Решение № 856 от 08.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Пловдив, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20255300500664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда - етажна собственост с административен адрес: гр. *****, представлявани от ***** К. В. Д., чрез пълномощника адв. Г. В. ответник в първоинстанционното производство, против Решение № 4404/08.11.2024г., постановено по гр.д.№ 20373/2021г. на Пловдивски районен съд, X гр.с. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразно, на осн. чл.40, ал.1 ЗУЕС, по иска предявен от „Миротрейд“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.

*****, против жалбоподателя решението по точка 2 /втора/ от протокола на общото събрание на етажната собственост, проведено на 28.11.2021г., с което е прието да се сключи договор с инж. К. за извършване на обследване на сградата на ул. „***** на стойност 2700 лв., като договорът се подпише от М.

С., която да заплати първоначално разходите по него, след което сумите да й бъдат възстановени от останалите съсобственици съобразно притежаваните общи части. Присъдени са и разноски съобразно изхода на делото.

Жалбоподателят обжалва решението с доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е приложил формално разпоредбата на чл. 16, ал.5 от ЗУЕС, без да вземе предвид, че е налице невъзможност да се посочат прилежащите към всеки от самостоятелните обекти идеални части от общите части на сградата в режим на етажна собственост. Въпросът кой какви идеални части притежава следвало да се реши в отделно исково производство. По делото не било спорно, че на 1 общото събрание са присъствали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, поради което било без значение какви са прилежащите идеални части от общите части на сградата към всеки от отделните самостоятелни обекти, доколкото присъствалите и гласувалите собственици притежавали над 90 % от тях. Поддържа се, че общото събрание на етажните собственици било проведено в условията на неотложност предвид установеното незаконно строителство на ул. „***** и № 7, което засягало конструкцията на две съседни сгради – тази на № 5 и тази на № 7. Сочи се, че бил спазен срокът за свикване на общото събрание, съставен бил и списък на присъствалите лица. По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение на ПРС и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения конститутивен иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Миротрейд“ ЕООД, ЕИК: *****, чрез пълномощника адв. Ц. К., в който оспорва подадената въззивна жалба по подробно изложени съображения.

Въззиваемият счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че събранието е проведено в нарушение на правилата на чл. 14, ал.5 и чл. 16, ал.5 от ЗУЕС, което е довело до незаконосъобразност на взетото от общото събрание на етажната собственост решение. Сочи, че от представените по делото доказателства не може да се прецени дали е бил налице изискуемият кворум, нито дали лицата, които са гласували решението по т.2 от протокола, притежават определеното в закона мнозинство. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски в настоящото производство.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразно на взетото решение по т.2 от дневния ред на проведеното на 28.11.2021г. общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. *****.

В исковата молба ищецът „Миротрейд“ ЕООД, представлявано от ***** М. С., твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда етажна собственост и че на 28.11.2021г. е проведено общо събрание на етажната собственост, на което са взети решения, които с първоначалната исковата молба оспорва изцяло, а след частично прекратяване на производството искането се свежда до отмяна на решението по т. 2 от така съставения протокол от проведеното общо събрание на етажната собственост, с което е прието да се сключи договор с инж. К. за извършване на обследване на сградата на ул. „***** на стойност 2700 лв., като договорът се подпише от М.

С., която да заплати първоначално разходите по него, след което сумите да й 2 бъдат възстановени от останалите съсобственици съобразно притежаваните общи части. Твърди се, че са налице нарушения на реда за свикване на общото събрание, регламентирани в чл. 13 от ЗУЕС, както и че не са спазени изискванията за провеждането и гласуването при наличния кворум. Твърди се още, че не е спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС във връзка с обявяването на протокола от общото събрание, както и че в съставения протокол не са отбелязани идеалните части от общите части на сградата, притежавани от всеки един от съсобствениците. Предвид тези нарушения по свикване и провеждане на събранието се иска отмяната на взетото решение по т.2 от дневния ред. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който излага становище относно законосъобразността на действията, извършени от етажните собственици, поради което счита, че искът е неоснователен. Твърди, че събранието е проведено в условията на неотложност, свързана с разискване на въпроси, засягащи общите части и конструкцията на сградата в етажна собственост. Поддържа и, че е спазен срокът за обявяване на общото събрание при условията на неотложност. По тези съображения се моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че дружеството ищец е собственик на самостоятелен обект (жилище) с идентификатор № *****.*****.722.1.4 в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр. ***** „*****, поради което е процесуално легитимиран да предяви иск по чл.40 от ЗУЕС. Молбата за отмяна е подадена в преклузивния 30-дневен срок, считано от датата, на която е обявен протоколът от общото събрание на собствениците - 05.12.2021г. В поканата за свикване на събранието са отбелязани датата и часа на нейното поставяне, за което е съставен и нарочен протокол, подписан от ***** и още едно лице. В имота са били извършени строителни работи, които администрацията е приела за незаконни, поради което е била издадена заповед за спиране на строителство, чийто адресат е дружеството ищец „Миротрейд“ ЕООД.

Констатираните строителни работи засягат конструктивни елементи на сградата. Това състояние сочело на наличие на неотложен случай, поради което събранието било свикано в срок от 24 часа от датата на поканата, което изискване в случая било спазено, тъй като поканата е поставена в 14.00 ч. на 27.11.2021г., а самото събрание насрочено за 18.00ч. на следващия ден 28.11.2021г. Същевременно районният съд е намерил, че съставеният протокол от общото събрание не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС, тъй като не съдържа обозначение на притежаваните от явилите се лица идеални части от етажната собственост, които те представляват. От ответника не били представени и други доказателства, от които да може да се установи какъв е този размер. Този пропуск не позволявал да бъде проверено както дали е налице изискуемият кворум, така и дали решенията са взети при необходимото мнозинство, тъй като правото на глас, съобразно чл.17, ал.1 ЗУЕС, съответствало на притежаваните от собствениците идеални части от общите части на сградата. Първостепенният съд е приел, че това нарушение на процедурата по провеждане на общото събрание на етажната собственост е достатъчно, за да обоснове отмяна на оспореното решение по т.2 от дневния 3 ред, поради което е уважил предявеният конститутивен иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция за основателност на предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. По доводите, изложени във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

За да са валидни взетите от общото събрание на етажната собственост решения в тежест на ответниците по иска е да докажат, че събранието е свикано по законоустановения ред, че на събранието са присъствали необходимия брой собственици на имоти съобразно разпоредбите на чл.

15 и чл. 17 от ЗУЕС, в редакцията им към момента на провеждане на процесното събрание, че решенията са взети с необходимо мнозинство, т.к. в тежест на ответниците по иска е да докажат наличието на необходимия кворум и на мнозинство за взетите решения.

Оспореното решение е взето на 28.11.2021г., поради което и приложим закон по отношение на кворума за провеждане на общото събрание в случая е чл. 15 на ЗУЕС в редакцията му към ДВ, бр. 26 от 1 април 2016г. Изискуемият от закона кворум е 67% идеални части от общите части съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС (в посочената редакция), доколкото липсва отбелязване същото да е проведено по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС.

В конкретния случай ищецът изрично е оспорил законосъобразността на взетите решения поради това, че в протокола от общото събрание не са посочени идеалните части от етажната собственост, които присъствалите лица представляват. Поради това в тежест на ответниците е било да установят, че процедурата е спазена и че кворум и мнозинство е имало.

По делото е приложен протокол за проведеното на 28.11.2021г. от 18:00 часа общо събрание на етажната собственост, в който е отразено, че присъстват собственици, които лично и като представители по пълномощие на други собственици притежават общо над 75 % идеални части от общите части на етажната собственост, без да са конкретизирани ид.ч. за всеки обект. От съдържанието на протокола се установява, че са присъствали К. В. Д. – лично и като пълномощник на С. С., Х. М. С. - лично, М. Х. С. – лично и като пълномощник на М. М. Д. и Л. С. Д., С. В. Г. - лично. Към момента на откриване на събранието е отсъствал единствено представителят на дружеството ищец „Миротрейд“ ЕООД - *****т М. С., който е пристигнал покъсно, като негови изказвания и становища във връзка с извършваните в имота строително-монтажни работи са били записани, макар самият той да не е подписал протокола.

При тези факти ПОС намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че макар протоколът от общото събрание да не съдържа обозначение на притежаваните от явилите се лица идеални части от етажната собственост, които те представляват, по делото било безспорно, че на общото 4 събрание са присъствали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата и каквито и да са прилежащите идеални части от общите части на сградата към отделните обекти, присъствалите и гласували притежават над 90 % от тях. По делото не са ангажирани доказателства относно обстоятелството, че е бил налице изискуемият в закона кворум и мнозинство за вземането на атакуваното решение по т.2 от дневния ред. В единствения представен по делото нотариален акт за собственост на самостоятелен обект в процесната сграда – този на ищеца „Миротрейд“ ЕООД, не са посочени прилежащите идеални части от общите части на сградата. По отношение на ответниците също липсват данни - така казано по делото не са представени документи за собственост върху отделните обекти в етажната собственост, в които да са отразени идеалните части, прилежащи към притежаваните от тях самостоятелни обекти.