Решение № 4620 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4620 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330101098 по описа за 2024 година

Ц. Д. М., ЕГН ********** е предявила против ВИВУС.БГ ЕООД при условията на евентуалност установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за кредит № ******* г., поради противоречието му със закона и за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лева.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит от 2.10.2023 г., по силата на който е предоставена сума в размер на 1200 лв., при лихвен процент за срока на договора от 40,97 % и ГПР 49.70 %. В договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 247,57 лв. Договорът за кредит бил недействителен, поради липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация по см. на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като посоченият в договора ГПР не отговаря на действително прилагания между страните. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим при съображения, подробно изложени в отговора. Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не противоречи на закона. Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в това число и относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Претендира разноски. Възразява срещу прекомерността на заплатеното 1 адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация член 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД.

С определение от 11.03.2024 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че страните са сключили Договор за кредит №******* г. по силата на който е предоставена сума в размер на 1200 лв., при лихвен процент за срока на договора от 40,97 % и ГПР 49.70 %., както и че в договора е предвидена заплащането на такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 247,57 лева.

Сключеният между страните Договор за кредит от 18.04.2022 г. има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП и за него са приложими разпоредбите на член 143 и 146 ЗЗП, както и защитата по ЗЗП и ЗПК. Установява се по делото, че на 2.10.2023г. страните са сключили Договор за кредит. С него е уговорено задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 247,57 лева. Страните са уговорили, че неразделна част от него са Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. В Общите условия на Договора за кредит е прието относно таксата за бързо разглеждане, че се касае за такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за бързо разглеждане от кредитора на Искането за отпускане на кредит, която гарантира обработка на искането за кредит в рамките на 15 минути от подаването. Съгласно ОУ кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви получаването на бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в член 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на член 10а, ал. 1 от ЗПК.

2

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно/бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита.

Според задължителното тълкуване на съда в Л., когато таксите за бързо разглеждане на кредита са част от конструкция за прикрИ.не на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, същите представляват част от ГПР. Невключването на доп. услуги при изчисляването на ГПР цели да заобиколи изискването на закона за максимален размер на ГПР, а съгласно решение на СЕС по дело C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г., в рамките на производство по дело С. Р. Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, липсата, неясното посочване на годишен процент на разходите в договора за потребителски кредит, както и неточното му обявяване, без да са включени всички разходи, допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“, ерго че е недействителен, поради противоречието му със закона.

Следователно предявеният иск за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит, поради противоречието му със закона, ще се уважи като основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другият евентуален иск.

По разноските:

На основание член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски от 57,92 лв. за държавна такса по производството и 420 лева платено адв. възнаграждение, съобразено с ниската фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Р. П. Л., ЕГН ********** срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

***************че сключеният между страните договор за кредит № ******г., е недействителен поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. ********, да заплати на Р. П. Л., ЕГН ********** разноски по член 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,92 лв. за държавна такса по производството и 420 лева платено адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен 3 съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4