Решение № 517 от 24.10.2025, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Монтана, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101282 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, „************** ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***************, представлявано от ********, чрез процесуалния си представител адвокат И. Л., вписан в АК - София, е предявил иск срещу „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: област ********, представлявано от ****** В исковата си молба твърди, че на 24.01.2025 г. депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника по повод, на което е образувано ч.гр.д. № 190/2025 г., по описа на Районен съд - Монтана.

Със заявлението сезирали Районен съд - Монтана с искане за издаване на заповед за изпълнение, с която ,,*******” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: област *********, представлявано от ******да бъде осъдено да заплати на „************** ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, представлявано от ********. сумата от 50,40 лв. - главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 02.02.2022 г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Бизнес Смарт Ѕ“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, сключен между „*******” ЕООД, представлявано от ****** и „БТК” ЕАД и сумата от 14,47 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от датата на падежа на процесните фактура до 24.01 .2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В законоустановения срок „*******” ЕООД, представлявано от ****** 1 депозира възражение на основание чл. 414 от ГПК.

На основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 от ГПК предявяват настоящия иск за установяване на вземането.

“Българска телекомуникационна компания” ЕАД е предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други услуги на своите абонати.

На 02.02.2022 г. между „БТК” ЕАД и „*******” ЕООД, представлявано от ****** е сключен Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер 08779З9082 с абонаментен план „Бизнес Смарт Ѕ“, в който план са включени мобилни и интернет услуги.

Договорът е за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му.

Ползвани услуги и издадени счетоводни документи.

Представя 3 броя фактури, идентични на представените в заповедното производство, а именно:

1. Фактура № 0029685015, издадена на 22.09.2022 г. за отчетен период от 22.08.2022 г. до 21.09.2022 г.;

2. Фактура № 0029841613, издадена на 22.10.2022 г. за отчетен период от 22.09.2022 г. до 21.10.2022 г.;

3. Фактура № 0029998119, издадена на 22.11.2022 г. за отчетен период от 22.10.2022 г. до 21.11.2022 г.

Ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 30,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава, формирана както следва:

1. 4,96 лв. по фактура № 0029685015/22.09.2022 г., начислена за периода от 22.08.2022 г. до 21.09.2022 г.;

2. 4,83 лв. по фактура № 0029841613/22.10.2022 г., начислена за периода от 22.09.2022 г. до 21.10.2022 г.;

3. 4,68 лв. по фактура № 0029998119/22.11.2022 г., начислена за периода от 22.10.2022 г. до 21.11.2022 г.

Тези суми не са заплатени от ответника.

На 31.05.2021 г. ,,Българска телекомуникационна компания” ЕАД сключило договор за прехвърляне на вземания с „Иновативни Финанси“ ООД с ЕИК 201257149. Процесните фактури попадат в обхвата на договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2021г. между ,,БТК” ЕАД, като цедент и „Иновативни Финанси“ ООД, като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника е описано в представеното по делото Извлечение от Приложение № 1 към горепосочения Договор за цесия.

„Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е изпратило уведомление до ,,*******” ЕООД, ЕИК: ******, чрез законния си представител Павел Кръстев на основание чл. 99, ал. З от Закона за задълженията и договорите.

2

На 03.08.2023 г. „Иновативни Финанси“ ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект България” ЕООД. „Иновативни Финанси“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 03.08.2023 г. е изпратило уведомление по пощата до ,,*******” ЕООД, с ЕИК: ******, чрез законния си представител Павел Кръстев на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Законът не указва формата и момента на съобщаване.

Длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор.

Предвид изложеното дружеството цесионер е активно легитимирано да предяви заявление на основание чл. 410 от ГПК, както и настоящия установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК.

Уточнява, че не предявява установителен иск за разликата над 47,60 лв. - главница до сумата от 50,40 лв. – главница присъдена с издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 190/2025 г., по описа на РС Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено между страните, че ответникът „*******” ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: област ********, представлявано от ******дължи на „************** ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *********** представлявано от ******** сумата в размер на от 47,60 лв. - представляваща незаплатена главница по Договор за електронни съобщителни услуги от 02.02.2022г. за мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Бизнес Смарт Ѕ“, в който план са включени мобилни и интернет услуги, както и сумата в размер на 14,47 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по издадените фактури, считано от датата на падежа на всяка фактура до 24.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ответникът, „*******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: област ********, представлявано от ****** в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Няма оспорвания, не прави възражение, не сочи доказателства. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 190 по описа за 2025 година на Районен съд Монтана.

Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Ищецът „************** ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *************** има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 3

ГПК. При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, постъпило в срок възражение срещу нея, и уведомяването на заявителя по реда на чл.415 ал.1 т.1 ГПК, е предявен в срок и специалния установителен иск за съществуване на вземането, то предявеният установителен иск е допустим.

Разпоредбата на чл. 422 ал. 1 ГПК е специална процесуална норма, относима към заповедното производство, с която се предоставя правото за предявяване от кредитора на установителен иск за съществуване на вземането.

За валидното му предявяване кредиторът не следва да обосновава правния интерес, тъй като този иск е средство за защита на признатото в заповедното производство вземане и предпоставките за предявяването му са нормативно установени, но е длъжен да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че за него съществува вземане към момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следва в това производство, което е продължение на заповедното, при пълно и главно доказване да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът установи, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът доказа и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.

Искът не е осъдителен, с оглед проведено заповедно производство и наличие на осъдителен диспозитив, а е установителен, а като такъв е частично основателен.

Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и следващите от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим и при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 414 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.

Предявява се по общия, но е специален иск - иск за съществуване на вземането. И когато кредиторът избере да реализира правата си по реда на заповедното производство и ползва този облекчен ред, това означава, че той се е отказал от осъдителен иск, защото само установителният иск по чл. 422 от ГПК завършва заповедното производство. Следователно допустимостта на такъв иск е обусловен от наличието на правен интерес от търсената защита, а такъв би съществувал за ищеца-кредитор само при условие, че има издадена заповед за изпълнение за паричното вземане в резултат на успешно проведено заповедно производство. Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след като е изпълнена предвидената процедура по чл.415 ал.1 т.1 ГПК, ще установи със сила на присъдено нещо неговото 4 съществуване. Това налага извода, че заповедта за изпълнение се явява процесуална пречка за предявяване на осъдителен иск, предявен в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК, вместо установителен иск по чл. 422 ГПК, това което е сторил ищецът.

В конкретният случай се установи безспорно, че към момента на подаване на Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, вх.

№ 997 от 27.01.2025 година е налице задължение от страна на „*******“ ЕООД, със седалище град Чипровци, по отношение на ищеца, тъй като е потребител на електронни съобщителни услуги за претендирания период от време от 02.02.2022 година.

По делото са представени и приети които доказателства Договор от 02.02.2022 година, както и издадени фактури, които отразяват един резултат от извършени вече услуги и верността им може да бъде оспорена по надлежния съдопроизводствен ред. Ответникът не оспори истинността на представените писмени документи, които се ползват с материална доказателствена сила. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по предоставените електронни съобщителни услуги се установява от приложените договори и приложения към тях, подписани от страните, и неоспорени от ответника.

Приложен е и приет Договор за цесия от 03.08.2023 година.

При така установеното фактическо положение, съдът прави следните изводи:

Съгласно сключения между страните договор за предоставени електронни съобщителни услуги съдът намира, че същия е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, с облигаторно действие. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на предоставящият услугата, в лицето на ищеца е било да осигури електронна съобщителна услуга на ответника, в качеството му на абонат и потребител на ищеца. С извършването на посоченото действие – предоставянето на услугата, макар и оспорено от ответника с възражението по издадената заповед за изпълнение, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на мобилен оператор е предоставял на дружеството - ответник, в качеството му на потребител услугата, за периода на договора, като е посочено неизпълнение от страна на ответника за плащане, които услуги ответникът не установи да е заплатил в съответствие с договорните си задължения.