Решение № 697 от 09.11.2023, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 2340/2022
- Вид
- Решение № 697
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 05.12.2023
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 ал.2 т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.33 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 697 гр. гр. Хасково, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640102340 по описа за 2022 година
Предявени са от Д. Т. Т. с ЕГН:********** от **********, със съдебен адрес *************, адв.П. П., против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Люлин 7”, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представляван от Галин Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров, и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представляван от Петър Благовестов Дамянов, обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка със ЗПК и ЗЗД.
Иска се прогласяване нищожността на клаузата на чл.4 от договор за паричен заем №4114770 от 12.04.2021г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и клаузата на чл.3 от сключения към него договор за предоставяне на поръчителство №4114770 от същата дата, сключен с "Файненшъл България" ЕООД чрез "Изи Асет Мениджмънт" АД, като неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 от ЗПК, като противоречащи на добрите нрави, като заобикалящи изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19 ал.4 от ЗПК.
Твърди се, че на 12.04.2021г. ищцата сключила с първия ответник договор за потребителски кредит №4114770, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 300лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%, с годишен процент на разходите 49,24%, срок на погасяване 27 седмици, със седмична погасителна вноска от 12,35лв. Съгласно чл.4 от договора за заем, заемателят се задължавал в срок 1 от три дни от датата на сключване на договора да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата се появявал и договор за предоставяне на поръчителство №4114770, сключен с втория ответник чрез първия ответник и ищцата. Съгласно чл.3 т.1 от нарочно създадения договор за предоставяне на поръчителство, потребителя по чл.3 дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 206,55лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 7,65лв.
В исковата молба се твърди, че за да заобиколят материално правните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК, фирмите за бързи кредити въвели практиката да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят. След като не могат да отговорят на тези изисквания в договорите за кредит били включени санкции под формата на неустойки. Тези клаузи били неравноправни.
Преценката за действителността на клаузата на чл.4 от договора за заем във връзка с чл.3 от договора за поръчителство и трансформирането на неустойката във възнаграждение на поръчителя и за нейния обоснован размер следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.№1/2009г., с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения.
Твърди се, че предвидената трансформирана неустойка за възнаграждение на поръчителя излиза извън присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото надвишавала половината от получената заемна сума и не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение и не кореспондирала с последиците от неизпълнението.
В договора били създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, за да възникнат условията кредиторът да начисли допълнително оскъпяване под скритата форма на "възнаграждение на поръчителя".
Поставянето на изисквания за осигуряване на лично, реално обезпечение противоречало на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК.
Трансформираната неустойка във "възнаграждение на поръчителя" намерила място в чл.3 т.1 от договора за поръчителство, която била във връзка с чл.4 от договора за заем била нищожна като нарушаваща добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, във връзка с чл.19 ал.1 от ЗПК, във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК.
Предвид подробно изложените съображения в исковата молба се иска постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузите на чл.4 от договор за паричен заем №4114770 от 12.04.2021г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД и чл.3 от договор за поръчителство №4114770, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключени при 2 неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Въз основа на гореизложеното се иска признаване за установено, че ищцата не дължи сумата от 206,55лв., представляваща допълнително оскъпяване за предоставянето на надлежно обезпечение, дължима във връзка с чл.3 от договора за поръчителство към чл.4 от договора за потребителски кредит.
Претендира присъждане на направените по делото разноски и присъждане на основание чл.38 от ЗА на адвокатско възнаграждение на адв.П. И. П..
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, поради липса на правен интерес. Според ответника, след като ищецът може да предяви осъдителен иск за него липсва правен интерес от предявения установителен иск. Алтернативно оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. С оглед на това неоснователно било твърдението на ищцовата страна, че договора с втория ответник е лишен от правно основание. Неоснователно било и твърдението, че договора за поръчителство е сключен в противоречие на добрите нрави, тъй като действал принципа на свободно договаряне. Ответникът не счита престациите за явно нееквивалентни, тъй като с договора за предоставяне на поръчителство поел задължение, което изпълнявал сключвайки рамков договор за поръчителство.
С предоставеното поръчителство ответното дружество извършвало възмездна услуга в полза на заемодателя. Последният не бил поставил условие в договора за заем да се обезпечи вземането му по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант, каквито твърдения били наведени в исковата молба. Напротив, заемодателят предоставил възможност на заемателя да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора.
Следвало да се има предвид, че договора за предоставяне на поръчителство бил сключен само и единствено поради възлагане от ищцовата страна и то само при условие, че ответното дружество ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, нямало интерес да сключва безвъзмездни сделки. Предоставянето на гаранционни сделки било от основния предмет на дружеството, поради което не можело да си позволи да ги извършва безвъзмездно.
Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца и искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника в случай, че не се яви негов представител в с.з.
3
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
Видно от приложения с исковата молба договор паричен заем №4114770, същия е подписан от ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 12.04.2021г. И двете страни по договора са подписали и погасителен план към договора за заем. Представя се и попълнения СЕФ.
На 12.04.2021г. между ищцата и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е подписан договор за предоставяне на поръчителство №4114770.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Вещото лице сочи, че сумата на договорната лихва отговаря на заложения по договор за паричен заем №4114770 от 12.04.2021г. годишен лихвен процент в размер на 40%.
Изчислен съобразно формулата, посочена в ЗПК, годишния процент на разходите при включване само на договорната лихва като разход на заемателя, ГПР по договора за паричен заем възлиза на 49,239% и не се различава от размера, посочен по договора /49,24%/. Експертизата сочи, че ако сумата, касаеща оскъпяване в размер на 206,55лв., платима разсрочено на вноски, всяка от които 7,65лв., съгласно чл.4 от договора за паричен заем, вр.чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, бъде прибавена към общите разходи на ищцата като потребител по кредита, размерът на ГПР възлиза на 248,94%, т.е. годишният процент на разходите в процентно измерение би нарастнал със 199,70%.
При извършените проверки вещото лице констатира, че сумата в размер на 206,55лв. е изплатена напълно. Експертизата установява, че плащания са извършени на следните дати : 17.05.2021г., 16.06.2021г., 16.07.2021г., 06.08.2021г., 07.09.2021г., 30.09.2021г. и 01.11.2021г., когато е изплатена последната дължима сума по чл.4 от договора за паричен заем, вр.чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство. Вещото лице сочи, че в счетоводните записвания на ответниците това плащане е разнесено на основание сключен рамков договор за поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД – поръчител и „Изи Асет Мениджмънт“ АД – кредитор на дата 10.07.2019г., по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с потребителите за изпълнение на задълженията им по сключените договори за паричен заем. В експертизата е отразено, че сумата е получена от „Файненшъл България“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като се иска установяване недължимост на вземане на ответника към ищеца за посочената в исковата молба сума, като се твърди, че същата се основава на нищожни клаузи на договорите за паричен заем и за поръчителство и се прави искане за прогласяване на тяхната нищожност.
Съдът намира така предявените искове за допустими, тъй като е налице правен интерес за ищцата да иска установяване на недължимост на вземане 4 на ответните дружества от нея, както и прогласяване нищожността на отделни клаузи на двата процесни договора, сключени между страните. Разгледани по същество така предявените искове в настоящото производство се явяват основателни. Видно от представените договори, сключени между страните, ищцата е получила в заем сумата от 300лв. срещу поетото от нея задължение да ги върне заедно с лихвите и разноските по кредита. Страните по договора за паричен заем са уговорили вноските за погасяване на задължението и срока, в който следва да стане това, както и съответното оскъпяване на кредита. Приложен е също така СЕФ, от който се установява от кого се отпуска заемната сума, размера на същата, на кого се изплаща, размера и падежа на вноските, лихвените проценти, оскъпяването и правата на заемополучателя да се откаже от договора или да го погаси предсрочно.
По несъмнен начин се установява също така, че въз основа на горецитираната клауза за предоставяне на обезпечение, заложена в договора за паричен заем, между ищцата и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В чл.3 от този договор за поръчителство е уговорено, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 206,55лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 7,65лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД.