Решение № 157 от 20.06.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Нови пазар, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20233620100177 по описа за 2023 година

Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК искове.

Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Ш., съдържаща обективно съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № *** г. на НпРС срещу ответника за сумите: 1200 лв.- главница; 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.

Исковете са с правна квалификация, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1200лв. главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.

Исковете са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, съгл. чл. 210, ал. 1 ГПК.

1

Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № *** г. между него, като кредитодател и ответника, като кредитополучател, за сумата от 1200лв. със срок на погасяване от 12 месеца при ГЛП от 36%. Кредитополучателят бил запознат с ОУ към договорите за потребителски кредит.

Съгласно издаден РКО на ответника е платена договорената сума.

Ищецът твърди, че ответника не е платил нито една от договорените суми, съгласно погасителния план. Съгласно чл. 19 от договора, ако потребителят е в забава с повече от 1 вноска, дължи цялата сума по договора и той става предсрочно изискуем.

Ищецът сочи, че освен главницата от 1200лв. по договора, ответникът дължи и сумата от 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.

Ответникът, редовно призован съгл. чл. 46, ал.4 ГПК, не е подал писмен отговор в законния едномесечен срок. В съдебно заседание същия се явява и сочи, че живее в Германия и от там бил извършил частични плащания по договора за кредит, но не представя доказателства за това.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По приложеното ч. гр. д. № 1044/22г. на НПРС, по което е издадена заповед за изпълнение № *** г. срещу ответника за сумите от 1200 лв.- главница; 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.; 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответникът по делото е сключил с представител на ищцовото дружество „Стик кредит“ АД договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 1200,00лв., който да погасява на за срок от 12 месеца по 176,12лв., съгласно погасителен план. Съгласно договора годишния процент на разходите – 42,57% и ГЛП – 36,00% са включени в размера на месечната вноска. Неразделна част от договора е погасителен план за изпълнението му. Посочената в погасителния план сума включва и заплащането на неустойка, дължима на основание чл. 23, т. 2 от договора.

Заявителят сочи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради 2 което и след изтичането на неговия срок, същия е поискал издаването на заповед за изпълнение.

От своя страна ответникът, на когото е възложена доказателствената тежест за доказване на извършените от него плащания по договора, респ. неговото изпълнение и пълно погасяване не представя доказателства за плащанията си.

От горното, съдът намира, че е налице неизпълнение от страна на ответника на паричното му задължение, съгласно условията на договора, по смисъла на чл. 79 ЗЗД.

Задължението на ответника е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 36 % и ищецът претендира такава в размер на 274,02 лв. договорна лихва за периода от 27.07.2020 г.до 27.07.2021г.

Ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 148,33 лв. мораторна лихва за забава за периода от 27.07.2021 г. до 14.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.10.2022 г.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.

24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите.

Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието

„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.

Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13, т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.

Поради това, че в отношенията обвързващи страните по договорите за потребителските кредите, на основание чл. 24, се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 ЗЗП, то съдът следва да извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора.

3

Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК, които се изразяват в следното:

На пълно място самият договор за потребителски кредит е бланков и не съдържа конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията за неговото погасяване.

Единственото конкретно условие в него е посочването на размера на кредита, съгл. чл. 1, в размер на 1200лв.

Всички условия относно договора за кредит са посочени в Приложение № 1 към договора, което съгл. чл. 2 е неразделна част от него.

Приложение № 1 към договора, л. 13 от делото не съдържа всички изискуеми елементи от съдържанието на договорът за потребителски кредит, съгл. чл. 11, ал.1, т. 7 и т.

9а, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.

На следващо място, погасителния план съдържа невярна информация относно задължителното съдържание по т. 9 и т. 10 от чл. 11, ал.1 ЗПК, относно лихвения процент по кредита, както и относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%.

Съгласно посоченото в чл. 31 от договора, при неизпълнение на условието по чл. 23, т. 5 от ОУ към договора за обезпечаване на потребителския кредит, потребителят дължи неустойка, описана в чл. 25, т. 5 от ОУ, в размер на 25% от общия размер на всички плащания, посочени в индивидуалния договор за паричен заем.

В погасителния план тази неустойка е начислена към дължимата главница и договорна лихва и общия формиран размер на погастителната вноска по кредита е 176,12 лв.

4

Чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен процент при плащане на всички посочени суми, при плащане на месечна погасителна вноска от 176,12 лв. при размер на кредита от 1200лв. и неговото погасяване на 12 месечни вноски е в размер на 120,01 %, а Годишния процент на разходите (ГПР): 213.86%.

Това води до обща стойност на дължимото по договора за кредит в размер на 2113.44 лева, при което оскъпяването за срока на кредита е 76.12%.

Този размер на ГПР многократно надвишава допустимия по закон ГПР, посочен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в чл. 10 от договора, че същия е в размер на 42,57 %.

От това, съдът приема, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна, а доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата е и нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в негова полза. Това увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до значително неравенство на престациите по договора за заем.

Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Същото се отнася и до посочения в договора годишен лихвен процент, т.е договорна лихва, която съгл. чл. 10 от договора е в размер на 42,57 %, а в действителност се оказва, че е 120,01%.

От това следва, че посоченото в договора относно лихвения процент и ГПР не отговаря на действителността, доколкото посочената в договора неустойка увеличава значително техния размер. Тази неустойка не е за неизпълнение на договорното задължение за срочно и в пълен размер плащане на вноската по кредита, а за неизпълнение на наложеното от ищеца условие за даване на обезпечение.