Решение № 463 от 15.08.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Б., 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20221210100066 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от ищцата М. ЦВ. Д., с ЕГН **********, с адрес за съобщения и призовавания в град Б., пл. „Г. И.“ № 15 срещу ответника „Б. т. г.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. К., п.к. 2840, ул. „И.“ № 10, представлявано от ****я Д. А. Н..

В исковата си молба ищцата сочи, че работи като счетоводител и извършва абонаментно счетоводно обслужване на фирми чрез дружествата, които представлява и управлява. На 22.02.2018 г. с ответното дружество от една страна, като възложител и ищцата в качеството на представляваща и управляваща „А.“ ООД, е сключен договор за абонаментно счетоводно обслужване на фирма. Съгласно договора ищцата като представляваща дружеството имала задълженията да води счетоводството на ответното дружество, в това число да извършва плащания към НАП за задължения свързани с публичните им задължения, плащания към централния бюджет, за социално-осигурителни фондове към НОИ, за НЗОК и за ДЗПО. Съществувала устна уговорка между ищцата и ****я на ответното дружество да й се захранва личната банкова сметка, поради факта, че има кредитна карта, като физическо лице и с тази карта да може да извършва плащания па ПОС терминалното устройство направо в банковия офис в НАП. Ответникът й превеждал по банкова сметка суми с основание „компетентно лице“, които не винаги покривали задълженията към НАП и ищцата с нейната банкова карта на пост терминал извършвала плащания на задълженията към НАП в полза на ответното дружество. Впоследствие ответникът й възстановявал заплатените суми. Твърди, че за периода от 07.09.2018 г. до 22.10.2019 г., от ответното дружество е получила по личната й банкова сметка общата сума в размер на 6523 лв. Сочи се, че видно от приложените разписки за извършено безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС в полза на „Б. т. г.“ ЕООД и съответната разписка е, че за периода от 09.07.2018 г. до 21.02.2019 г. ищцата е превела на НАП сумата общо в размер на 7873.78 лв. или 1350.78 лв. нейни лични средства в повече, отколкото е получила от ответното дружество. Правила е многократни искания за възстановяване на сумата в размер на 1350.78 лв., но това не е сторено. Сочи, че с плащането на чужди задължения към НАП ищцата обедняла със сумата от 1350,78 лв., а ответното дружество се обогатило посредством спестяване на този разход. С оглед на изложеното в исковата молба 1 се прави искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 1350,78 лв., представляваща платени към НАП задължения в полза на „Б. т. г.“ ЕООД, както и обезщетение за забава изразяваща в законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на последното плащане от ответното дружество - 22.10.2019 г. до 30.12.2021 г. датата на предявяване на настоящия иск в размер на 300,55 лв., ведно със законната лихва от предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответното дружество, с който предявените искове се оспорват изцяло. Твърди се, че между страните писмен договор за счетоводно обслужване не е подписван, налице била устна договорка ищцата да води счетоводната дейност на дружеството. По настояване на ищцата паричните средства за осигуровки, ДДС, за заплащане разходите за компетентно лице и таксите за счетоводното обслужване са плащани в по - голямата си част, в брой - лично на нея. Сумата за всички задължения от страна на „Б. т. г.“ ЕООД - за данъци, осигуровки, компетентно лице и счетоводно обслужване, за процесния период са били заплатени в брой - лично на нея, както и по посочената от нея банкова сметка. През месец февруари 2019г. дружеството е получило писмо от НАП Б., за натрупани задължения на фирмата в размер на около 12 300 лв., при което ****ят се свързал с ищцата с искане да разясни за какво са били тези задължения, след като всички дължими суми са й заплатени. Д. отговорила, че забравяла да внася на време парите, които са й давали и щяла да оправи нещата. Отношенията между страните се обтегнали като срещу Д. в РП Б. е образувана прокурорска преписка с вх.

№2336/2020г., където са предадени всички документи, с които дружеството разполага, касаещи взаимоотношенията и възникналите спорове между страните, документи за наложени санкции от НАП и за извършвани плащания между страните. Не отговаряли на истината твърденията в ИМ, че дружеството не е заплатило всички задължения към НАП и ищцата е следвало да превежда от свои средства. Тъй като дължимите суми са плащани както по банков път /представени от ищцата като доказателства по делото/ така и лично на нея /на ръка/ в присъствието на свидетели, като същата е отказала да издаде съответните разписки за получените суми. Ответникът разполага с разписки, собственоръчно написани от ищцата, които доказват плащания в брой за задълженията на фирмата, респ. суми получени от самата ищца/ и които плащания са относими за процесния период. Оспорва се иска за заплащане на обезщетение за забава за периода 22.10.2019г. - 30.12.2021 и за лихва до датата на предявяване на исковата молба, тъй като не са налице доказателства за това, че ответникът е бил поканен да плати процесните суми. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото писмени документи, гласните доказателства и експертизата установява следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е представен договор за абонаментно счетоводно обслужване на фирма от дата 22.02.2018г., за който от назначената по делото експертиза, се установява че не е подписан от управляващия ответното дружество. По делото не е спорно обаче, че ищцата М. ЦВ. Д., считано от 2018г., е обслужвала счетоводно ответното дружество. По устна уговорка представител на ответника всеки месец предоставял всички счетоводни документи на ищцата, след което тя изготвяла и подавала необходимите документи към НАП, НОИ и др. институции, изчислявала каква сума се дължи за данъци, осигуровки и др. и съобщавала сумата на ****я на ответното дружество или на неговия син.

Последните от своя страна предоставяли сумите на ръка на ищцата, която ги внасяла от своя банкова сметка, където е необходимо. Понякога вместо на ръка получавала сумите по банков път. Отделно от това й се заплащали суми за компетентно лице и възнаграждение за счетоводното обслужване.

По делото са представени платежни нареждания за кредитен превод, видно от които за периода септември 2018г. - октомври 2019г. Б. т. г. ЕООД е заплащало парични суми на ищцата с посочени основания – задължения, счетоводство и компетентно лице в размер на общо 6523 лв. Представени са разписки за извършено безкасово плащане чрез терминално 2 устройство ПОС в полза на ответното дружество, видно от които на 10.07.2018г., на 26.11.2018г., на 07.02.2019г. и на 21.02.2019г. ищцата е заплащала суми в полза на НАП в размер на общо 7873,78 лв.

Представен е протокол от дата 21.01.2021г. от ТД София НАП, в който горните факти са описани.

Представени са и писмени бележки /лист 30 и 31/, за които ищцата не спори, че са написани и подписни от нея, видно от които е получила парични суми от представител на ответника в размер на общо 2335 лв., като е посочено че сумите са за компетентно лице – юли и август /300 лв./ осигуровки до 31.08.2018г. в размер на 1075 лв. и счетоводство август и септември 440 лв. На 11.12.2019г. са заплатени суми в размер на 350 лв. за компетентно лице и за счетоводство частично плащане за м. март 2019г. в размер на 170 лв.

По искане на ответника е предоставено заверено копие на образувано ДП по жалба на Д. Н., в качеството си на **** на Б. т. г. ЕООД срещу ищцата за това, че неправомерно задържа счетоводните им документи и отказва да ги върне. В хода на разследването са дадени обяснения, вкл. от ищцата, която посочва, че семейство Н. й донасяли пари в офиса в Б. и тя ги внасяла, където е необходимо. Сочи, че когато забавяли да й носят парите тя не ги плащала към НАП, а изчаквала да й ги донесат. Месец февруари 2019г. й дали 5000 лв., които тя внесла. Твърди, че не са й заплатени около 2000 лв. дължими за счетоводно обслужване /сумите уговорени като месечно възнаграждение, дължимо на самата ищца, за извършваните от нея счетоводни услуги/.

В края на 2019г. отношенията между счетоводителя и ответното дружество приключили и ищцата им върнала всички необходими счетоводни документи.

По делото са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетели са разпитани съпругата и сина на ****я на ответното дружество – М. Н. и А. Н..

Св. Николова посочи, че е съпруга на ****я на Б. т. г. ЕООД и е много добре запозната с дейността на фирмата. Миглена била тяхна счетоводителка. Процедирали по следния начин – ищцата се обаждала и казвала колко пари са необходими за ДДС, осигуровки, компетентно лице и сума за счетоводителя. Парите й били носени на ръка всеки месец в нейния офис от ****я, свидетелката или техния син. За плащаните суми бележки не получавали, само две бележки и то с разправия били получени. Когато нямали възможност да идват до Б., за да носят парите й ги превеждали по банков път. Всеки месец й давали пари, колкото им е казала, че са необходими.

Св. Николов посочи, че е син на ****я на ответното дружество. ищцата била счетоводителка на фирмата през 2018 и 2019г. уговорката била всички месец счетоводителката да казва каква сума е необходими – за ДДС, осигуровки, за счетоводство, компетентно лице, която сума й се носела на ръка от родителите му или от самия него. От 2020г. фирмата има нова счетоводителка, като до 2019г. всички дължимо било заплатено на ищцата. Тя не е казвала, че фирмата й дължи пари или, че такива не са й давани. Кавала, че й дължат пари на нея за счетоводството в размер на около 1600 лв.

Съдът кредитира напълно показанията на разпитаните по делото свидетели, като отчете и възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото. Показанията обаче и на двамата свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, в съответствие с останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените осъдителни искове са с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД. Съдът не квалифицира главния иск по чл. 56 ЗЗД, доколкото в исковата молба ищцата не твърди, че е погасила чужди задължения по погрешка, а съзнавайки че плаща чужд дълг, съобразно уговорки, които имала с ответника по повод осъществяване на счетоводно обслужване.

Предявените искове са процесуално допустими, а разгледани по същество са 3 неоснователни.

По делото не е спорно, че през 2018г. и 2019г. ищцата е обслужвала счетоводно ответното дружество. Не е спорно и това, че дължимите суми за данъци, осигуровки и други се внасяли от ищцата чрез нейна лична банкова сметка в полза на съответните държавни учредения, с които се погасявали публични задължения на ответника. От своя страна последният заплащал най-често на ръка, а по-рядко и по банков път, дължимите суми на счетоводителката.

В исковата си молба ищцата твърди, че периода от 09.07.2018 г. до 21.02.2019 г. е превела на НАП сумата в размер на 7873,78 лв., от които ответникът й заплатил само 6523 лв., т. е заплатила 1350,78 лв. нейни лични средства в повече, отколкото е получила от ответното дружество. Сочи се, че с тази сума е обедняла, а ответникът се е обогатил, поради което се претендира връщането й.

По делото се установи, че с оглед уговорките между страните ответникът предоставял на ищцата дължимата сума за месеца – за осигуровки, ДДС и др., а последната внасяла паричната сума чрез своя лична банкова сметка в НАП. Предоставянето на парите ставало на ръка, рядко по банков път /това сочи и самата ищцата в обясненията, давани по повод на образуваното досъдебно производство/. В обясненията си ищцата сочи, че едва след като й били давани парите от представител на ответника, тогава ги внасяла, където е необходимо. Налице е признаване на неизгоден за страната факт, от който следва, че внесените от личната й банкова сметка в полза на НАП 7873,78 лв. за задължения на ответното дружество са й предоставени предварително от представител на ответника.