Решение № 95 от 06.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. П., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230100667 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба от С. А. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Ц“ № 29, чрез пълномощника й Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес на упражняване на дейността гр. С., бул. „А.“ № 125 - 2, ет. 5, офис 5 - 3, представлявано от Д. М. М. – управител, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576134, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 - 46.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за паричен заем № 4481491, сключен на 10.05.2022 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е уговорен паричен заем в размер на 900 лева, при вид на вноската - месечна, без посочване на размера на лихвения процент. Излагат се твърдения, че съгласно чл. 4 от договора, последният следва да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Сочи се, че на датата на сключване на договора за паричен заем е сключен и договор за предоставяне на гаранция № 4481491, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 450,00 лева, която сума е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна е упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Посочва, че е погасила изцяло процесния кредит.

Навежда се в исковата молба, че сключеният договор за паричен заем, както и договорът за предоставяне на поръчителство № 4481491, сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД, по своята характеристика и съдържание представляват договори за потребителски кредит, поради което за валидността им важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Релевира се, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, тъй като наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, като се вземе предвид и обстоятелството, че кредиторът 1

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Посочва се, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит възлага в тежест на заемателя да осигури едно измежду няколко обезпечения, което обстоятелство представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то.

Твърди се, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като по този начин се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка се сочи, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Изразява се становище, че Договор за предоставяне на поръчителство № 4481491 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, като обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Навежда се още, че допълнително основание за нищожността на договора е и обстоятелството, че собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят по договора за заем - „Изи Асст Мениджмънт“ АД, респективно печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като по този начин с договора за поръчителство не се цели реалното обезпечаване на договора за заем, сключен с ответното дружество, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПK.

Релевира се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на близо 50 % от сумата по отпуснатия заем, с което се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че договор за паричен заем № 4481491/10.05.2022 г. е нищожен при главно основание за нищожност, като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП - съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - неравноправна е защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство /чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП/ и в условия на евентуалност, като нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК - Годишният процент на разходите в процесния договор вследствие на сключения въз основа на нея договор за поръчителство става по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и заобикаля закона защото посочения в договора ГПР е различен от действителния; както и да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576134, да заплати на С. А. Т. с ЕГН: **********, сума в размер на 5 лева /частичен иск от общо 78,18 лв./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4481491, сключен на 10.05.2022 г. между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост на установителния иск и неоснователност на осъдителния иск.

Сочи, че с Решение № 136/12.04.2024 г. по гр.д. № 111/2023 г. по описа на РС - П. е постановено, че договор за поръчителство № 4481491 е нищожен и дружеството-гарант „Файненшъл България“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 470,82 лв. като 2 недължимо платена като възнаграждение по договора за поръчителство. Предвид това обстоятелство счита, че аргументите на ищцата за недействителност на договора за паричен заем не се основават на действителното правно и фактическо положение, тъй като договорът за поръчителство е прогласен за нищожен и заплатеното от ищеца по този договор му е възстановено.

Твърди, че процесният договор за паричен заем е действителен, тъй като е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. В същия са посочени годишния процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя, взетите предвид допускания, като годишният процент на разходите и общата дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Релевира, че към момента на сключване на договора за кредит заемодателят няма задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР, поради което и се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. В тази връзка поддържа, че договорът покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, а ГПР е коректно изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК, и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. ГПР включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и в процесния случай това е само лихвата, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателя.

Навежда, че в ЗПК не съществува разпоредба, която да задължава кредитора да описва методика за формиране на годишния процент на разходите в договора за кредит. Твърди, че годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Моли за отхвърляне на така депозирания иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведените съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явяват и представляват, като от процесуалните представители са постъпили писмени становища.

По делото са приети писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По реда на чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като е увеличил размера на същия до сумата от 78,18 лева.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

В настоящото производство съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищцовата страна следва да установи твърдените положителни правнорелевантни факти, на които основава искането си, а именно, че е сключил Договор за паричен заем № 4481491 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и уговореното в този договор.

От събраните по делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за валидно сключен договор за кредит, обстоятелство, обуславящо неоснователността на исковете, основани на твърдения за нищожност и неравноправност на договорни клаузи.

В тази връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха никакви доказателства във връзка със сключването на твърдения между страните договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на този договор.

Въпреки представената и приета по делото Справка за кредитна задлъжнялост издадена от БНБ, както и приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от същите не се доказват горните обстоятелства.

При липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение между ищеца и ответното дружество, съдът намира, че предявения главен иск е недоказан, респ. неоснователен, поради което и не следва да обсъжда останалите доводи и възражения на ответника в производството.

Съдът следва да разгледа предявения в условията на евентуалност иск.

Същият намира за изцяло неоснователен също така при липсата на доказателства за възникнало облигационно отношение между ищеца и ответника.

С оглед изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

3

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв., определено съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от НЗПП.

Мотивиран от горното, съдът