Решение № 229 от 18.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900794 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Б. Я. П. от гр. Варна, чрез адв. Вл.Ш. - ВАК, срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.01.2025 г., причинено от л.а. „Тойота Ландкруизър", ДК ******, управляван от И. В. П., ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на завеждане на застрахователната претенция 06.03.2025г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.01.2025г. около 19.20 часа в гр.

Варна на ул. „Христо Смирненски" и ул. „Тролейна" е настъпило ПТП с участието на МПС л.а. „Тойота Ландкруизър" с per. ******, управляван от И.

В. П., и пострадалия пешеходец Б. Я. П., ЕГН **********. Вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа предноходилна кост на лявото ходило с разместване на фрагментите, което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период, надхвърлящ 1 месец. Към момента на ПТП, относно л.а. „Тойота Ландкруизър" с per. ****** е бил сключен валиден договор за застраховка "Гражданска Отговорност" при ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ", полица № 23/124000366311, валидна до 04.02.2025г.

По случая било образувано ДП № 8/ 2025г. по описа на сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР - Варна. На водача П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „А" пр. 2-ро, вр. ал. 1,6. „б", пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По образуваното НОХД № 3619 /2025г. е одобрено споразумение, с което на подсъдимия П. е 1 наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години.

Твърди се, че на 06.03.2025г. към ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" е изпратена застрахователна претенция на основание чл. 498 от КЗ връзка с чл.

380 от КЗ, във връзка с което е образувана щета с № 0411-0900-0004- 2025 и на пострадалия е указано да представи допълнително документи. Сочи се, че на 19.11.2025г. на застрахователя са предоставени изисканите документи, но до настоящия момент не е получен отговор.

Излага се, че за времето от получаване на травматичното увреждане до настоящия момент ищецът е търпял и продължава да изпитва болки и затруднения в областта на увредения крайник. Освен физическите неудобства, свързани с продължително лечение, съпроводено с постоянни болки и страдания от травматичното увреждане, пострадалият е претърпял и силен емоционален стрес от нанесеното увреждане. Непрекъснато мислел за настъпилото ПТП, преживявал отново удара, често го сънувал и изпитвал страх от автомобили. Твърди се, че пострадалият не е обезщетяван за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от полученото травматично увреждане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, e депозирал по делото отговор на искова молба. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, както и настъпилото произшествие на 06.01.2025г. Оспорва се, че са настъпили всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, оспорва се и твърдяната продължителност на възстановителния период.

Оспорва се предявения иск за размера над 10000 лв., като се сочи, че претендираната сума е прекомерна. Релевирано е и възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца, като се сочи, че пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1, чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП и е допринесъл за настъпване на произшествието и за увреждане на собственото си здраве. Твърди се, че ищецът не е съобразил поведението си с конкретната ситуация при натоварено движение и ограничена взаимна видимост и е навлязъл внезапно в платното за движение пред застрахования автомобил, доколкото е бил закрит от друго превозно средство.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск 2 срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на настъпване на процесното ПТП на 06.01.2025г. около 19.20 часа в гр. Варна на ул. „Христо Смирненски" и ул. „Тролейна" с участието на МПС л.а. „Тойота Ландкруизър" с per. ******, управляван от И.

В. П., и пострадалия пешеходец Б. Я. П., ЕГН **********, наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за МПС л.а. „Тойота Ландкруизър" с per. ******.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлото в сила споразумение е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай със споразумение от 12.11.2025г. за прекратяване на наказателно производство по НОХД №20253110203619, одобрено от съда и влязло в законна сила, И. В. П. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.”А”, предл.2,вр.ал.1, б.“Б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като при управление на МПС е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Б. Я. П. средна телесна повреда, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

При наличието в случая на влязло в сила споразумение, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, както и причинната връзка между процесното ПТП и причиняването на конкретните телесни повреди, доколкото причиняването им е елемент от фактическия състав на престъплението.

При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност, причинната връзка между деянието и травматичните увреждания и вината на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер. Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза.

3

От заключението по СМЕ се установява, че претърпяната от ищеца травма се изразява във фрактура в основите на първа и втора предноходилни кости на лявото стъпало с околен оток на меките тъкани. Според заключението счупванията на предноходилните кости обуславят трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около два месеца при правилно протичане на възстановителния период. През минималния период за имобилизация от около месец крайникът не следва да се използва за придвижване и се налага използване на помощно средство или придружаване от друг човек при дейностите или обслужване в ежедневието.

При необходимост във връзка с болковия синдром се налага прием на болкоуспокояващи медикаменти. След срока на имобилизация се предприема раздвижване и постепенно разтоварване, което може да бъде подпомогнато от физиотерапия. Според заключението счупвания от този вид обичайно се възстановяват за около 2 – 2,5 месеца при липса на усложнения, в случая при проведения медицински преглед на 04.03.2025г. не е отразено наличието на функционални затруднения, а само ограничен оток в областта на стъпалото.

Отокът може да съпътства счупванията през целия възстановителен период, както и да се задържи по-дълго в зависимост от натоварването, обратното му развитие не е свързано с поставянето на имобилизация.

Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ при конкретната травма минималният период за имобилизация е около месец, през който крайникът не следва да се използва за придвижване и се налага използване на помощно средство или придружаване от друг човек при дейностите или обслужване в ежедневието.

При определяне на размера съдът следва да отчете конкретните изпитани от пострадалия болки и страдания през оздравителния период, както и дали е настъпило пълно възстановяване. В случая освен заключението по съдебно-медицинската експертиза не са ангажирани други доказателства, поради което следва да се приеме за установен оздравителен период в рамките на обичайния, тоест около месец, през който пострадалият не е могъл да използва крайника си за придвижване, както и че към момента на прегледа не е имал функционални затруднения при движение на крайника, а само ограничен оток в областта на стъпалото.

Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били причинени физически увреждания, довели до обездвижване през период от около месец, възстановителният период е около два месеца, а към момента на прегледа е настъпило пълно възстановяване във функциите на пострадалия крайник, намира, че дължимото обезщетение е в размер на 12 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. Претенцията следва да бъде уважена за сумата от 12 000 лева и над този размер до претендирания искът 4 следва да бъде отхвърлен.