено. В чл.2, ал.5 е уговорено обезщетение за забава при просрочие в размер на законната лихва върху забавената сума.

От договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 09.01.2017 г., приложен по делото се установява, че между кредитодателя, кредитополучателя, действащ чрез кредитодателя - като негов пълномощник и настоящия ищец, е сключен договор за поръчителство, като ищецът се е задължил към кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000415, като договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор. В чл.9.2 е уговорено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок (който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената служебна справка в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор, а приложеното по делото копие то договора за гаранционна сделка не носи подписа на поръчителя. От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0000415 от 09.01.2017 г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1027.20 лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 85.60 лв., дължими от длъжника. Липсва посочване на падежна дата на всяка от месечните вноски. В уговорките по т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор. Липсват каквито и да било доказателства по делото, за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя. От Покана за плащане от 08.04.2019 г., отправена от кредитора „Фреш Кредит“ ЕООД до настоящия ищец се установява, че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, съобразно приложена справка, който е в размер на 1514.56 лв. за пълно погасяване. По делото не са представени доказателства ищеца да е изплатил след поканата сумата от 1514.56 лв., като е приложен протокол за прихващане на вземания между „Фреш

Кредит“ ЕООД и ищцовото дружество, който сам по себе си не установява реално погасяване на задължението на ответника към кредитора му, още повече, че както беше посочено по-горе дружеството-гарант е собственост на дружеството-кредитор. Липсват и твърдения, както и доказателства по делото, за това поръчителят да е уведомил длъжника за извършеното плащане. Видно от приложената към поканата справка, в същата фигурират и дължими суми за обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, каквото липсва по договора за кредит, а общата сума, изплатена от ответника към 08.04.2019 г. е била в размер на 232.58 лв. главница, 95.26 лв. договорна лихва, вноска по доп. пакет- 342.61 лв. и обезщетение за неизпълнение на договорно задължение 2.95 лв., като останалата непогасена част от договора за кредит и доп. услуги е в размер на 1514.56 лв.

Няма представени доказателства за погасяване изцяло, или частично на суми от ответника в хода на производството.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че по силата на договор за поръчителство, ищецът платил задълженията на настоящия ответник на неговия кредитор, поради което счита, че е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на дължимите суми, за които се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 202/19.02.2019 г., постановена по ч.гр.д.№ 316/2019 г. по описа на РСТ.

Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл. 143, ал. 1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. На следващо място, платилият поръчител следва да уведоми длъжника за извършеното плащане, тъй като ако не е сторил това, съгл. чл. 143, ал.2, изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението, каквито възражения са въведени от процесуалния представител на ответника в настоящото производство.

Последователна е практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24