Решение № 612 от 29.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500749 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ответникът Д. К. В. обжалва Решение № 159 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 1065 / 2023 г. на Б.ския районен съд, с което молбата на В. В. Д. по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН за съдебна защита е била уважена.

В жалбата се твърди недопустимост на обжалвания акт. Направено е искане за неговото обезсилване и за прекратяване на производството. По същността си обаче доводите са за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззиваемата страна не е подала отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Решението е допустимо, защото молителката твърди, че живее във фактическо съпружеско съжителство с ответника, както и че е била обект на физическо посегателство (нанесен побой) от негова страна. При така заявените обстоятелства тя е активно легитимирана да подаде молбата за защита. Дали твърдението за фактическо съпружеско съжителство ще 1 бъде доказано, е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация, тоест въпрос, свързан с основателността, а не с допустимостта на молбата.

Решението е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272 ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както относно установената фактическа обстановка, така и относно направените въз основа на нея правни изводи.

Спорният пред въззивната инстанция въпрос е дали страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство. Отговорът е положителен. Този факт се установява не само с показанията на свидетелите И. В. и Й.М. (съответно майка и колежка на молителката), но и с показанията на посочения от ответника свидетел Г.Г., който е предоставял на страните таксиметрови услуги.

Разгледаният подробно във въззивната жалба въпрос за интимната връзка е неотносим към предмета на делото, защото молителката се позовава на фактическо съпружеско съжителство с ответника.

Във въззивната жалба не са били изложени други конкретни доводи, които да бъдат разгледани от въззивния съд (чл. 269, изр. 2 ГПК).

Изводът е, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. То е изключително благоприятно и за самия жалбоподател – ответник пред първата инстанция, който през 12месечния ограничителен период ще може – дори емоционално – да преустанови всякакви отношения с молителката, която според показанията на свидетеля Д. Д.ов В. е злоупотребявала алкохол, вдигала е скандали, унищожавала е имущество на баща му и му е нанасяла телесни увреждания.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на насрещната страна направените разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лв.

Държавната такса за въззивното производство е била предварително внесена, поради което тя не следва да бъде повторно възлагана върху жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159 от 18.09.2023 г. по гр. д. № 1065 / 2023 г. на Б.ския районен съд.

ОСЪЖДА Д. К. В. от гр. Б., ЕГН **********, да заплати на В. В. Д.

2 от гр. Б., ЕГН **********, направените пред въззивната инстанция разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3