Решение № 1869 от 26.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1869 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110104442 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „В.К.В.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, срещу Ю. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца за следните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6683/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, а именно: сумата от 1087,49 лв., представляваща незаплатена главница за стойността на ползвани В и К услуги за периода от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. по партида с абонатен № 1601711 за обект на потребление, находящ се в ********, за която сума са издадени фактури в периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г., както и сумата от 94,48 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.04.2019 г. до 07.05.2021 г., в който не е включен периодът 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, ответникът Ю. В. Д., в качеството му на собственик на процесния обект на потребление по силата на завещание, вписано на 13.03.2020 г., и потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за, е ползвал реално предоставени от ищцовото дружество услуги, отчетени чрез електронен карнет (таблет), които не е заплатил. Ищецът поддържа, че за периода от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. ответникът дължи главница в общ размер на 1087.49 лв. за предоставените му ВиК услуги, формирана като сбор от стойността на издадените в периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г. фактури, подробно описани в приложена справка за недобора на 1 частен абонат, както и лихва за забава в размер на 94,48 лв., начислена за периода от падежа на всяка фактура до 07.05.2021 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва качеството „потребител“ на ответника поради липса на представени доказателства за валидно възникнало договорно правоотношение между страните, действащо в процесния период на потребление. Изтъква, че според представената от ищеца справка от Имотен регистър ответникът е бил собственик по завещание само на 5/6 ид.ч. от водоснабдения имот, както и че на 08.04.2021 г. имотът е придобит чрез публичен търг от трето лице.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му представител юрк. С.С., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Особеният представител на ответника адв. В. Т. поддържа отговора и обективираното в него искане.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложената справка № 470863/14.04.2022 г. от Служба по вписванията – Варна за вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на лицето Ю. В. Д. за периода 01.01.1993 г. – 14.04.2022 г. (л. 27 и сл.) се установява, че на 10.11.2015 г. е вписана искова молба по гр.д. № 8188/2015 г. по описа на ВРС с ищец Ю. Д. и ответници Т.М. и М.М. с предмет на иска процесния обект на потребление – ап. 3, находящ се в ********** (пореден № 7 от справката), а на 28.02.2020 г. е вписано и съдебното решение по същото дело, потвърдено с решение по в.гр.д. № 2061/2017 г. на ВРС, последното недопуснато до касационно обжалване (пореден № 4 от справката).

От служебно извършена от съда справка в деловодната система на ВРС по посоченото гр.д. № 8188/2015 г. на ВРС се установява, че с влязло в сила на 02.02.2017 г. решение № № 1880/14.5.2016 г., постановено по делото, е намалено с ½ идеална част извършеното от С.М. Д., ЕГН **********, починала на 19.02.2014 г., в полза на М.Г.М., ЕГН ********** и Т.Г.М., ЕГН **********, завещание от 01.11.2012 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег. № 1411/13.03.2014 г. на нот. А.Г., с район на действие ВРС, необходима за допълване на запазената част на Ю. В. Д., ЕГН ********** от наследството на С.М. Д., на основание чл.30 от ЗН. Със същото решение е допусната съдебна делба на недвижим имот, 2 представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************.3 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г., находящ се в ********** с обща застроена площ 77.51 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, килер, баня-тоалет, входно антре и балкон, при граници по документ за собственост: бул. „*****, двор, двор, стълбище и ап.№ 2, а по схема: на същия етаж:

************.10; ************.2, под обекта: няма, над обекта:

************.6., заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение с площ 16.10 кв.м. и принадлежащото към апартамента таванско помещение със застроена площ 22.94 кв.м., както и съответстващите ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, между съделителите при квоти, както следва: 5/12 ид.ч. - за ищцата Ю. В. Д. с ЕГН **********; 7/24 ид.ч. - за ответника М.Г.М. с ЕГН **********; 7/24 ид.ч. - за ответника Т.Г.М. с ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.

Съгласно справката от Агенцията по вписванията препис от обявеното завещание на С.М. Д. в полза на Ю. В. Д. е вписано на 13.03.2020 г., като за негов предмет са отбелязани 5/6 ид.ч. от самостоятелния обект с идентификатор ************.3 (пореден № 3 от справката).

Втората фаза на съдебната делба е приключила с влязло в сила на 14.2.2019 г. решение № 2891/14.7.2017 г. по гр.д. № 8188/2015 г. на ВРС, потвърдено с решение от 14.12.2017 г. по възз.гр.д. № 2061/2017 на ВОС, последното недопуснато по касационно обжалване с определение от 14.2.2019 г. по гр.д. № 1972/2018 на ВКС, с което делбеният апартамент с идентификатор ************.3 е изнесен на публична продан.

Проданта е приключила с постановление за възлагане, вписано в Имотния регистър на 08.04.2021 г., с което имотът е възложен на купувача Т.Г.М. (пореден № 1 от справката).

От съдържанието на приобщената справка за недобора на частен абонат за периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г. (л. 22) се установява, че за посочения имот при ищцовото дружество е разкрита партида с абонатен № 1601711 с титуляр Ю. В. Д.. Изяснява се, че по партидата са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от общо 1087,49 лв. за консумирана вода за отчетен период от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. по издадени фактури в периода 28.03.2019 г. – 26.04.2021 г., както и законна лихва от 94,48 лв., начислена върху съответните главници по фактурите от датата на техния падеж до 07.05.2021 г. Установява се още, че за целия отчетен период е налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по показания на измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и нов отчет).

Последната фактура № 1154439338/26.04.2021 г. на стойност 31,45 лв. е издадена за отчетния период 24.03.2021 г. – 22.04.2021 г. (общо 29 дни).

За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК услуги в процесния период ищецът е представил опис на отчети на абонат № 1601711 от таблет, обработен до 20.05.2021 г. (л. 65 и сл.). Според документа през процесния отчетен период от 25.02.2019 г. до 22.04.2021 г. потреблението в обекта е отчитано от водомер № 1426724, фигуриращ като „изправен“ измервателен уред. Отчетът от последния е снеман дистанционно, по данни на направени от абоната месечни самоотчети и извършвани реални отчети на дати 05.03.2019 г., 25.06.2019 г., 25.09.2019 г., 26.11.2019 г., 28.01.2020 г., 27.05.2020 г., 28.07.2020 г., 26.08.2020 г., 27.10.2020 г., 25.03.2021 г. и 23.04.2021 г. През целия период в отчета са отразени показанията на 3 водомера и консумираната вода в кубични метри, представляваща разлика между отразените от самоотчета/реалния отчет показания в деня на съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет, като потреблението възлиза в рамките на 5-26 куб.м. вода месечно.

При съпоставка на отразените показания в описа на отчети и тези, обективирани в справката за недобора на частния абонат, се установява пълна идентичност на вписаните стойности за стар и нов отчет за процесния период на потребление, респективно за фактурираното количество вода, формирано като разлика между тях.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К.В.” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. (л. 5 и сл.), ведно с доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник. Приложени са и решения на КЕВР от 28.12.2018 г. (л. 11), от 23.12.2019 г. (л. 14) и от 30.12.2020 г. (л. 17) за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „В.К.В.“ ООД.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 81 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвани ВиК услуги по партидата на ответницата по издадените от ищцовото дружество фактури в периода от 28.03.2019 г. до 26.04.2021 г. възлиза на 1087,49 лв. с вкл. ДДС, а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 07.05.2021 г. – на 94,48 лв. Според заключението липсват данни за извършени плащания на тези суми. Вещото лице е извършило посещение на място в обекта на потребление на 01.04.2023 г., при което е констатирало, че имотът се обитава от украинско семейство – наематели, като показанието на водомера е „1038“.

От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6683/2021 г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 12.05.2021 г. заявление от „В.К.В.” ООД срещу Ю. В. Д. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е редовно връчена на длъжника (настояща ответница) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 415, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Предмет на предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно 4 доказване, наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване и съответствието на фактурираната средна консумация с предвидената такава за конкретната хипотеза на служебен отчет.