Определение № 7442 от 12.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7442 гр. С, 12.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. Н. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. Н. Частно гражданско дело № 20211110156914 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК

Образувано е по искане на длъжника М. Н. Н., обективирано в Молба (вх.№ 229479/12.07.2024 г.) за допълване на Определение № 8569/24.02.2024 г. за разноските по производството, като с Определение № 41382/11.10.2024 г. на основание чл.227 ГПК на мястото на починалия М. Н. Н., ЕГН ********** са конституирани неговите наследници, а именно: М. Г. Н., ЕГН **********-съпруга; Е. М. Н., ЕГН **********-син и Г. М. Н., ЕГН **********-син.

Последните с Молба

(вх.№ 6916/09.01.2025 г.) са потвърдили извършването на процесуалните действия от адвокат Р. Р. и адвокат В. Т., включително и Молбата по чл.248 ГПК за допълване на Определение № 8569/24.02.2024 г. за разноските по производството. Релевирани са доводи, че съобразно чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по искането за разноските с всеки съдебен акт, с който приключва делото.

Претендира да му бъде изплатена сумата от 150 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно Договор за правна помощ и съдействие от 25.05.2022 г.

Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК – заявителят „С.В.“ АД е получил препис от Молба (вх.№ 229479/12.07.2024 г.) и в едноседмичния срок е представил Становище (вх.

№ 308975/02.10.2024 г.), с което заявява, че следва да бъде съобразено Решение от 25.05.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба №1/09.07.2024 г. за минималнитеразмери на адвокатските възнаграждения и при липса на оправдан интерес следва да не я прилага. Твърди, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определяно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на извършените действия, респ. по реда на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения(в редакцията към момента на сключване на Договор за правна помощ и съдействие от 25.05.2022 г.). Поддържа, че съдебната практика приема, че подаването на възражение попада в хипотезата на §1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1/09.07.2004 г., според която за непредвидените по тази наредба 1 случаи възнаграждението се определя по аналогия.

Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и страните, намира следното: доводи на

С постановеното по делото Определение № 8569/24.02.2024 г. съдът на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил Заповед № 21632/10.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по настоящото дело.

Поради обжалваемост на постановеното по делото определение съдът приема, че искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в Молба (вх.№ 229479/12.07.2024 г.) на длъжника е направено в срока за неговото обжалване, поради което същото се явява процесуално допустимо. Индиция за сторени от длъжника разноски е приложения към Възражение (вх.№ 105548/26.05.2022 г.) Договор за правна помощ и съдействие от 25.05.2022 г., а и направеното с молбата искане е такова за допълване на Определението, а не за неговото изменение в частта за разноските, поради което за неговата допустимост не се изисква представянето на списък по чл. 80 от ГПК.

Разгледано по същество искането е частично основателно.

Поради прекратяване на производството по настоящото дело и по аргумент от чл. 78, ал. 4 от ГПК, отговорност за сторените от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, следва да носи именно от заявителя, като съобразно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС и съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение, съгласно размерите определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. В тази връзка е и константната съдебна практика- Определение №343/15.02.2024 г. по търговско дело №1990/2023 г. на II ТО при ВКС; Определение № 3156/28.11.2024 г. на ВКС по търговско дело № 1119/2024 г. на II ТО при ВКС и други. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1 от ЗА посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

В настоящият случай адвокат Р., като процесуален представител на длъжника М. Н.

Н., респ. на наследниците му М. Г. Н.; Е. М. Н. и Г. М. Н. е подал Възражение (вх.№ 105548/26.05.2022 г.) по чл.414 ГПК, което е бланково и съответства на Приложение №7 към чл.7 от Наредба №6/20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието. С Пълномощно от 25.05.2022 г. длъжникът М. Н. Н. е упълномощил адвокат В. Т. и адвокат Р. Р. да го 2 представляват заедно и поотделно по частно гражданско дело № 56914/2021 г. (настоящото заповедно производство), в това число и правото да се подаде възражение по чл.414 ГПК.

Договора за правна помощ и съдействие от 25.05.2022 г. е сключен само с адвокат В. Т., на когото е заплатен и адвокатското възнаграждение от 150 лева.

В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 50 лева, който следва да бъде заплатен на длъжника-молител.

По изложеното съображения, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Определение № 8569/24.02.2024 г. по гражданско дело № 56914/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, като ПОСТАНОВЯВА следното:

ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление : гр. С, бул.“******** III“ №**, да заплати на М. Г. Н., ЕГН ********** и адрес: гр.********* ; Е.

М. Н., ЕГН ********** и адрес: гр.С, ****** и Г. М. Н., ЕГН ********** и адрес: гр.*********, на основание чл.81, във връзка с чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата 50 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се връчи препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3