Решение № 2029 от 24.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100510683 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.07.2022 год., постановено по гр.дело №66125/2021 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Л. М. и Н. Т. М. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца по 1/2 част от следните суми: 7 425.44 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. в топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“****, абонатен №93613, 995.35 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 год. до 10.08.2021 год. и 31.13 лв. – главница, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.юли 2018 год. до м.април 2020 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №49202/2021 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 25.08.2021 год. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните заявени размери, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6.22 лв. – изцяло и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 787.38 лв., както и направените разноски в заповедното производство в размер на 216.60 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците М. Л. М. и Н.

1

Т. М.. Жалбоподателите поддържат, че по делото като трето лице-помагач било конституирано „Техем Сървисис“ ЕООД, като с протоколно определение от 19.05.2022 год. първоинстанционният съд бил отменил определението, с което посоченото дружество било конституирано. Въпреки това заключенията по допуснатите и изслушани съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза били изготвени на база изискани документи от трето лице. В хода на производството било установено, че през исковия период дяловото разпределение било извършвано от „Д.“ ЕООД, което било предоставило тези документи, но същото не било конституирано като трето лице-помагач по делото. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал заключенията на вещите лица. Освен това вещите лица не се били запознали с данните в информационната система на ищеца, а същите били представени от ищеца. Неправилно СРС бил счел за неоснователно релевираното възражение за погасителна давност. Липсвали и доказателства, че между страните било възникнало облигационно правоотношение. Необоснован бил изводът на СРС, че не е бил осигурен достъп до процесния имот през периода от 02.06.2020 год. до 08.06.2020 год. Дяловото разпределение било извършено неправилно. Ето защо молят решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивна т а жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия 2 с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че на 09.02.2006 год. М. Л. М. и Н. Т. М. са придобили правото на собственост върху апартамент №81, находящ се в гр.***** /при равни права/ по силата на договор за продажба, сключен в нотариална форма, като техният праводател М.Б.М. е подал на 21.07.2006 год. заявление-декларация до ищеца за закриване на водената на негово име клиентска партида за имота. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

3

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

Установено е въз основа на писмените доказателства по делото, които са били представени от трето за спора лице във връзка с издадено от първоинстанционния съд удостоверение – чл. 186 ГПК /виж и чл. 192 ГПК/ – т.е. били са събрани по предвидения в ГПК ред – индивидуални справки за отопление и топла вода, протоколи за неосигурен достъп и протокол за главен отчет /последният е подписани от ответницата Н. Т. М., респ. неин представител, като авторството му не е оспорено и надлежно опровергано в процеса – чл. 180 ГПК/, както и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва да бъде кредитирано, ч е делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба – в имота е имало 4 бр. радиатори без индивидуални разпределители на разходите за отопление и щранг-лира в банята, като е липсвал узаконен водомер. Установено е също така, че общият топломер в абонатната станция бил преминал през метрологични проверки на всеки две години, като резултатът от проверките бил, че съответства на одобрения тип, както и че ищецът е отчитал за своя сметка технологични разходи.

Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника топлинна енергия в определено количество за исковия период. В този смисъл СГС счита, че при определяне на дължимите суми с изравнителните сметки е спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно определените цени и възражението на жалбоподателите, че дяловото разпределение е било извършено неправилно се явява неоснователно. Съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /понастоящем отменена/, изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление, а според чл.

6.9 от Методиката по Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, при щранглира без уред за дялово разпределение /както е в случая/ инсталираната мощност се 4 определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5. – прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата . По същия начин се определя количеството топлинна енергия за имотите на клиенти без уреди за дялово разпределение – чл. 70, ал. 1 от наредбата.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от наредбата н а потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 – о т приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. Идентично е и съдържанието на нормата на чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването. Следователно и при липсата на доказателства, че през периода 2019/2020 год. ответниците са осигурили достъп за отчет в имота или че са поискали извършването на допълнителен отчет, респ. направили са рекламация /възражение/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка, а доказателствената тежест в тази насока е била тяхна с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, то следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да определи служебно количеството доставена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за имота, съгласно методиката, установена в горепосочената наредба.