Решение № 1296 от 30.10.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Пазарджик, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104717 по описа за 2023 година

Предявени са от „**“ ЕАД с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: град ** против Б. Г. А. ЕГН ********** с адрес : гр. Па** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на следните вземания : за сумата от 80,60 лв., представляваща неплатена главница по задължение за предоставени електронни съобщителни услуги по общ рамков договор за електронни съобщителни услуги - № ** / индивидуален абонатен номер **/, 15,84 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане , 498,79 лв. неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на заявителя във връзка с цитирания договор, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Твърди се , че на 10.05.2019 г. ищецът в качеството си на мобилен оператор и ответника Б. Г. А. в качеството на потребител било подписано Приложение № 1 към рамков договор № ** за ползване на пакет фиксиран интернет и телевизия за срок от 2 години. С приложението било договорено да бъде представено на ответника ползването на интернет и телевизия включващ услугата А1 Стандартен 50 и Нет 50 плюс ТВ стандартен. Месечната абонаментна такса при уговорения промоционален период от две години е била 20,39 лв. с ДДС. За услугата освен това било предоставено за ползване временно оборудване за осъществяване на интернет трафик чрез мобилната мрежа на оператора. Твърди се, че при прекратяване на договора , ползвателят се задължавал да върне на А1 оборудването / чл. 6.4 от приложението/. Съгласно чл. 9 от това приложение , ако абонатът прекрати предсрочно договора дължи неустойка в размер на до 3 месечни вноски без отстъпка. Твърди се , че 10.05.2019 г. бил сключен и анекс към същия рамков договор с абоната, с който се удължава 1 срока на договора с 24 месеца. На 14.01.2019 г. е било сключено Приложение № 1 към рамковия договор, с което уговорено предоставянето на мобилни услуги срещу заплащане на месечна абонаментна такса за промоционален период от 11,99 лв. – за срок от две години , а съгласно чл. 7 от това приложение абонатът дължи неустойка при предсрочно прекратяване на договор в размер на най- много три месечни абонаментни такси без отстъпка. На 25.02.2019 г. било подписано Приложение № 1 към същия рамков договор за ползване на мобилен интернет за срок от две години на п к п с месечна абонаментна такса за промоционалния период от 2 години в размер от 12,49 лв. и съгласно това приложение / чл. 6 / при предсрочно прекратяване на договора се дължи неустойка в размер на най- много 3 месечни такси без отстъпка. На 25.02.2019 г. към същия рамков договор бил сключен и договор за продажба на изплащане, с който ответникът закупил апарат Алкател със сериен номер ** с уговорена промоционална месечна цена от първа вноска в размер на 1,98 лв. и остатък разпределен на 23 месечни вноски, като устройството било продадено на ответника като купувач с приемо- предавателен протокол, в който било изрично отбелязано , че е във връзка с предоставени услуги на моб. Номер ***. Тъй като ответникът допуснал договорно неизпълнение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, срещу Б. Г. А. и било образувано ч.гр.дело № 2424/2023 г. по описа на Пазарджишки районен съд, като против ответника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1207/03.07.2023 г. за процесните суми.

Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е бил предявен установителен иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Моли съда да признае за установено, че ответника дължи тези суми на посочените основания,ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, като е заета позиция за неоснователност на иска и са изложени подробни доводи обосноваващи тези възражения. Не са оспорени подписите под процесните документи поради липсата на връзка между особения представител и ответника, като по същата причина не се поддържат възражения за извършени плащания по процесните договори. Предявявава се възражение за погасяване на вземанията в три годишен период от тяхната изискуемост като периодични плащания. Предявява се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитата на ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно , а и от представените писмени доказателства по делото се установява, че в процесния период страните са били в договорни правоотношения по общ рамков договор № ** и подписаните към него : Приложение № 1 / 10.09.2019 г. , Анекс от 10.05.2019 г., Приложение № 1 / 14.01.2019 г. Приложение № / 25.02.2019 г. и договор за продажба на 2 изплащане от 25.02.2019 г., с които ищецът е предоставил електронните съобщителни услуги и процесните вещи по посочените договорни отношения , както и че всички претендирани суми са отразени : по фактура № 0412228022/ 02.06.2020 г. за отчетен период от 28.04.2020 г. до 27.05.2020 г. ,по Фактура № **********/01.07.2020 г. за отчетен период от 28.05.2020 г. до 27.06.2020 г. и Фактура № 0415352844/ 03.08.2020 г.за отчетен период 28.06.2020 г. до 27.07.2020 г./ л.26 до л. 28 от делото /.

Тъй като ищецът прекратил предсрочно договорите за електронни съобщителни услуги и за продажба на изплащане услуги, по вина на ответника поради изпадането му в забава, издал 10 сметки за неустойки по договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги / неустойки за отстъпки от цена на услуга , неустойки за отстъпки от цена на устройство ,неустойки за невърнато оборудване, както и неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси. /л. 29-38 от делото/.

От приложеното частно гражданско дело № 2424/ 2023 г. по описа на Пазарджишки районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 1207/03.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата общо 595,23 лв. главница, от която 80,60 лв., представляваща неплатена главница по задължение за предоставени електронни съобщителни услуги за периода 02.06.2020 г. до 30.08.2020 г. , 15,84 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане дължими за периода 02.06.2020 г. до 30.08.2020 г. , 498,79 лв. неустойка на заявителя във връзка с цитирания договор, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 30.06.2023 г. до окончателното изплащане и сторените разноски по делото в общ размер от 305,00 лв. за внесена държавна такса и адвокатски хонорар.

При така установената фактическа обстановка Пазарджишкият районен съд намира от правна страна следното:

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на вземането му.

При така релевираните твърдения, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ наличието на валидно възникнали облигационни връзки между страните в производството по сключените договори за електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане въз основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3./ стойността на доставените далекосъобщителни услуги в претендирания в исковата молба размер, 4./ всеки един от елементите на фактическия състав за предсрочно прекратяване на договорите, като предпоставка за възникване на право да се претендира неустойка.

3

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.

1/ По претенцията за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги и вноски за продажба на изплащане по време на действие на посочените договори за /чиято дължимост е обективирана във фактура по фактура № 0412228022/ 02.06.2020 г. за отчетен период от 28.04.2020 г. до 27.05.2020 г. , Фактура № **********/01.07.2020 г. за отчетен период от 28.05.2020 г. до 27.06.2020 г. и Фактура № 0415352844/ 03.08.2020 г.за отчетен период 28.06.2020 г. до 27.07.2020 г.– общо 96,44 лв., съдът намира, че с оглед установеното за безспорно между страните по делото относно валидността на представените договори, анекс и приложения за предоставяне на съобщителни услуги и продажба на изплащане, следва да се приеме за доказано , че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесните договори с твърдяното в исковата молба съдържание. Тези договори сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответника е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги и мобилен апарат, посочени в договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – за заплащане на уговореното възнаграждение.

Следва да се посочи, че процесните договори съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, така и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Затова при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия.

В настоящия случай по силата на валидно възникналото облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната уговорените услуги , респективно – мобилен апарат , при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу 4 задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и вноски.

В договора за електронни съобщителни услуги се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението му. Същото е положението с договора за продажба на изплащане.