Решение № 16869 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16869 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Г.а като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110139355 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Т.-С.“ ЕАД срещу С. Е. Г.а – В., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

Иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата 3398,89 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в ***********, за периода 1.05.2021г. до 31.04.2024г., както и сумата: 78,70 лв. - главница за дялово разпределение периода 01.04.2022 - 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 24.02.2025г до окончателното изплащане. искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 511,05 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 17.02.2025г.., и сумата 17,16 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2022г. до 17.02.2025г.,.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ***********, ап. 7, инсталация 4000028993/аб. № *******, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ООД.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. оспорва исковете. Прави възражение за нередовност на исковата молба, тъй като в исковата молба не са конкретизирани петендираните суми (главница и лихви) по месеци. По същество оспорва 1 исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва топлинната енергия, чиято стойност се претендира, да е реално потребената, като навежда и доводи, че измервателните уреди не отговарят на нормативните изисквания. Твърди, че е заплатил задълженията, предмет на исковата молба.

С отговора ответницата представя писмени доказателства и моли да бъдат изискани справки от Easy pay. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, но моли вещото лице – счетоводител да вземе предвид плащанията, за които са представени доказателства с отговора на исковата молба. Оспорва доказателствената стойност на приложеното към исковата молба извлечение от сметка и моли същото да не бъде приемано като писмено доказателство по делото.

Конституираното трето лице-помагач „Д.“ ООД (с предходна фирма „Б.“ ООД )не взема становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Същевременно, с ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС бе прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и е била открита партида при ищеца на името на ползвателя. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт № 165, том II, рег. № 14836, дело № 348/25.22.2005 на Нотариус при СРС, от който се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, който е дарен от Е.Л. Г. и В.С. Г.а – родители на ответницата С. Г., за който е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-002/ 7.01.2008г. на ДКЕВР, съответно решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение. При така установените факти, съдът намира за доказано, че ползвател на процесния имот е именно ответницата. С оглед изложеното, ответницата се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, съответно Решение № ОУ-01/27.06.2016г., и е задължена за цената на доставената за ателието топлоенергия и осъщественото дялово разпределение. Не са наведени възражения и не са представени доказателства за прекратяване на ползването, нито за закриване на партидата от собственика.

Представен е Договор от 11.12.2001г. между етажната собственост на жилищната кооперация, където се намира процесния имот, и „Д.“ ООД (с предходна фирма „Б.“ ООД,) по силата на който етажната собственост е възложила на третото лице помагач осъществяване на услугата дялово разпределение на доставената за обектите топлинна енергия в изпълнение на взето за това решение от Общото събрание на етажната собственост, обективирано в приложения протокол от 08.11.2001г. Приложен е и договор от 09.06.2020 г. между „Т.С.” ЕАД и „Д.“ ООД (с предходна фирма „Б.“ ООД) относно 2 обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, имотът е топлоснабден.

Спорен е размера на вземането и изискуемостта му.

За изясняване на количеството потребена за имота топлоенергия и нейната цена са изслушани съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Съгласно заключението по СТЕ сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответника, са в съответствие с нормативните изисквания. Отчетено е обстоятелството, че в жилището се отчита подадена топлоенергия за битово горещо водоснабдяване, което е потвърдено от приложените от третото лице помагач документи. Представени са два броя редовни отчети, подписани за потребител, както и един протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение.

Видно от заключението на ССчЕ, размерите на просрочените задължения възлизат на търсените с исковата молба суми, в общ размер от 3398,89 лева, главницата за дължимите суми за Топлинна енергия за процесния период; дялово разпределение Главницата за периода от м.04.2022г. до м.04.2024г. са в размер на 78,70 лева; 511,05лева е размерът на законната лихва върху незаплатените суми за топлинна енергия от м. 05.2021г. до м. 04.2024г.; 17,16 лева е размерът на законната лихва върху незаплатените суми за дялово разпределение от м.04.2021г. до 04.2024г.

По делото е заявено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, възникнали преди 01.01.2023г., доколкото сумите за консумирана топлоенергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност от настъпване на изискуемостта им – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, а давността се смята за прекъсната с подаването на заявление по чл.410 ГПК /в случая на 01.02.2018г./ при положително решение по установителния иск по чл.422 ГПК. Това възражение е своевременно заявено и следва да бъде взето предвид от съда. Видно от съдебно-счетоводната експертиза, главницата за погасените по давност суми за топлинна енергия - за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2022г. са в общ размер на 1038,09 лева, погасената законната лихва върху главницата , представляваща стойността на начислената топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 31.12.2022г. е в размер на 245,58 лева.

При съобразяване на възражението за давност и изводите на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до размера на непогасената част от вземанията или за следните суми: 2360.80 лева – главница за потребена топлинна енергия, както и 265.47 лева – мораторна лихва, както и претендираната от ищеца главница за дялово разпределение, в размер на 78.70 лева и 17,16 лева е размерът на законната лихва върху незаплатените суми за дялово разпределение.

По разноските

При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1 285,96 лева, от които 80.12 лева по ч.гр.д.№ 10768/2025г. на СРС, 162 състав, и 1205.84 лева – разноски по настоящото производство: 205.84 лева държавна такса, 900.00 лева депозити за вещи лица и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, в тежест на ответника се 3 припада сумата от 873,81 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е Е. Г.а – В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 10768/2025г.. на СРС, 162 състав, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 2360.80 лева – главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 7, находящ се в ***********, за периода 01.01.2023г. – до 31.04.2024г както и сумата 78.70 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.04.2022 30.04.2024., ведно със законната лихва от 24.02.2025г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на главница за топлинна енергия от 3398,89 лева, както и за периода 01.05.2021г. до 31.12.2022г., като погасен по давност; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 265.47 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 01.01.2023г. – 30.04.2024г., както и за сумата 17,16 лева – лихва за забава за върху главницата за дялово разпределение за периода 15.06.2022г. до 17.02.2025г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния заявен размер на мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 511,05 лева, като погасен по давност,.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Г.а – В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 873,81 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от исковата претенция..

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ООД,ЕИК ******** като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.