Определение № 240 от 17.01.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№………./

.01.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КОНСТАНТИН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА мл.с. И.

СТОЙНОВ като разгледа докладваното от младши съдия

Стойнов въззивно гражданско дело № 2364 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 и чл. 278 ГПК, образувано по подадени три въззивни жалби срещу Решение № 3324 от 18.07.2019 г., и три частни жалби срещу Определение № 12692 от 30.09.2019 г., постановени по гр.д. № 10733/2016 г. по описа на ВРС, по което дело се разглежда спор между страните Е.П.Т., И.А.Т., Е.М.Т., Д.М.Т., А.Н.Т. и А.В.Ц..

Съдът, след като извърши проверка досежно редовността и допустимостта на производството, служебно констатира че в постановеното по първоинстанционното дело Определение № 12692 от 30.09.2019 г. е допусната очевидна фактическа грешка.

Видно от данните по делото с Решение № 3324 от 18.07.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. по описа на ВРС първоинстанционният съд е осъдил съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете ответниците да заплатят на ищците сумата от 2 988,49 лв. разноски и ищците да заплатят на ответницата А.Ц. сумата от 608,33 лв. разноски.

След постановяване на решението ВРС е бил сезиран с две молби от ответниците за изменение на Решение № 3324 от 18.07.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. по описа на ВРС в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

В молбата си ответниците

Е.М.Т., Д.М.Т., А.Н.Т. са поискали присъждане на извършените от тях разноски в размер на 641,66 лв., съответстваща на отхвърлената част от исковете. Поискали са и редуциране на присъдените в полза на ищците разноски за самолетни билети.

В молбата си ответницата А.В.Ц. е поискала редуциране на присъдените разноски в полза на ищците за самолетни билети, преводни такси, препоръчани пратки и др. Допълнително сочи, че осъждането за разноски на всички ответници следва да е разделно, а не солидарно.

С обжалваното Определение № 12692 от

30.09.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. ВРС е допуснал изменение на Решение № 3324 от 18.07.2019 г. в частта за разноските. Диспозитивът на решението е коригиран изцяло и разноските са определени наново със съдебния акт по чл. 248 ГПК, като е осъдена ответницата А.Ц. да заплати на ищците Е.П.Т. и И.А.Т. сумата от 1 494,24 лв., осъдени са ответниците Е.М.Т., Д.М.Т. и А.Н.Т. да заплатят на ищците Е.П.Т. и И.А.Т. сумата от 1 494,24 лв. и са осъдени ищците Е.П.Т. и И.А.Т. да заплатят на ответниците Е.М.Т., Д.М.Т. и А.Н.Т. сумата от 641,66 лв.

Видно от диспозитива на съдебния акт съдът е уважил искането на Е.М.Т., Д.М.Т., А.Н.Т. за присъждане на разноски в размер на 641,66 лв. и искането на А.В.Ц. за разделно осъждане на всички ответници.

Липсва диспозитив, обаче, по отношение на исканията на всички молители за редуциране на присъдените в полза на ищците разноски по въведените в молбите съображения. В мотивите към съдебния акт първоинстанционният съд е коментирал част от възраженията на ответниците във връзка с определянето на разноските на ищците и е приел, че същите са неоснователни.

Настоящият състав приема следното:

В случая не се касае за хипотезата на липса на произнасяне от страна на съда по някое от исканията на страната, по смисъла на чл. 250 ГПК, а се касае за очевидна фактическа грешка, доколкото е налице противоречие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив.

Противоречието се изразява в липса на изписване на волята на съда в диспозитива на акта.

Съгласно решение № 164 от 24.04.2015 г. по гр.д.№ 5934/2014 г., IV г.о. на ВКС, всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, както в диспозитива, така и в мотивите на решението, съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка.

Когато постановява решение и не присъжда разноски със съдебния акт, съдът не се произнася в диспозитива му за това, защото в частта за разноските, решението не формира сила на присъдено нещо и има характера на определение. Не е такава хипотезата при постановяване на определение по чл. 248 ГПК по молба на заинтересованата страна пред същия съд, защото с това определение вече се формира сила на пресъдено нещо и то подлежи на обжалване с частна жалба.

При мотиви на съда, че исканията на молителите са неоснователни, следва същият съд да формира изричен диспозитив за отхвърлянето или оставянето им без уважение. Това е необходимо, за да е налице предмет на обжалване от страна на недоволните от акта страни и да се провери техния правен интерес, доколкото мотивите на съдебния акт не подлежат на самостоятелно обжалване. Необходимо е също, и за да е налице яснота в каква част се обжалва определението за разноските и в каква част същото влиза в сила, доколкото е налице процесуална забрана за влошаване положението на жалбоподателя.

Поправката на очевидната фактическа грешка, допусната в обжалвания акт, има преюдициално значение за въззивното дело, поради което производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на Варненски районен съд за поправка на допуснатата в диспозитива на Определение № 12692 от 30.09.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247, ал. 1 ГПК.

След поправката на определението делото следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбите.

Мотивиран от изложеното, съдът,

О

П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2364/2019 г., по описа на ВОС, ГО.

ВРЪЩА делото за Варненски районен съд, XXXI - състав, за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на Определение № 12692 от 30.09.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г., съобразно изложените в настоящото определение мотиви.

След поправянето на определението делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.