Определение № 142 от 15.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. София, 15.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20248002100963 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. П., против решение № 343 от 01.12.2023 г. по гр. дело № 675/2023 г. на Окръжен съд – Добрич (ОС – Добрич), с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено ново, с което по предявен от М. П. П. против нея иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е намалено извършеното от М. И. П., починала на 22.02.2021 г., в нейна полза завещателно разпореждане със саморъчно завещание от 11.09.2009 г. на 4/6 идеални части от недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 752 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 93 кв.м., жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 19 кв.м. и три селскостопански сгради с идентификатори *** , *** ***, със сумата 14211.50 лева, необходима за възстановяването на запазената част на М. П. П. от наследството на М. И. П., като е възстановена запазената му част от наследството на М. И. П. с 14211.50/47222 идеални части от 4/6 идеални части от посочения недвижим имот в [населено място], [улица]. Присъдил е и разноските по производството съобразно изхода на спора.

Касаторът Д. П. П. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Иска отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с очевидна неправилност на решението 1 съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и с наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Следва ли съдът при назначаване на вещо лице, което да даде заключение за стойността на имоти, на наследствена маса, на разполагаема и запазена част от наследство, да избере експерт-оценител, притежаващ съответната професионална квалификация и лицензии, вписан в Камарата на независимите оценители в България; 2. Следва ли при констатирани очевидни грешки в изготвената по делото съдебнооценителна експертиза да бъде назначена повторна експертиза, макар и да няма искане на някоя от страните, и допустимо ли е съдът да прави свои изчисления, стъпвайки на избрани от него цифри/стойности от некредитираното в цялост заключение. Твърди, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с тълкувателната практика по т. 3 на ТР 1/2013 г. на ОСТГК на ВКС и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 26 от 19.03.2018 г. по гр. дело № 554/ 2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 185 от 26.01.2018 г. по т. дело № 154/2017 г. на ВКС, решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. дело № 408/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. дело № 3194/2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., и решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. дело № 5932/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о; 3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения, съдържащи се във въззивната жалба; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Въпроси, разрешени от въззивния съд, според изложеното от касатора, в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г, ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в решения на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. дело № 811/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 111 от 3 ноември 2015 г. по т. дело № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 136 от 6.11.2015 г. по т. дело № 2483/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. дело № 1618/2014 г. ВКС, II т.о., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. дело № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 161 от 4.10.2016 г. по т. дело № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. дело № 505/2017 г. на ВКС, решение № 222 от 6 април 2017 г. по т. дело № 425/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. дело № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. дело № 123/2020 г. на ВКС, III г.о., решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. дело № 64/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 102 от 20.01.2021 г. по гр. дело № 4451/2019 г. на ВКС, I г.о., и други; Може ли да бъде възприемано завещателното разпореждане (заветът) като „възнаграждение“ по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН (изключващата хипотеза), ако предхожда (в случая - с десет години) действията/разходите, с които сънаследникът е спомогнал приживе на наследодателя да се увеличи наследството му, и 6.

Следва ли в хода на делото да бъде изследвано и установено дали завещанието/завета е направено преди или след извършване на подобренията, довели до увеличаване на наследството и едва след установяване на горното, да бъдат правени изводи дали завещанието се явява „възнаграждение“ по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН (или „възмездяване“).

Твърди, че разрешенията по тези въпроси са дадени във въззивното решение в противоречие 2 с постановената практика на ВКС по решение № 57 от 07.05.2014 г. по гр. дело № 5702/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 96 от 28.01.2021 г. по гр. дело № 4201/2019г. на ВКС, I г.о., решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. дело № 221/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 157 от 05.06.2020 г. по гр. дело № 748/2019 г. на ВКС, II г.о., решение № 209 от 04.11.2016 г. по гр. дело № 1539/2016 г. на ВКС, I г.о., т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и решение № 35 от 15.04.2016 г. по гр. дело № 3415/2015 г. на ВКС, I г.о.

Ответникът по касационната жалба – М. П. П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респективно за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложението, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивното производство, по което е постановено обжалваното решение, е образувано по подадена от ответника Д. П. (сега касатор) въззивна жалба с оплаквания за неправилно приети за установени от първоинстанционния съд факти относно извършвани от страните подобрения в имота в [населено място] и грижи за наследодателката при необосновано обсъждане на събраните доказателствени средства и доводи на страните. Въз основа на тях и за неправилно прилагане на чл. 31 ЗН с неотчитане на приноса й с извършените от нея подобрения в имота, довели до увеличение на наследството, поради направеното в нейна полза завещание, довело и до погрешен извод в обжалваното решение за накърняване на запазената част на ищеца М. П. от наследството на тяхната майка.

За да постанови решението си за основателност на конститутивния иск по чл. 30 ЗН на ищеца М. П., въззивният съд е приел от фактическа страна, че М. И. П. е починала на 22.02.2021 г. и като наследници по закон е оставила страните по делото – син М. П. П. и дъщеря Д. П. П..

Прието е, че при откриване на наследството на М. П. в него са включени 4/6 идеални части от недвижим имот на [улица] [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор ***, заедно с построените в поземления имот жилищни и стопански сгради, придобит от нея през време на брака й с П. М. П.. Съпружеската имуществена общност върху този имот е прекратена със смъртта на 30.05.1996 г. на съпруга П. П., който за наследници по закон е оставил съпруга М. П. и две деца (страни по делото), като последните придобили по наследствено правоприемство по 1/6 идеална част от имота. Посочено е за установено от представените решение на ОСЗ – [населено място], договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 01.06.1999 г. и удостоверения за наследници, че в наследството на М. П. се включват и 1/12 идеална част от нива, представляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], както и 3

1/8 идеална част от нива, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община]. Установено е от въззивния съд, че със саморъчно завещание от 11.09.2009 г., вписано на 19.05.2021 г., майката на страните се е разпоредила за след смъртта си в полза на своята дъщеря Д. П. (ответника) със собствените й 4/6 идеални части от горепосочения имот в [населено място].

За извършване на преценка дали завещателното разпореждане накърнява запазената част на ищеца М. П., която съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е 1/3 от имуществото на наследодателя М. П., е прието, че в масата по чл. 31 ЗН следва да бъде включена стойността на притежаваните от наследодателя М. П. към момента на смъртта й 4/6 идеални части от имота в [населено място] – 47222 лева, 1/12 идеална част от нива с идентификатор *** в [населено място] – 6675 лева, и 1/8 идеална част от нива с идентификатор *** в [населено място] – 2500 лева.

Стойността на притежаваното от наследодателя М. П. имущество към момента на откриване на наследството е установена от съда посредством експертно заключение, пояснено от вещото лице при неговото повторно изслушване пред въззивния съд поради извършена преценка за необходимост от уточнение на пазарна стойност на имотите, включени в масата по чл. 31 ЗН, предвид констатираната грешка за даване на отговор по посочената в заключението вещна стойност на имотите и липсата на необходимост от специални знания за извършване на обикновени математически изчисления въз основа на пазарната им стойност, установена с експертното заключение.

Прието е от преценката на събраните гласни и писмени доказателства, че преди смъртта на наследодателя М. П. на жилищната сграда в имота в [населено място] са извършени със средства на ответника Д. П. подмяна на дограмата за прозорци, изграждане и оборудване на нова баня вътре в къщата, поставяне на нова входна врата и саниране и поставяне на външна топлоизолация на къщата. Въз основа на експертното заключение е прието за установено, че извършването на тези работи е довело до увеличение на стойността на целия имот в [населено място] от 59800 лева (пазарната стойност на имота към датата на откриване на наследството без извършване на посочените работи) на 70833 лева (пазарната стойност на имота към датата на откриване на наследството с извършване на посочените работи) или с 11033 лева, а на притежаваните от наследодателя М. П. 4/6 идеални части от имота от 39867 лева на 47222 лева или със 7735 лева.

При така установените факти е прието от правна страна, че при безвъзмездното разпореждане на наследодателя, изчисляването на запазената и разполагаема част се извършва при спазване на поредността на действията, посочени в чл. 31 ЗН за определяне на размера на наследствената маса, в който се остойностяват всички оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, като се изваждат задълженията му и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. Така при съобразяване на изложеното въззивният съд е определил, че пазарната стойност на всички притежавани от наследодателката имоти към момента смъртта й възлиза общо на 56397 лева (6675 + 2500 + 47222), от която задължения и увеличение по чл. 12, ал. 2 ЗН не се изваждат поради липса на установени задължения към трети лица и възмездяването на ответника Д. П. за извършените от нея подобрения в имота в [населено място], спомогнали за увеличаване на наследството.