Акт от 14.02.2018, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 186/2017
- Подписан
- 14.02.2018
- В сила
- 20.06.2018
Цитирани разпоредби
- чл.128 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.2 ал.2 т.4 · Закон за държавната собственост
- чл.51 т.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.51 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- §1 т.13 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.387 · Закон за съдебната власт
- чл.388 · Закон за съдебната власт
- чл.388 ал.1 · Закон за съдебната власт
- чл.202 · Закон за устройство на територията
- чл.130 т.6 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№37 14.02.2018г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На шести февруари 2018г. в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: И. Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №186 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.54 ал.6 от
Закона за кадастъра и имотния регистър във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалба на Министерство на правосъдието срещу Отказ №17-101/07.03.2017г. на Н. С. Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на град Казанлък, постановен по заявление №01-9610/16.01.2017г. на Министерство на правосъдието, чрез упълномощения представител -Н. О. звено „Охрана-Стара Загора” при Главна дирекция „Охрана” / Заповед №ЛС-04-1440/19.08.2016г на Министъра на правосъдието и Заповед №3-1737/31.10.2016г. на главния директор на ГД „Охрана” / стр.17/, за изменение на КККР на град Казанлък, чрез нанасяне на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ***, с предназначение за съдебна палата, ЗП 797кв.м., на три етажа, на основание чл.16 ал.3 вр. с чл.51 т.2 от ЗКИР / непълноти или грешки/.
Съгласно обяснителната записка на стр.26 по делото, изменението на КККР се състои в отстраняване на непълнота, чрез нанасяне на самостоятелен обект с проектен идентификатор ***, представляващ две преходни стаи за дежурния по охрана и канцелария, находящи се на първи етаж, вдясно от централния вход, самостоятелен обект с идентификатор ***, представлява пространството под стълбището в сутерена на сградата, преградено с метални решетки и разделено на две клетки с предназначение за задържани лица.
Възложителя на проекта за изменение на КККР на град Казанлък се е позовал на Акт за публична държавна собственост №4712/23.11.2005г., вписан в под №8392/01.12.2005г., Акт №12, том Х, н.д.№4991, партида 399 по описа на Службата по вписванията към РС Казанлък, според който съдебната палата, представляваща масивна сграда на три етажа със сутерен и ЗП на всеки етаж от 842.82кв.м. и РЗП 3371.28 / ЗП не съответства на посочената ЗП от 797кв.м., посочена в скица на сградата №15-473796/28.09.2016г., стр.29/, е в управление на РС Казанлък и РП Казанлък; на Заповед №ЛС-04-1459/26.10.2015г. на Министъра на правосъдието, с която е разпределено ползването на помещенията в Съдебна палата град Казанлък, като на Областно звено „ Охрана“ е определено ползването на двете преходни стаи, находящи се на първия етаж за дежурния по охрана и канцелария; на споразумителен протокол от 01.07.2011г. за определяне разходите за стопанисване / ползване/, текущ ремонт и издръжка на сградите, в които са настанени няколко органа на съдебната власт, с приложена рекапитулация н площите към него и на копия от работния проект за изграждане на информационна система за осигуряване на ефективна сигурност на сградата на РС и РП Казанлък / стл.33 и 34/, онагледяващи разположението на първи етаж и сутерена.
В изпълнение на процедурата по чл.70 ал.1 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ, С. Стара Загора е изпратила уведомление за започване на административно производство до Министерство на правосъдието, до Висш съдебен съвет, до Районен съд Казанлък, до Районна прокуратура Казанлък и до Служба по вписванията гр. Казанлък с указания за правото на отговор в седмодневен срок.
РС Казанлък е възразил против допустимостта и основателността на искането за изменение на КККР на град Казанлък, чрез отстраняване на непълнота и нанасяне на самостоятелни обекти в сградата за съдебна палата, с приложени към възражението извлечение от Протокол №24/09.06.2016г. от заседание на Пленума на ВСС, на което е прието решение №27.1 за упълномощаване на административните ръководители на органите на съдебната власт, на които е възложено стопанисването на недвижимите имоти на от Министерство на правосъдието, предоставени в управление на Пленума на ВСС /по силата на чл.387 от ЗСВ/ за нуждите на съдебната власт да представляват ВСС пред службите по геодезия, картография и кадастър във връзка с издаването на документи, необходими за съставянето и актуализирането на актове за държавна собственост. Въз основа на действащата разпоредба на чл.387 от ЗСВ и извършеното упълномощаване от Пленума на ВСС за представителство пред компетентните администрации във връзка с вписването на промяната в субекта на правото на управление е застъпено становище за недопустимост на заявлението на Министерство на правосъдието, както и за несъществуване на заявените за нанасяне самостоятелни обекти. Сградата се ползва за нуждите на органите на съдебната власт и от второстепенни разпоредители с бюджет към Министъра на правосъдието, но ползваните помещения не са обособени в самостоятелни обекти, нито са предмет на отделни права на управление. Приложен е Акт за публична държавна собственост №8719/18.11.2016г., вписан под №9595/22.11.2016г. в Службата по вписванията и скица на сградата от 28.09.2016г., в която са отразени вписани в КРНИ данни за собствеността на държавата и за предоставено право на управление на РС Казанлък и РП Казанлък.
Административния ръководител на РП
Казанлък също е възразил против основателността на искането за обособяване на самостоятелни обекти с доводи, че собственик на сградата е ВСС, а косвено се засягат правата на РС Казанлък, които ползват помещения в сградата по волята на ВСС.
След изтичане на сроковете за становища от привлечените за участие заинтересовани страни, Н. С. Стара Загора постановява оспорения отказ №17-101/07.03.2017г. при следните мотиви:
Заявител в производството е ГД „Охрана“ при
Министерство на правосъдието и иска нанасяне на два самостоятелни обекта, ползвани от Областно звено „Охрана-Стара Загора“ в сграда с идентификатор ***- съдебна палата на град Казанлък, съгласно представен проект за промяна на ККР.
Съгласно АПДС, вписан в Служба по вписванията гр. Казанлък под №123, том 30, вх.рег. №9595 от 22.11.2016г, сградата е собственост на ВСС с предоставени права за управление на РС и РП Казанлък. Съгласно Заповед №АС-04-1459/28.10.2015г. на Министъра на правосъдието е разпределено ползване на помещенията в сградата на Съдебна плата. Споразумителен протокол от 01.07.2011г разпределя разходите по стопанисване на сградата на ВСС, съгласно рекапитулация на площите за ползване.
Приложените към проекта за изменение на ККР, чертежи са схеми на сутеренен и първи етаж изработени във връзка с информационната система за осигуряване на ефективна сигурност.
Съгласно АПДС, вписан в Служба по вписванията гр. Казанлък под №123, том 30, вх.рег. №9595 от 22.11.2016г. и направеното вписване в кадастралния регистър, Министерство на правосъдието, ВСС, РС Казанлък, РП Казанлък и Служба по вписванията имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на §1 т.13 от ДР на ЗКИР.
Заявеното искане не може да бъде одобрено, тъй като по аргумент от чл.51 ал.2 от ЗКИР активно легитимиран да заяви изменение е собственика на недвижимия имот. Следователно може да бъде заявено само от ВСС. Заявителя ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието не е собственик на сградата и направеното от негово име искане е недопустимо.
Твърдението за непълнота на КК по смисъла на чл. 51 ал.1 т.2 от ЗКИР е неоснователно, тъй като не се установява самостоятелност за двата обекта, предмет на изменението, нито като обекти на правото на собственост, нито технически и по предназначение. Въз основа на възраженията на РС Казанлък и РП Казанлък против основателността на исканото изменение е направен извод и за наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по съдебен ред.
С жалбата се твърди, че отказа на
Н. С. Стара Загора е в противоречие със ЗДС, ЗСВ и ЗКИР, тъй като със ЗИД ЗСВ /Дв. Бр.28/08.04.2016г/ в управление на Пленума на ВСС преминават имотите на съдебната власт, а сградите и частите от имоти, които са предоставени за нуждите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на правосъдието продължават да се ползват за осъществяване на дейността им и остават в управление на Министерство на правосъдието.
Извода, че само ВСС като собственик на сградата може да заяви изменение на КККР е в противоречие с чл.15 от ЗДС, според който собственик на сградата е държавата, предвид актуването на същата с Акт за публична държавна собственост, в който се отбелязват предоставените права на управление. Имотите, държавна собственост се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините по реда на ППЗДС, като в зависимост от вида на държавната собственост решението е в компетентността на Министерски съвет или на областния управител. Поради това аргументите, че липса надлежно учредено право на ползване са несъстоятелни. Сградния фонд –държавна собственост се предоставя за управление, което право има различно съдържание от правото на ползване. ВСС и органите на съдебна власт нямат качеството на собственик или на ползвател. Съдебната плата е в управление на ВСС и Министерство на правосъдието по аргумент от §83 от ПЗР на ЗИД ЗСВ, а неин собственик е държавата на основание чл.2 ал.2 т.4 от ЗДС.
Измененията на ЗСВ в сила от 12.04.2016г. представляват изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизане в сила на кадастралните карти и регистри и в случая се касае за нанасяне на нови самостоятелни обекти в гради т.е. не се поддържа твърдението за наличие на непълнота в кадастралната карта, както е посочено в заявлението за нейното изменение.
Оспорва се извода за липса на самостоятелно функционално предназначение, както и качеството на заинтересовани лица на Районна прокуратура Казанлък, РС Казанлък и Служба по вписванията, като се сочи и допуснатото по отношение на заявителя процесуално нарушение, чрез конституирането му като заинтересована страна, а като заявител е възприет представителя по пълномощие.
От съда се иска да бъде отменен Отказ
017-101/07.03.2017г. на Н. С. и да се присъдят разноските по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт.
Ответника – Н. С. С. Загора, чрез процесуалния си представител адвокат Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения в подкрепа на изложените в оспорения отказ с мотиви и се иска от съда да отхвърли жалбата с присъждане на възнаграждение за един адвокат, изготвил писмено становище по съществото на спора, приложено преди последно съдебно заседание.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от Министерство на правосъдието, подписана от лице, което по силата на Заповед за заместване №ЛС-04-536/24.03.2017г. е заемало длъжността Министър на правосъдието от 27.03.2017г. до 28.03.2017г. / стр.7 по делото/, в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административен акт, подлежащ на съдебен контрол и при наличие на правен интерес – адресата му е неблагоприятно засегнат. Отказ № 17-101/07.03.2017г. е постановен по заявление на Министерство на правосъдието, представлявано от Началника на областно звено „Охрана-Стара Загора“ по силата на цитираните по-горе заповеди на Министъра на правосъдието и на Главния директор на ГД „Охрана“ при същото министерство и получена от пълномощника на 14.03.2017г., поради което последния ден на преклузивния срок изтича на 28.03.2017г. /работен ден/. Жалба с изходящ номер 92-10-45 /17 е изпратена по пощата с обратна разписка, представена по делото на стр. 195, от която е видно, че документ с рег. №92-10-45#4 е изпратен до С.
Стара Загора на 27.03.2017г., а от представеното на следващата страница по делото, копие на извлечение от деловодната система на Министерство на правосъдието се установява, че под номер 92-10-45#4 е изведена жалба против Отказ №17-101/07.03.2017г. на Н. С. Въз основа на обратната разписка и извлечението от деловодната система на Министерство на правосъдието настоящия състав на АС Стара Загора приема, че жалбата е подадена в срок, а предвид представеното копие на заповед за заместване на Министъра на правосъдието, че е подписана и от лице, което към 27.03.2017г. е заемало длъжността Министър, който орган е законен представител на оспорващото ведомство.