Определение № 958 от 09.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Стара Загора, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20245500500563 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на ,,А.с.в.“ ЕАД против разпореждане № 1005 от 03.09.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 490/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против М. П. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Позовава се на съдебна практика и моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД гр.С. срещу М. П. С. от гр. Г. за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 153,39 евро - за главница по договор за паричен заем от 25.01.2017 г., 11,72 евро договорна лихва за периода от 01.02.2017 г. до 27.06.2017 г., 191 евро за обезщетение за забава за периода от 02.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем № 225789 от 25.01.2017 г., сключен между „К.п“ ООД и длъжника, като вземането е прехвърлено в полза на заявителя, съгласно приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2023 г.

1

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение. Приел е, че заявителят не се легитимира като кредитор за процесното вземане. След като той претендира вземане на първоначалния кредитор – „К.п“ ООД, е следвало да представи договора за цесия, с което ще се установи, както отделните елементи от облигационното правоотношение, които са прехвърлени, така и техния размер, а също и да се легитимира като носител на прехвърленото вземане. Приел е, че непредставянето им го определя като страна, упражнила чужди права без правно основание, което е нарушение на закона и е основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение. В случая липсвала процесуална възможност заявителя да търси правата си срещу длъжника, тъй като липсват доказателства за надлежно прехвърлени права. Приел е, че в заповедното производство с оглед принципа на бързина съдът не дава указания за поправяне недостатъци на заявлението /с изключение на хипотезата на неизползвано заявление по образец или използване на неправилен образец чл. 425, ал. 2 ГПК/, а директно се произнася с акт за отхвърлянето му, ако същото е нередовно. Позовал се е на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, според която съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК.

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.1 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок, от което следва, че, ако заповедният съд констатира някаква нередовност на заявлението, е длъжен да го остави без движение, като укаже на заявителя в какво се състои тя и му даде срок за отстраняването й. От друга страна, съгласно чл.419, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. Видно е, че по изричното разпореждане на закона препращането не се отнася до ал.2 на чл.127, предвиждащ задължение за ищеца, респ. заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Това е така, защото в производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателят именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. В останалите случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението. Съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството да се 2 провери дали вземането е спорно и смисъла на закона, е извън обхвата на хипотезата по чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което нито непредставянето на доказателства за договора за цесия, нито уведомяването на длъжника за него ще е основание заявлението да бъде отхвърлено. За пълнота на изложението въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че т.4г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС е във връзка с приложението на чл.417 ГПК, т.е. във връзка с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в производството по което съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В този случай договорът за цесия следва да бъде съобщен на длъжника, респ. следва да бъдат представени и доказателства за това.

С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане с № 1005/03.09.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№ 490/2024 г. по описа на Районен съд – Гълъбово и ВРЪЩА делото за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „А.с.в.“ ЕАД, ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3