Решение № 395 от 16.06.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………/16.06.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря ЕЛЕНА

ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело

№1666/2016г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 32 от ГПК.

Постъпила е искова молба от КОМИНВЕСТ АД, ЕИК *********, чрез адв.Б.Г. от САК срещу БОССТИЛ ЕООД, ЕИК *********, Варна, за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 42 335.97 лева, представляващи 10% от общо дължима сума по буква „В” от Споразумение за доброволно плащане, подписано между същите страни на 12.04.2016г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на споразумението до последното плащане, на основание чл.124 ГПК.

В молбата се излага, че въз основа на съдебно решение по т.дело

№436/2014г. на ВОС, ТО, потвърдено от въззивна инстанция, водено между страните, Коминвест АД е осъдено да заплати на ответника Босстил ЕООД сумата от общо 427 682.93 лева, от които 240 043.12 лева - главница по неизплатени фактури, законна лихва от 06.03.2014г. до окончателното погасяване на задължението, обезщетение за забавено плащане в размер на 101 006.75 лева и съдебни разноски в размер на 37 192 лева.

Въз основа на осъдителното решение е образувано изп.дело №77/2016г. на ЧСИ Ст.Я., рег.№719 в

КЧСИ, Варна, по което е започнало изпълнение срещу настоящия ищец Коминвест АД. Ищецът твърди новонастъпило обстоятелство, а именно, в хода на принудителното изпълнение, страните са подписали на 12.04.2016г. споразумение за доброволно плащане и реално е започнало изпълнение на уговореното. Твърди се, че съгласно чл.7 от споразумението, ако длъжникът заплати до 30.09.2016г.

90% от задължението си, кредиторът се отказва и не ще претендира остатък от 10% от сумата по т.В от споразумението както и законната лихва, считано от датата на споразумението до последното плащане. Съгласно допълнителен анекс, подписан на 26.04.16г., всички плащания, било по сметка на кредитора, било по сметка на ЧСИ Я., се приемат за плащания по споразумението и представляват надлежно изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора.

Ищецът твърди плащане на уговорените 90% към 30.09.2016г., поради което и погасяване на задължението към кредитора за разликата, а така също твърди и плащане на разноските по изп.дело 77/2016г. на ЧСИ Я.. Мотивиран от това, ищецът депозирал пред съдебния изпълнител молба за прекратяване на изп.дело поради погасяване на задължението. Твърди се, че тъй като взискателят Босстил се противопоставя на прекратяването и претендира допълнително около 50 000 лева, този факт обосновава интереса от предявения отрицателен установителен иск.

С допълнителна искова молба ищецът чрез адв.Г. от САК оспорва твърденията на ответника, че към 30.09.2016г. не е заплатил дължимите по споразумението 90% от дълга. Твърди, че всъщност ответникът не оспорва извършените плащания, а механизмът на отнасяне на сумата. Оспорва се конкретно начина на отнасяне на сумата от 13 333.21 лева, извършено от ищеца по сметка на ЧСИ като се твърди, че съгласно анекса към споразумението, страните са постигнали съгласие всички суми, които постъпват по банковата сметка на ЧСИ Я. да представляват надлежно изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора по споразумението. Твърди се, че ищецът не е повлиял на основанието на извършения превод по сметка на ЧСИ тъй като тази сума е наредена служебно от Уникредит Булбанк АД по наложения от ЧСИ запор. Прави се доводи, че никакви устни уговорки относно начина на разпределяне на платеното не могат да променят постигнатото между страните съгласие.

Срещу исковата молба е постъпил отговор на насрещната страна чрез адв.Н.П. от ВАК със становище за неоснователност на същия. Ответникът не оспорва, че е образувано изп.дело №77/2016г. на ЧСИ Ст.Я., рег.№719, ВОС, по което ищецът е длъжник, а ответника – взискател. Не оспорва подписване на споразумението от 12.04.2016г. и анекса към него.

Оспорва се тълкуването на споразумението, направено от ищеца с исковата молба като се възразява, че уговорката за разсрочено плащане не се отнася до сумата по т.Б от споразумението в размер на 19 477.21 лева – т.2, б.Б от преамбюла на споразумението. Не се оспорва и подписването на анекса от 26.04.2016г., но се твърди, че уговорката между страните е била различна от твърдяната от ищеца. Ответникът сочи, че през м.10.2016г. длъжникът поискал прекратяване на изп.производство, но след изчисленията, извършени от взискателя се установило, че до 30.09.2016г. не са заплатени предвидените 90% от дължимата сума, т.е. 423 359.67 лева тъй като не достигат 4 690 лева, поради което ответникът твърди неизпълнение - не са налице предпоставките на т.7 от споразумението от 12.04.2016г. за да се приеме погасяване на задължението изцяло. Твърди се, че неправилно ищецът отнася към извършените от него плащания цялата сума от 13 333.21 лева, платена на 27.04.2016г. по сметка на ЧСИ в ПИБ АД. Твърди се, че ищецът не оспорва основанието за плащане на тази сума както и издадената от ЧСИ данъчна фактура, но противопоставя, че ищецът не е погасил задължението си както за главницата, така и за законната лихва.

С допълнителен отговор адв.П., пълномощник на ответното дружество, поддържа направените твърдения и възражения. Твърди, че ищецът некоректно интерпретира задълженията си към взискателя като игнорира задължението си за заплащане разноските по изп.дело. Този факт е изрично посочен в преамбюла на споразумението – б.Б. Сумата от 5 000 лева, която е разпределена от ЧСИ като пропорционална такса, не представлява плащане по задължението по т.1 от споразумението. Оспорва се начина на интерпретиране от ищеца както на споразумението, така и на анекса, подписан на 26.04.2016г. Претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.Г., поддържа иска. С уточнение /съобразно доклад на съда/ с молба вх.№9484/03.04.2017г./л.95/, ищецът претендира, че не дължи на ответното дружество законна лихва върху главницата от 240 043.12 лева, считано от датата на споразумението на 12.04.2016г. до последното плащане, което е на 30.09.2016г. Обосновава правния си интерес от този акцесорен иск с обстоятелството, че ответникът оспорва въобще приложението на чл.7 от подписаното между страните споразумение като претендира и законна лихва от тази дата до последното плащане. Според адв.Г. основният спор е как страните са се съгласили да отнасят плащанията по споразумението.

Претендират се сторените по делото разноски, за което се прилага списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът, чрез адв.П., оспорва иска като поддържа отговора на исковата молба. Претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение.

Съдът, въз основа доводите и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешното си убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят относно фактите по делото и от представените писмени доказателства, неоспорени, се установява, че с решение по т.дело

№436/2014г. на ВОС, ТО, КОМИНВЕСТ АД е осъдено да заплати на БОССТИЛ ЕООД сумата от общо 240 043.12 лева, представляващи незаплатен остатък от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР на обект хотел ПАЛМ БИЙЧ, по договор за ремонтни работи от 23.12.2008г. и чл.6 от споразумение от 02.03.2011г., включващи сумите по няколко фактури от 2009г. ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 06.03.2014г. до окончателното плащане на задължението, а така също и суми, представляващи обезщетение за забава на претендираното възнаграждение, конкретизирано по размери и периоди. Това решение на ВОС е потвърдено с решение от 09.02.2016г. по в.т.дело №551/2015г. на ВнАС.

Със споразумение за доброволно плащане от 12.04.2016г., сключено между страните по спора, последните са се съгласили, че по цитираното по-горе решение КОМИНВЕСТ АД следва да заплати на БОССТИЛ ЕООД общо сумата от 427 682.93 лева, от които главница в размер на 240 043.12 лева; законна лихва от 06.03.2014г. до погасяването в размер на 50 117.80 лева /към 01.04.2016г./; обезщетение за забавено плащане в размер на 101 006.75 лева и съдебно разноски в размер на 37 192 лева. Образувано е изп.дело

№20167190400077 на ЧСИ Ст.Я., по което са начислени допълнително разноски в размер на 19 477.21 лева. В споразумението е отразено, че от общото задължение длъжникът е заплатил 5000 лева на 01.02.2015г., поради което дългът възлиза на 423 359.67 лева. В споразумението страните са постигнали съгласие за разсрочено плащане на задължението като са предвидени и крайни падежни дати за всяко от тях, съответно до 28.04.2016г. за законни лихви и съдебни разноски; до 28.05.2016г. – за законни лихви и обезщетение за забавено плащане /20% от сумата по б.В от споразумението/; до 30.11.2016г. ежемесечно по 10% от сумата по б.В на споразумението; да заплати разноските по изп.дело по сметка на ЧСИ. Прието е, че неизпълнение от страна на длъжника е налице при забава в плащането на което и да е задължение /част от задължението по споразумението/ с повече от 7 работни дни.

Съгласно т.7 от споразумението, предмет на предявения иск по чл.124 ГПК, ако длъжникът изплати на кредитора до 30.09.2016г. 90% от сумата по б.В /т.е. 423 359.67 лева/, то кредиторът се задължава да се откаже и да не претендира останалите 10% от сумата по б.В както и законната лихва върху главницата от датата на споразумението до датата на последното плащане. Уговорено е споразумението да влезе в сила на 28.04.2016г.

Към споразумението е подписан анекс от 26.04.2016г., съгласно пар.1 от който, всички плащания по споразумението, дължими от длъжника към кредитора могат да бъдат плащани както по банковата сметка на кредитора, така и по банкова сметка ***.Я..

С пар.2 кредиторът приема, че всички плащания, постъпващи по банковата сметка на ЧСИ Я. по изп.дело №77/2016г., представляват надлежно изпълнение на задълженията на длъжника към кредитора по споразумението. /л.21/

По делото са представени извършените от КОМИНВЕСТ АД платежни нареждания за кредитен превод към кредитора БОССТИЛ ЕООД в изпълнение на споразумението, считано от 06.04.2016г. в размер на 40 000 лева; 84 671.93 лева на 19.05.2016г.;

25 000 лева на 24.06.2016г.; 17 768.29 лева на 29.06.2016г.;

42 768.29 лева на 25.07.2016г.; 42 768.29 лева на 22.08.2016г.;

42 768.29 лева на 26.09.2016г. и 29 415.64 лева на 30.09.2016г., общо в размер на 325 160.73 лева.

По делото е представено и друго тристранно споразумение от 07.04.2016г. относно договор за наем, между КОМИНВЕСТ АД като наемодател, ГРЕЙН МАКС ЕООД като наемател и кредитора на първия БОССТИЛ ЕООД, като страните са уговорили, че дължимия наем в размер на 10 000 лева за наети обекти, част от хотел Палм бийч, к.к.Зл.Пясъци, ще бъде преведен от наемателя на кредитора на наемодателя в изпълнение на задължение на последния. Приложено е кредитно нареждане от 08.04.2016г. към БОССТИЛ ЕООД за сумата от 10 000 лева въз основа на тристранното споразумение и договор за наем.

По делото са представени преводни нареждания за платени суми от длъжника КОМИНВЕСТ АД към ЧСИ Я. по изп.дело №77/2016г. с отбелязване основание

„такси по изп.дело” в общ размер от 19 477.21 лева в периода от 12.05.2016г. до 11.10.2016г. вкл. Ако се вземе предвид сумата платена до 30.09.2016г., се получава размер на платеното от 9200 лева. /без последното нареждане на л.37/

Видно от възражение на взискателя по изп.дело чрез адв.Н.П., от 27.10.2016г., кредиторът се противопоставя на прекратяването на изп.производство поради погасяване на задължението по споразумението за разсрочване. Излага се, че до уговорената дата 30.09.2016г., длъжникът не е заплатил 90% от посочената в т.В сума в размер на 423 359.67 лева. Не достигат 4690 лева, поради което не са налице предпоставките на т.7 от споразумението за погасяване на разликата. /опрощаване/