Решение № 937 от 13.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20261000500898 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба с вх.№ 147701/8.12.2025г от Д. И. А., гражданин на Украйна, роден на ***г в гр.Киев, Украйна, чрез адв.Т.М. от Бургаска адвокатска колегия, срещу решение № 6816/11.11.2025г по гр.д.№ 6958/2024г по описа на СГС, с което е уважена молбата на М. А. В., родена на ***г, с адрес ***-Д, ап.***, РНОКПП 3284213327, законен представител на децата им-Г.

Д. А., роден на ***г, В. Д. А., родена на ***г., за признаване и допускане на изпълнение на решение от 27.09.2021г на Голосиивския районен съд на гр.Киев, Украйна, по дело № 752/4298/21/производство №2/752/5311/21/, с което е осъден да заплаща издръжка на децата си и на съпругата си. Сочи, че решението е недопустимо и неправилно, тъй като ответникът не е бил запознат с исковата молба и образуваното дело срещу него. Позовава се, че е бил нарушен чл.117, т.2 от КМЧП за връчване на препис от исковата молба и редовно призоваване, връчване на съдебни книжа на ответника, и на чл.49, б.”б” от договора между НРБ и СССС за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, съгласно който към молбата за допускане ищецът трябва да представи документ, от който се установява, че е била връчена своевременно и по надлежен ред поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на неговия пълномощник, какъвто документ не е представен по делото.

Излага доводи, че решението е неправилно в частта му относно издръжката на съпругата, тъй като това не попада в обхвата на Регламент № 4/2009г относно компетентността и сътрудничеството по дела за издръжка и е уредено по различен начин в българския закон, а именно, че се дължи само при изключителни обстоятелства и в ограничен срок.

Сочи още, че определеният размер на издръжка на децата не е съобразен с минималния и максималния размер по българското законодателство.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна-М. А. В., представлявана от назначения й процесуален представител адв.

1

Г.В. от САК на основание чл.94 ГПК вр. с чл.23 от ЗПП, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че са неоснователни възраженията на въззивника, че не е бил уведомен за делото, тъй като са били представени документи, издадени от съда в гр.Киев, че ответникът е бил надлежно и своевременно уведомен за разглеждането на делото в съответствие със законодателството на Украйна, и този въпрос не е от компетентността на българския съд, а е следвало жалбоподателят да се позове на процесуални нарушения на украинския съд в тази връзка съгл. чл.120, ал.2 КМЧП и да обжалва постановеното решение по реда на инстанционния контрол.

Излага доводи, че изпълнението на съдебното решение първоначално е било възложено на изпълнителната служба в Украйна, но поради липса на банкови сметки и имущество на длъжника на територията на Украйна, фактическото изпълнение не е било осъществено. Позовава се на представено по делото удостоверение, че ответникът е бил надлежно и своевременно уведомен за съдебното производство чрез съда, в съответствие със законодателството на Украйна, както и, че не е необходимо да му се връчва съдебното решение, тъй като съдът, издал акта, е установил влизането му в сила, от което следва, че е констатирал уведомяването на страните и за постановяването на съдебното решение и за обжалването му.

Сочи, че е неприложим договор между България и СССР, а двустранен договор за правна помощ по граждански дела между Украйна и РБългария.

Счита за неоснователни доводите на въззивника, че не се дължи издръжка на съпругата, тъй като Регламент №4/2009г не предвижда възможност за отказ за признаване на съдебно решение на основание различия в правната уредба на законодателството за издръжка в различните държави.

По възраженията за размера на издръжката излага доводи, че същият е бил определен през 2021г и съобразен с икономическите условия в Украйна към този момент и е осигурявал най-добрите интереси на детето в съответствие с неговата възраст и не следва българският съд да преразглежда по същество съдебното решение. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.

С молба, отправена пряко до компетентния съд, М. А. В. е поискала да бъде допуснато признаване и изпълнение на територията на РБългария на решение на Голосиивския районен съд на гр.Киев, Украйна, по дело №752/4298/21 от 27.09.2021г относно събирането на издръжка на децата и на съпругата. Посочила е адрес на длъжника-*** и допълнителен адрес ***, и ***.

Ответникът Д. И. А., гражданин на Украйна, е възразил, че молбата за признаване на решението е неоснователна, тъй като съгласно чл.117, т.2 от КМЧП, чуждестранното съдебно решение се признава, освен ако лицето, срещу което е постановено, не е било надлежно призовано и му е било отнето правото на защита. В процесния случай се касае за постановено задочно решение, без данни за редовно и лично връчване на съдебните книжа на ответника.

С обжалваното решение СГС е уважил молбата като е приел, че ответникът Д. И. А., гражданин на Украйна, е бил уведомен за исковата молба и макар да не му е връчен препис от решението, след като съдът е приел, че същото е влязло в сила, то следва да се признае и допусне изпълнението му на територията на РБългария. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, че между същите страни и основание и за същото искане има влязло в сила решение на българския съд или трета държава, или висящ процес пред български съд, образуван преди делото, по което е постановено процесното решение. Приел е, че решението не противоречи на българския обществен ред.

При проверката на обжалваното решение с оглед на посочените в жалбата основания за обжалването му, съгласно член 637, ал.8 ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, и неправилно.

Съгласно чл. 636, ал.1 (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Заинтересованата страна може да поиска признаване на съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007г., по реда на чл. 637 от окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението, като съгл. ал.2 се признава по съдебен ред въз основа на препис от съдебното решение, удостоверение за влизането му в сила и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви "в" – "е" от Хагската конвенция от 2007г.

Съгласно чл.637, ал.1 ГПК молбата за допускане изпълнението на съдебно решение, постановено в държава – страна по Хагската конвенция от 2007г. /Конвенция за международно 2 събиране на издръжка на деца и на дружи членове на семейството/, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото обичайно местопребиваване или по местоизпълнението, като съгл. ал.2 молбата за допускане на изпълнение се придружава от препис от съдебното решение, документ, удостоверяващ, че съдебното решение е изпълняемо в държавата по произход, и ако е необходимо, документите, посочени в чл. 25, параграф 1, букви "в" – "е" от Хагската конвенция от 2007 г. В ал.4 от разпоредбата се предвижда, че съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание. Допускането на изпълнение може да бъде отказано само на основанията, посочени в чл. 22, буква "а" от Хагската конвенция от 2007г.

И двете разпоредби изискват преценка на наличието на обстоятелствата, посочени в чл.25, пар.1, букви „в-е“ от Хагската конвенция от 2007г, като в б.“в“ се предвижда, че ако ответникът не се е явил, нито е имал упълномощен представител по време на производството в държавата по произход, документ или документи, които удостоверяват съответно, че ответникът е бил надлежно уведомен за производството и е имал възможност да бъде изслушан или че е бил надлежно уведомен за решението и е имал възможност да го оспори или да го обжалва на фактическо и правно основание.

От представени по делото съобщения до Д. И. А. за уведомяването му за образуваното дело и призововане за съдебно заседание се установява, че са изпращани съобщения на датите 10.03.2021г., 31.03.2021г., 9.04.2021г, 5.05.2021г., 7.06.2021г, 30.08.2021г., но не са му връчени, като в Справка-сертификат /л.57/ е отразено, че адресатът не е наличен на посочения адрес и е върнато съобщението.

Било е направено запитване за адреса на Д. И. А. с писмо от 5.05.2021г. , за да се определи подсъдността на делото на горепосочения съд, съгласно част 6 от чл.187 от ГПК на Украйна и с уведомление от 14.05.2021г е посочено, че според Регистъра на териториалните общности на гр.Киев, адресът на Д. И. А. в ***, не е посочен като регистриран. Постановено е задочно решение на съда от 27.09.2021г.

От представен по делото Сертификат, издаден от Голосиивския районен съд, се установява, че е посочено, че Д. И. А. е бил навреме и в правилна форма уведомен за часа и мястото на гледане на дело № 752/4298/21, производство 2/152/5311/21 по иск на М. А. В. срещу него, относно събирането на издръжка на децата и издръжка на съпругата, с която живеят децата, за прекратяването на брака му и е връчено копие от исковата молба.

По делото е приложен Сертификат, че решение от 27.09.2021г на Голосиивския районен съд на гр.Киев, Украйна, по дело № 752/4298/21/производство №2/752/5311/21/, е влязло в сила на 28.10.2021г относно издръжката на децата и съпругата, с която живеят децата.

Въз основа на тези доказателства не може да се приеме, че препис от исковата молба е бил връчен на ответника по делото, като са направени няколко опита за връчването й. Не се установява и решението да е било връчено на ответника, поради което е налице основание за отказ за признаване и допускане на изпълнение по чл.22, б.“д“ от Конвенцията, тъй като ответникът не се е явил, нито е бил представляван в производството в държавата по произход. Неоснователни са доводите, че настоящият съд няма правомощия да преценява тези обстоятелства, тъй като е издаден сертификат от Голосиивския районен съд за уведомяване на ответника за делото, и удостоверение за влизане на решението в сила, тъй като Конвенцията от 2007 предвижда изрично преценка от съда по признаване на решението и допускане на изпълнението му. Дори и да се приеме, че Голосиивския районен съд е приел, че може да се разгледа задочно делото при отсъствието на ответника, то няма данни за уведомяване на последния за постановеното съдебно решение, независимо, че съдът е приел, че същото е влязло в сила. От приложените съобщения и справки се установява, че ответникът не е бил намерен на адреса и, че този адрес не е регистриран като негов в съответния регистър. Поради това молбата за признаване и допускане на изпълнение на постановеното решение следва да се остави без уважение.

Поради различие в изводите на двете съдебни инстанции решението следва да бъде отменено и да се постанови, че са отказва признаване и допускане на изпълнение на решение от 27.09.2021г на Голосиивския районен съд на гр.Киев, Украйна, по дело № 752/4298/21/производство №2/752/5311/21/.

3

При този изход на спора въззивникът Д. И. А. има право на сторените в това производство разноски за държавна такса от 12.78евро /25 лева/ и следва да бъде осъдена М. А. В. да заплати същата.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6816/11.11.2025г по гр.д.№ 6958/2024г по описа на СГС, , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение от 27.09.2021г на Голосиивския районен съд на гр.Киев, Украйна, по дело № 752/4298/21/производство №2/752/5311/21/.

ОСЪЖДА М. А. В., родена на ***г, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. А. 12.78евро /25 лв./ за разноски за държавна такса в производството.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК.