Решение № 4177 от 01.07.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4177 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100505604 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК вр. чл.341 ГПК.

С Решение № 669 от 12.01.2024 год., постановено по гр. д. № 70417 по описа за 2022 г. на СРС, 160 състав е ОТХВЪРЛЕН предявения от Р. Н. Р., ЕГН ********** срещу С.

Н. Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл.34, ал.1 ЗС и е отказано допускане до делба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

*** /шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, едно, нула, осем, точка, две, едно, пет, едно, три, точка, три, девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „********* самостоятелният обект се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор: ***, предназначение: жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 96.08 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 5, 2,23% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

68134,1108.215.3,43, а съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 39 /тридесет и девет/, находящ се в жилищната сграда - блок № В-34 /В тридесет и четири/, вход „А“, на X /десети/ етаж, комплекс „Разсадника-Коньовица“ с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна I част", блок 34, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 96.08 /деведесет и шест 18 цяло и осем стотни/ кв. м., при съседи: стълбище, държ. ап. № 38, ул, „Яне Сандански“, ул. „Ради Петков“, заедно с таванско помещение № 5 /пет/, при съседи: коридор, Г.П.К., Н.Ц.Т., заедно с 2.023% /две цяло двадесет и три хиляди върху сто/ ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху частта от терена на комплекса. УВАЖЕН Е предявения насрещен иск 1 с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.

Н. Р., ЕГН **********, че С. Н. Р., ЕГН ********** Е СОБСТВЕНИК на останалата ½ идеална част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

*** /шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, едно, нула, осем, точка, две, едно, пет, едно, три, точка, три, девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „********* самостоятелният обект се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор: ***, предназначение: жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 96.08 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 5, 2,23% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

68134,1108.215.3,43, а съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 39 /тридесет и девет/, находящ се в жилищната сграда - блок № В-34 /В тридесет и четири/, вход „А“, на X /десети/ етаж, комплекс „Разсадника-Коньовица“ с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна I част", блок 34, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 96.08 /деведесет и шест цяло и осем стотни/ кв. м., при съседи: стълбище, държ. ап. № 38, ул, „Яне Сандански“, ул. „Ради Петков“, заедно с таванско помещение № 5 /пет/, при съседи: коридор, Г.П.К., Н.Ц.Т., заедно с 2.023% /две цяло двадесет и три хиляди върху сто/ ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху частта от терена на комплекса, въз основа на давностно владение, упражнено в периода март 2007 г. до предявяване на исковата молба в съда. Р. Р. е осъден на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК да заплати сумата от 2359,81 лв. разноски по делото и на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд, сумата от 80,00 лева, представляваща държавна такса по отхвърления иск за делба.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба срещу решението подава ищеца Р. Н. Р., ЕГН **********, с която оспорва решението като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и установената практика. Поддържа заявеното в производството пред първата инстанция, че недвижимите имоти са ползвани поравно, еднакво и съвместно от двамата братя, като ответникът никога не е манифестирал намерението си да свои частта на ищеца, поради което необоснован е извода на съда, че С. Р. е държал частта на брат си като своя. Твърди, че основния ремонт, който се твърди да е извършван от ответника не е от категорията действия, демонстриращи поведение за държане на частта на ищеца като своя от ответника, доколкото не се установява обема от ремонтни дейности, каква част от апартамента е ремонтирана и каква не, като и приетата по делото експертиза установява, че основна стая от апартамента и то ползваната от Р. Р. докато е обитавал имота. Последното недвусмислено сочело, че С. Р. е ремонтирал единствено частта от апартамента, използвана от него и семейството му.

Оспорва кредитирането на свидетелските показания в частта относно заплащането таксите за етажната собственост, доколкото заплащането им можело да бъде на различни основания, а свидетелят не успява да установи дали са заплащани, защото лицето е наемател или собственик. Като допълнителен аргумент посочва и че плащанията не са редовни, като към 2023 год. е спряно плащането. Оспорва от приетата от първоинстанционния съд начална дата на давностния срок да е изтекъл срока по чл.79 ЗС, поради което и подлежи на отхвърляне предявения насрещен иск. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение, като на негово място постанови ново решение, с което да уважи претенциите му.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба подава 2 ответника С. Н. Р., ЕГН **********, с който оспорва последната като неоснователна и недоказана. Липсват ясно формулирани основания за порочност на решението, като въззивникът не е посочил конкретни нарушения на въззивния съд, които счита като основание за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззиваемият счита, че не са налице пороци, които до водят до недопустимост на решението и да налагат неговото обезсилване, доколкото първоинстанционния съд се е произнесъл по исковете, с които е сезиран и при очертания в хода на производството предмет на делото, като не се е произнесъл извън допустимите граници, каквито са твърденията на въззивника относно обсъждане на период, предхождащ заявения. Подкрепя изводите, до които е достигнал съда относно ползването на недвижимия имот, извършваните ремонтни дейности, демонстрирането на поведение относно превръщане държането върху идеалните части на ответника във владение, които обосновават признаването за собственик на ищеца по насрещния иск за собственик на останалата 1 / 2 идеална част от недвижимия имот. Моли съда да отхвърли въззивната жалба, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендират и разноски.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да променят така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

С искова молба с вх. № 288476 от 23.12.2022 г., ищецът Р. Н. Р., ЕГН **********, чрез адв. Г. И. Г. е предявил против С. Н. Р., ЕГН ********** иск за съдебна делба на съсобствен недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

*** /шест, осем, едно, три, четири, точка, едно, едно, нула, осем, точка, две, едно, пет, едно, три, точка, три, девет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-50/02.11.2011 г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „********* самостоятелният обект се намира на етаж 10 в сграда с идентификатор: ***, предназначение: жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор: ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 96.08 кв.м., прилежащи части: таванско помещение № 5, 2,23% идеални части от общите части на сградата, ниво 1, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

***, а съгласно документ за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 39 /тридесет и девет/, находящ се 1 в жилищната сграда - блок № В-34 /В тридесет и четири/, вход „А“, на X /десети/ етаж, комплекс „Разсадника-Коньовица“ с настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна I част", блок 34, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 96.08 /деведесет и шест цяло и осем стотни/ кв. м., при съседи: стълбище, държ. ап. № 38, ул, „Яне Сандански“, ул. „Ради Петков“, заедно с таванско помещение № 5 /пет/, при съседи: коридор, Г.П.К., Н.Ц.Т., заедно с 2.023% /две цяло двадесет и три хиляди върху сто/ ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху частта от терена на комплекса. С исковата молба ищецът твърди, че с ответника са съсобственици, като всеки един от тях притежава по ½ ид.ч. от така описания недвижим имот. Ищецът твърди, че собствеността върху ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот е придобита по силата на направено от неговата майка А.Ц.Ф. в негова полза дарение от 25.03.1991 г., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 127, Том XVIII, дело № 3452/1991г. на нотариус И.Г., при Софийската нотариална служба към Втори районен съд. Посочва, че ответникът е придобил останалата ½ ид. ч. от същия имот на основание сключен на 22.09.1992 г. с майка му А.Ц.Ф. договор за прехвърляне на 3 недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 26, том LXVIII, дело № 14568/1992 г. на нотариус Д.Г., при Софийската нотариална служба към Втори районен съд. Ищецът поддържа, че гореописаният имот се ползва единствено от ответника С. Р., поради което последния следвало да заплаща на ищцовата страна месечно обезщетение от по 400 лв., считано от датата на исковата молба /23.12.2022 г./ до окончателното приключване на делбеното производство. Моли се за уважаване на предявения иск за съдебна делба и за допускане извършването на делба по отношение на процесния недвижим имот, представляващ: Апартамент № 39, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 50/02.11.2011г., на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „********* „********* при квоти от по ½ идеална част за всяка от страните. Отправя се искане до съда по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК ответникът С.

Н. Р. да бъде осъден да заплаща на ищеца месечно обезщетение в размер на 400 лв., считано от датата на исковата молба /23.12.2022 г./ до датата на влизане в сила на решението по извършване на делбата, за ползването на процесния имот, от което ищцовата страна е лишена.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при твърдения, че процесния имот е изцяло собственост на ответника. В тази връзка ответната страна навежда възражение, че е придобил ½ ид. ч. от процесния имот въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 01.06.2005 г., а останалата ½ ид. ч. твърди да е придобил въз основа на посочения от ищеца договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 22.09.1992 г. Излагат се твърдения, че ищецът също е живял в процесния имот до 01.06. 2005 г., от която дата се е преместил да живее в новопостроена къща в гр. Банкя, като страните се съгласили да си поделят двата наследствени имота, като ищецът получи този в гр. Банкя /от който двамата също притежавали по ½ ид. ч. от правото на собственост/, а ответникът – процесния имот.