Решение № 86 от 14.02.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Дупница, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Румяна М. Агонцева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20221510102187 по описа за 2022 година

„Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е предявило срещу Х. Г. Х. , ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 8378.65 лв.главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 20.06.2016г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Х. Г. Х., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 5811.78 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 23.10.2018г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска) до 25.06.2022г. (падеж на последната вноска по договора) и 4076.34 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че на 20.06.2018г., между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател и оттветника, като заемополучател, е сключен Договор за потребителски кредит с № **********, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 8660.10 лева, преведени по посочената от кредитополучателя банкова сметка, а кредитополучателят се е задължил да го върне съгласно условията на сключения договор, ведно с договорената лихва в размер на 6755.03 лв., на 48 месечни погасителни вноски, първите 47 от които в размер на 321.15 лв. всяка, и последна изравнителна вноска в размер на 321.08 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил уговорен на 25.07.2018г., а на последната-на 25.06.2022г. Крайният срок за 1 издължаване на всички задължения по кредита е 25.06.2022г., /датата на последната погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.

На кредитополучателя, е начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 24.10.2018г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, общият размер на което е 4076.34 лв.

Ищецът сочи, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като неизплатените до момента задължения, са както следва: главница, в размер на 8378.65 лв., договорна лихва, в размер на 5811.78 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва, в размер на 4076.34 лв., или сума в размер на общо 18266.77 лв.

Твърди, че на 25.11.2021г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., сключен между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлило в полза на ищеца вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № **********/20.06.2018г., сключен с ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по договора за цесия, да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законния представител на цедента. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ТБИ/********** от 09.12.2021г. от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи, с известие за доставяне. Писмото се е върнало в цялост, с отбелязване, че получателят се е преместил от адреса.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1768/2022г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, срещу която ответникът е възразил в срок.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът твърди, че се е отказал от кредита и претендираната сума не му е била преведена по банкова сметка. Прави възражение, че договорът за цесия не му е бил надлежно съобщен, съобразно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Излага подробни съображения. В депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, ответникът е направил и възражение за погасителна давност.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото писмени доказателства: Договор за потребителски кредит и погасителен план към него, неоспорени от ответника, се установява, че на 20.06.2018г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр.София, като заемодател и Х. Г. Х., като 2 заемател, е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя парична сума в размер на 8660.10 лв., (от които 6513.00 лв.-преведена сума по банкова сметка, 1219.23 лв.-сума по застраховка живот и 927.87 лв.-еднократна такса за оценка на риска), а от своя страна заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорената лихва в размер на 6755.03 лв., на 47 месечни погасителни вноски в размер на 321.15 лева всяка и последна, изравнителна вноска в размер на 321.08 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил на 25.07.2018г., а на последната-на 25.06.2022г.

Така общо договореният размер на плащанията бил 15415.13 лева. Сумата от 6513.00 лв. била преведена по банкова сметка на кредитополучателя на 20.06.2018г.

Видно от Приложение № 1/25.11.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., подписано между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, вземането на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД към Х. Г. Х., произтичащо от посочения по-горе договор за паричен заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Към исковата молба е приложен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31.08.2018г. между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с който е договорено сключването на индивидуални договори за цесия.

С исковата молба е представено и пълномощно, с което „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията, които цедентът е прехвърлил съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г. и Приложение № 1 към него.

С исковата молба е представено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ТБИ/********** от 25.11.2021г., с които „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява Х. Г. Х. за прехвърлянето на процесното вземане. Видно от приложената обратна разписка към известие за доставяне № 1217607, уведомителното писмо не са получени от ответника (отбелязано е, че същият се е преместил от адреса).

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че отпуснатият от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД на ответника кредит е усвоен на 20.06.2018г., когато средствата са преведени по банкова сметка № ВС87ТВІВ93101020822407, открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с титуляр потребителят на Договор за потребителски кредит №**********/20.06.2018г.

Х. Г. Х., ЕГН: **********. Съгласно чл.11.2.1. от Договора кредитът се счита за усвоен от Потребителя на датата, когато кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка.

На ответника е предоставен паричен заем в размер на 8660.10 лв.-главница, в която сума са включени: 6513.00 лв.-основна заемна сума; 1219.23 лв.-застрахователна премия и 927.87 лв.-еднократна такса за оценка на риска. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент 31,84%, и Годишен процент на разходите 46,47%. Кредитополучателят се е задължил да върне заема заедно с договорена лихва от

3

6755.13 лв., или общия размер на плащането е на стойност 15415.13 лв.

Ответникът е внасял вноски за погасяване на заема по Договор за потребителски кредит в размер на общо 964.44 лв., на следните дати:

- на 24.07.2018г-321,15 лв.

- на 01.09.2018г.-321,70 лв.

- на 29.09.2018г.-329.59 лв.

Размерът на непогасените суми по Договор за потребителски кредит №**********/20.06.2018г., е както следва: главница в размер на 8378.65лв.; непогасената договорна лихва в размер на 5811.78 лв. и лихва за забава в размер на 4076.34 лв.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1768/2022г. по описа на Районен съдДупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на представените по делото писмени доказателства и неоспорването им от ответника, съдът приема за установено сключването на процесния договор за кредит между Х. Г. Х. и първоначалния кредитор „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр.София и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната сума.

Съгласно чл.11.2.1. от Договора кредитът се счита за усвоен от Потребителя на датата, когато кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка, а видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, на 20.06.2018г., средствата са преведени по банкова сметка № ВС87ТВІВ93101020822407, открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с титуляр ответника. Несъстоятелно е възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба, че се бил „отказал“ от договора два часа след сключването му, тъй като такъв отказ би бил валиден, ако е направен в писмена форма, а не се сочат каквито и да било доказателства в тази насока. Освен това, както сочи вещото лице, ответникът е правил впоследствие вноски за погасяване на кредита, което противоречи на твърденията му , че се е отказал от същия, както и че сумата по кредита не е усвоена.

От приетите по делото писмени доказателства се установява също така, че процесното вземане е прехвърлено с Приложение № 1/25.11.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., подписани между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД. Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента, за което е изрично упълномощен, видно от представеното с исковата молба пълномощно. Уведомяването за 4 цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 5759/2014 г., III г. о.).

Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда.

Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК). В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на ответника на 14.12.2022г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответника. По изложените съображения, следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.