Определение № 209 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Петя Ст. Запрянова в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Частно наказателно дело № 20262100200069 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.439, ал. 1 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК и е образувано по молба на лишения от свобода Д. И. П., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ от 16 /шестнадесет/ години, наложено му по НОХД №450/2013г. по описа на ОС-Сливен.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора Бургас изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че корекционната и превъзпитателна работа с осъдения П. за неговото поправяне трябва да продължи. Пледира молбата му за условно предсрочното му освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения П. за неоснователна. Излага аргументи за недовършен процес на поправяне на П. и предлага молбата да бъде отхвърлена.

Осъденият моли за уважаване на подадената от него молба за условно предсрочно освобождаване.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

1

Осъденият Д. И. П. е роден на ************** в ************, *************** гражданин, ************, ************ образование, **********, ЕГН: **********, понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвор – Бургас, ЗО „Строител“.

С влязла в сила на 28.01.2015 г. присъда №19/14.04.2014 г., постановена по НОХД № 450/2013 г. по описа на Окръжен съд-Сливен Д. И.

П. бил осъден за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр. чл.115 НК, като на основание чл.54 НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 16 години. С оглед на това, П. започнал да търпи това наказание на 04.06.2013г. при първоначален СТРОГ режим в Затвора, като постъпил в Затвор Бургас на 19.08.2013 г. Постъпването му в пенитенциарното заведение било за първи път. Впоследствие режимът на изтърпяване на наказанието му бил заменен в следващия по-лек (от СТРОГ на ОБЩ) на 23.05.2018г.

Към 19.02.2026г. той е изтърпял фактически 12 години, 8 месеца и 15 дни, от работа 2 години, 8 месеца и 24 дни и има остатък от наказанието от 6 месеца и 21 дни.

Първоначално лишеният от свобода П. е бил трудово ангажиран в затворническата кухня в корпуса на затвор Бургас. Поради допуснато дисциплинарно наказание (отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества) е преместен в ЗО „Дебелт“ през декември 2019 г.

Първоначално там е бил трудово ангажиран като бакар, а от месец февруари 2020 г. е бил трудово ангажиран на доброволен принцип в затворническата кухня в 30 „Дебелт“. През септември 2021 г. е върнат в корпуса на затвор Бургас, поради допуснато дисциплинарно наказание в ЗО „Дебелт“. В корпуса е бил назначен на работа в затвор Бургас първо в бригада „Хамути“, а след това е бил преместен в бригада „Пластмаси“ от ноември 2021 г., където работи и до момента.

По време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, е нарушавал реда и дисциплината, за което е бил дисциплинарно санкциониран.

Последното му дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 /седем/ дни“ е наложено със заповед на началника № 3H-1373/30.12.25 г. за това, че е участвал в словесен конфликт с друг лишен от свобода.

Поощряван е многократно с награди, вкл. е награда „Месечен 2 домашен отпуск за срок до две денонощия“. Последно е награждаван през 2022 г. с награда „Писмена похвала“, като от тогава не е бил поощряван.

В специализираната програма „Подготовка за живот на свобода“, П. не е бил включен, поради остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, който към настоящия момент е повече от три месеца.

За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на осъдения П. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди е било в ниски стойности и е била 30 точки. Проблемни зони с най - големи нужди за въздействие са били: отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Рискът от вреди първоначално е бил определен като нисък спрямо известен възрастен от извършване на насилствено деяние.

Рискът по отношение на персонала, лишените от свобода и самия него е бил нисък. Целите и задачите на първоначалното индивидуално планиране са били формиране на мотивация за преосмисляне на собственото асоциално поведение /осъзнаване факторите, допринесли за правонарушението и личния принос на осъдения; преодоляване на криминалните нагласи/; осъзнаване на вредата от злоупотреба с алкохол; осмисляне на действията и последствията от злоупотреба с алкохол; осъзнаване на връзката между алкохола и криминалното поведение; формиране на адекватни способности за обществено приемливо мислене /развиване на способности за разпознаване на проблемите; позиционирането им по значимост; целеполагане/. Впоследствие при следващите оценки от риск от рецидив и вреди стойността поетапно намалявала от 30 на 25 точки. Настъпилите промени били в зоните: отношение към правонарушението и умения за мислене. При третата оценка на риск от рецидив и вреди се отчело понижаване от 25 точки на 22 точки.

Настъпилите промени били в зоните: отношение към правонарушението. При четвъртата оценка се отчело отново понижаване от 22 точки на 21 точки зоната, в която настъпилата минимална промяна била отношение към правонарушението. Рискът от рецидив оставал нисък. Установени са следните фактори, отключващи вредното поведение: провокация; конфликт; злоупотреба с алкохол. Впоследствие се наблюдава намаляне на риска от рецидив, като има постепенно намаляване от 22 на 21 точки, като актуалната оценка на риска от рецидив е със стойности в ниски параметри от 17 точки.

Отчетено било понижаване на стойностите в зоните отношение към 3 правонарушението и междуличностно поведение, а рискът от вреди е определен от среден към нисък за обществото.

Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и емоционално състояние не се наблюдавали количествени и качествени изменения на паметта, като П. бил със средно ниво на интелект. В емоционален план бил привидно овладян, но със склонност за кумулиране на вътрешно напрежение. П. бил с недостатъчна социална и емоционална зрялост, както и с недостатъчна саморефлексивност в поведението, които са и основните причини за извършване на деянието, за което изтърпява наказание в затворническата институция. Доколкото П. демонстрирал неустойчиво поведение по време на изтърпяване на наказанието, препоръките на психолога били, че към момента на изготвяне на становището спрямо П. не били налични достатъчно предпоставки за успешната му реинтеграция.

Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор Бургас, експертна оценка за актуално психично и емоционално състояние, началник на сектор СДВР; доклад за пробационен надзор, че е необходимо корекционната работа с П. да продължи, за изграждане на устойчиви във времето нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на способности за вземане на своевременни и адекватни решения в житейски ситуации. Това е обосновава от обстоятелството, че към настоящия момент не били изпълнени планираните цели и задачи.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Д. П. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание от шестнадесет години лишаване от свобода, а именно: 15 години, 5 месеца и 09 дни , с остатък от наказанието от 6 месеца и 21 дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК- дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се 4 направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения П., характер и поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе, продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС №8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.

Видно от посочените горе източници на информация не е постигнато необходимото пълноценно и ефективно изпълнение на целите на наказанието лишаване от свобода. Макар според изготвената актуална оценка, рискът от рецидив и вреди да е в ниски стойности, то при анализ на цялостното му поведение се установява, че изтърпяната към момента част от наказанието 5

„лишаване от свобода“ не е довела в достатъчна степен до неговото поправяне и превъзпитание.

Съдът намира, че не са настъпили устойчиви положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения П., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане промяна в отношението му към правонарушението и начина му на мислене. С оглед на това и прецени, че към настоящия момент не са изпълнени всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода, а се налага продължаване на корекционно – възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.

По изложените съображения съдът намери, че молбата на осъдения П. за условно предсрочно освобождаване, към момента е неоснователна и следва да се остави без уважение.

На основание чл. 440 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д. И.

П., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ от 16 /шестнадесет/ години, наложено му по НОХД №450/2013г. по описа на ОС-Сливен.