Разпореждане № 5035 от 16.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 3103/2026
- Вид
- Разпореждане № 5035
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5035 гр. София, 16.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Наказателно дело частен характер № 20261110203103 по описа за 2026 година РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 16.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ като разгледа н.ч.х.д. № 3103/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба от К. П. Б. срещу Т. Н. Н.. В тъжбата се твърди, че Т.Н. е осъществила състава на престъпление по чл.
147 от НК, като е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя. С уточнение на тъжбата е посочено, че конкретните инкриминирани изрази са „...г-Б.… направи несъществен коментар и си тръгна.“
Настоящото производство се явява второ поред, след като СРС първоначално е прекратил производството на основание чл. 250, ал.1, т.1 от НПК, приемайки, че тъжбата не отговаря на изискванията на НПК. Разпореждането на СРС е отменено от СГС и делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Следва да се отбележи, че законодателят е посочил изрично указанията в кои съдебни актове са задължителни за други съдебни инстанция, като въпросният акт на СГС не попада сред тях. Мотивите на определението на СГС и съдържащите се в тях изводи не са задължителни за настоящия съдебен състав и не могат да заместят вътрешното му убеждение.
1
Като взе предвид съдържанието на тъжбата и уточненията към нея, съдът намери, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението.
Обстоятелството дали е налице тъжба, годна да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, се преценява не на база на това как е озаглавен съответният процесуален документ, а на база това дали същият отговора на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания. Т.е. за да бъде валидно сезиран съдът, частната тъжба съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, следва да съдържа данни за лицето което я подава, лицата срещу които се подава, както и обстоятелства, касаещи престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено спрямо частния тъжител.
Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира деянието на основа описаните в тъжбата обстоятелства, като съдът в никакъв случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната липса. Ако деянието представлява престъпление, същото се преследва по тъжба на подалото тъжбата лице и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК, съдията докладчик предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата и обратното, съгласно чл. 250, ал.1, т. 2 от НПК, ако описаното в тъжбата не съставлява престъпление, съдът прекратява наказателното производство.
Трябва да се отбележи, че основна характеристика на престъпленията е тяхната обществена опасност, като всяко престъпление, дори тези от частен характер, следва да се отличава със сравнително висока степен на обществена опасност, която да оправдае използването на наказателна репресия срещу дееца – чл. 9 от НК. В конкретния случай тъжителят е посочил текста, в който счита, че се съдържат клеветнически твърдения и е удебелил /болднал/, тези изрази, които иска да инкриминира. Същите, ако се приемат за неистински, според настоящия съдебен състав не биха се отличавали с интензитет, който да засегне съществено доброто име в обществото на тъжителя, което е и защитеният от правото интерес в случая. Фактическите твърдения само формално съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер, но същото, съгласно описаното в тъжбата се отличава с явно незначителна степен на обществена опасност, поради което на основание чл. 9, ал. 2 от НК не би било престъпно, дори и да бъде доказана изложената от тъжителя фактическа обстановка.
След като приема, че интензивността на засягане на обществените отношения, касаещи честта и достойнството на тъжителя, би била твърде ниска, в сравнение с типичното отрицателно въздействие за деяния от този вид, съдът, на основание чл. 9, ал. 2 от 2
НК, намира, че би било неоправдано използването на наказателна репресия спрямо обвиняемия, а описаното деяние не съставлява престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в тъжбата, не представлява престъпление.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1, т.2 от НПК наказателното производство по н.ч.х.д. № 3103/2026 г. по описа на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му на тъжителя и обвиняемия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4