Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 13766 от 12.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 12427/2023
Вид
Определение № 13766
Подписан
12.04.2023
В сила
12.04.2023
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.291,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144 ал.3 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144,ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • Чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.58,ал.1,т.2 · Закон за кредитните институции
  • Чл. 58,ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9,ал.3 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13766 гр. София, 12.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20231110112427 по описа за 2023 година

1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.

2. Отнася се до това дали уваженият частично иск по договор за кредит, който съдържа вероятно неравноправни клаузи (отпуснат е в чужда валута и има неясен механизъм за определяне на променлива лихва), формира сила на присъдено нещо и по отношение на останалата част от вземането, която все още не е била претендирана в съдебен процес, и за която банката иска от съда да допусне незабавно изпълнение, преди длъжникът да може да възрази.

СТРАНИ ПО СПОРА:

3. Заявител:

4. „Юробанк България“ АД – дружество, регистрирано по българското право, с адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, 1756 София, ул.

„Околовръстен път“, № 260.

5. Представлява се по делото от адвокат Х. И. от дружество „Чаталбашев, Петкова и И.“, с адрес: БЪЛГАРИЯ, 1000 София, ***, ет.

4, със служебен телефон: ***, и ел. поща: [email protected].

6. Длъжник:

7. Длъжник в заповедното производство още не е конституиран, тъй като това става след като съдът издаде заповед за изпълнение.

8. Производството обаче следва да се развие срещу Д. А. Д. и К. Р. С. – български граждани, който имат регистриран адрес в С., ж.к. „Д.“, бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **.

9. Искания на страните

10. Ищецът твърди, че длъжниците са задължени лица по договор за кредит от 07.06.2012 г., с който е рефинансиран предходен кредит, и претендира част от задълженията по договора, тъй като останалите са му присъдени с вече влязло в сила решение по исков процес пред Апелативен съд – София.

11. Твърди, че остатъкът от дължимите се суми е 10 390,71 евро главница;

77,72 евро такси; 908,39 евро – договорна възнаградителна лихва за 1 периода от 16.03.2020 г. до 06.03.2023 г., както и лихва за забава върху неплатената главница (над 10 % годишно според българския закон) за периода от 06.03.2023 г. до пълното плащане.

ФАКТИ ПО СПОРА:

12. С договор за кредит за рефинансиране на предходно задължение по кредит от същата банка, на 07.06.2012 г. двамата длъжници приемат от заявителя заплащане на сумата от 53 642 евро, които обаче се усвояват в швейцарски франкове като 64 423,48 швейцарски франка, като сумата ще бъде върната на 264 месечни анюитетни вноски. Курсът, по който се получава тази сума е официалният курс на централната банка.

Задължението е формирано от предходен кредит в швейцарски франкове, от който съгласно чл. 2 от договора от 07.06.2012 г. са останали задължения в размер на

63 112, 38 шв. франка главница; 429, 86 шв. франка договорна лихва;

727, 91 шв. франка неплатена на падежа договорна лихва, и 153, 24 шв. франка такси. Кредитът е обезпечен с втора по ред ипотека на имот, вече ипотекиран в полза на заявителя по делото.

13. Съгласно чл. 3 от договора за кредит от 07.06.2012 г. усвоената от длъжниците сума в швейцарски франкове ще бъде връщана от тях при променлива лихва. През първата година тази лихва е фиксирана на 6,5 % годишно. За периода след първата година тази лихва се определя, като базовият лихвен процент на банката-заявител (БЛП) се намалява с 1,45 процентни пункта годишно.

14. Съгласно чл. 3, ал. 6 от договора БЛП се определя от орган на банката, който „отразява“ (но не е казано как) „пазарните (бенчмаркови) лихвени проценти (Софибор, Юрибор, Либор); рисковата премия, приложима за България при привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по привличане на финансов ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при найкредитоспособните клиенти, както и временните сътресения в лихвените нива до 0,50 % (на годишна база)“. БЛП се преразглежда ежемесечно.

Няма данни кой е бенчмарковият лихвен процент, от който същият се определя, по какъв начин се определят рисковите премии и оценките, нито конкретна тежест на който и да е от посочените по-горе показатели.

15. Съгласно чл. 4, т. 2 при просрочие длъжниците дължат и особена месечна такса за просрочен кредит, която на практика има характер на неустойка и достига до 27 лева месечно при просрочие над 150 дни.

16. Съгласно чл. 8 от договора за кредит при предсрочното му изплащане от длъжниците със собствени средства те не дължат такси, но ако решат да погасят кредита със средства от друга финансова институция, са длъжни да платят на заявителя 4 % от размера на предсрочно погасената главница.

17. Съгласно представено по делото допълнително споразумение между страните от 28.03.2013 г. към този момент задълженията на длъжниците вече се определят не в швейцарски франкове, а в евро, и възлизат на 53 364,89 евро главница (вкл. просрочена); 1193,86 евро – просрочена 2 лихва, и 98,06 евро такси. С приложението страните се уговарят за 4 месеца лихвата по кредита да бъде намалена с 4,06 процентни пункта.

След това обаче длъжниците ще заплащат увеличен лихвен процент, като вместо годишният лихвен процент да е БЛП, намален с 1,45 процентни пункта (както е било към 2012 г.), ефективният годишен лихвен процент ще бъде БЛП, намален с 1,36 процентни пункта. Дефиницията на БЛП остава същата, макар че същият е намален от 8,45 % на 8,20 % към март 2013 г.

18. Съгласно представено по делото допълнително споразумение между страните от 30.08.2013 г. към тази дата задължението за главница (вкл. просрочена) вече възлиза на 54 557,25 евро (повече от първоначалния размер от 53 642 евро). Размерът на ефективния лихвен процент се определя по нова формула, като е въведен референтен лихвен процент „Прайм“ на заявителя, който се определя съобразно подробно описана методика с математическа формула, в която всеки от компонентите има посочена тежест. Компонентите, на които се базира формулата са обективно измерими – отношение на капитала на банката към привлечените депозити; отношение на обема на депозитите на домакинства към обема на всички клиенти на банката (по нормативно установена методика); среден лихвен процент по привлечени от банката депозити, чието изчисление се контролира от централната банка; процент на задължителните минимални резерви на банката; вноска във фондовете за гарантиране на депозити; доходност по емитирани от България ценни книжа с 10-годишен падеж; рискови тегла, определени от централната банка.

19. През март 2018 г., след неизяснени по делото по размер и дата плащания от страна на длъжниците, заявителят е приел, че има неизпълнение по кредита, което е сериозно, и е обявил целия кредит за предсрочно изискуем. Поканата е връчена на длъжниците на 12.04.2018 г., откогато целият размер на задължението е станал изискуем.

20. След обявяване на предсрочна изискуемост по кредита заявителят по настоящото дело е предприел съдебни действия по събирането му.

Издадена е заповед за незабавно изпълнение за част от вземанията, която е била оспорена от длъжниците. Започнал е исков съдебен процес за установяване дали се дължи посочената част от задълженията по кредита, в който длъжницата е заявила, че е изплащала кредита, както и че в резултат на допуснатото незабавно изпълнение е бил продаден ипотекираният ѝ имот и с това задължението е погасено.

21. С Решение № 267151/30.12.2021 г. по гражданско дело № 16883/2018 г. на Софийският градски съд, I-16 състав, е прието, че към датата на издаване на заповед за незабавно изпълнение – 13.09.2018 г., длъжниците са дължали на банката 43 459,81 евро – главница, ведно със законна лихва върху тази сума от 31.08.2018 г. до окончателното плащане; 468,18 евро – такси; 187,27 евро – разходи за застраховка, и 405,60 евро – нотариални такси. В мотивите си съдът се е позовал на заключение на счетоводна експертиза, работила по данни на банката-заявтиел, според 3 която остатъкът от задължението на длъжниците възлиза общо на 53 750,14 евро (а ако в нея не се включат капитализирани лихви, тя възлиза на 52 249, 24 евро), от която с настъпил падеж е главница за 7483,54 евро. Начислени са и такси за управление в размер на 1227,45 евро, от които таксата за администриране на просрочен кредит съгласно чл. 4, т. 2 от договора за кредит (вж. § 15) е в размер на 459,39 евро.

Неплатените застраховки били в размер на 184,27 евро.

22. Решението на Софийския градски съд е било обжалвано пред Апелативен съд

–София, който е потвърдил изцяло първоинстанционното решение с Решение № 1379/16.11.2022 г. по въззивно гражданско дело № 872/2022 г. на 2. граждански състав. Във въззивната жалба длъжницата е изложила възражения, че съдът е следвало да провери дали с отпуснатия кредит не се извършва погасяване на задължение по предходен договор за кредит, в който е имало неравноправни клаузи.

Аргументи за преценка за неравноправност на клаузи е изложена само по отношение на договора за кредит от 07.06.2012 г., не и за предходния договор.

23. Съответната част от мотивите на Апелативен съд – София звучи така:

„Относно наличието на неравноправни клаузи в процесния договор съдът следва да следи служебно. Към процесния вид договор е приложима общата императивна закрила срещу неравноправното договаряне в сила от 10.06.2006 г., както и най-общите достижения на Европейското право. Тъй като не е установено индивидуалното договаряне, клаузите относно запазените права на кредитора да изменя първоначално оповестени условия както по отношение на лихвата, така и по отношение на срока за ползване на кредита подлежат на преценка за равноправност. Не се оспорва фактът, че уговорките относно начина на определяне на компонентите формиращи годишния лихвен процент и прилаганите от кредитора такси по кредита не са индивидуално договаряни. Съдът приема, че именно клиентът е приел да бъде обвързан с решенията на банката[,] без да може да договаря нещо различно [,] и съответно и по отношение на тези уговорки следва да се приложат критериите за защита на потребителите по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването , възприето в практиката на съда на ЕС /С415/11, С-226/12, С-453/10 и С-397/11/, както и установената практика по прилагане на ЗЗП /Решение No 236/20.12.2016 г. по т. д. No 3082/2015 г. на ВКС, II т. о.; Решение No 205/7.11.2016 г. по т. д. No 154/2015 г. на ВКС, Решение No 165/03.12.2016 г. по т. д. No 1777/2015 г. на ВКС I т. о./.

Променливият процент на лихвата не изключва добросъвестността в договарянето стига промяната на фиксираната погасителна вноска да се отчита по предвидим и за двете страни начин. При дългосрочно кредитиране, поради естествената и предвидима динамика на пазара, абсолютното фиксиране на лихвата би поставило една от страните в положение да понася изцяло риска от обосновано предвидими обективни промени. В конкретния случай уговорките за възнаградителната лихва и допълнителните такси са 4 обявени ясно и разбираемо, и не пораждат неравновесие в правата и задълженията на страните.

Защита на потребителя налагат така уговорените размери, които кредиторът има право да променя без да са пояснени основанията за промяната им, както и по какъв разбираем за потребителя начин ще се формират новите размери. Типично за дългосрочното кредитиране е прогнозирането на динамиката на лихвените равнища на база, на което страните могат да минимизират рисковете от дългосрочното обвързване.

Само при обективно обусловени променливи, договарянето ще може да изпълни ролята си.

Предвид изложеното съдът приема, че исковата претенция се явява изцяло основателна...“

24. Пред настоящия съд заявителят иска да се издаде заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея – изпълнителен лист, с който заявителят веднага да може да събере от длъжниците останалите задължения, които той твърди, че последните имат – 10 390,71 евро главница, ведно с лихва за забава върху неплатената главница за периода от 06.03.2023 г. до пълното плащане; 77,72 евро такси, и 908,39 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 16.03.2020 г. до 06.03.2023 г.

Претенцията се обосновава със силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на Апелативен съд – София от 16.11.2022 г., като според заявителя настоящият съдебен състав не може да прави проверка дали клаузите на договора обвързват длъжниците – потребители.