Решение № 835 от 29.06.2017, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РEШЕНИЕ

Номер 835 29.06. Година

2017 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд

ІV граждански състав

На 30.05.2017 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Стефани Калоферова като разгледа докладваното от

СЪДИЯТА гражданско дело номер 1247 по описа за 2016 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД.

Ищецът

- Я.Б.М. с ЕГН ********** и адрес: *** чрез пълномощника си адв. Г.М. твърди, че с решение № 3475 от 04.10.2012 г., постановено от РС – Пловдив по гр. дело № 3788/2007 г., VI-ти гр.състав и решение № 796 от 30.04.2013 г., постановено от ОС – Пловдив по в.гр.дело № 3786 / 2012 г., V -ти състав ответницата М.Б.М. е осъдена да му заплати сумата от 4 744.00 лв., представляваща съответна на дела на съделителката М. част от увеличената стойност на имота, вследствие подобрения, извършени през периода от 1976 г. до 2010 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2010г. до окончателното и заплащане, както и сумата от 1 625.00 лв., дължима за уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от влизане на решението в сила. Сочи, че многократните му опити за доброволно уреждане на отношенията не дали резултат, поради което на 28.07.2014 г. е образувал изпълнително дело № 3093/2014 г. по описа на ДСИ при ПРС, III-ти район, по което придобил качеството взискател, а ответницата М. – качеството на длъжник по изпълнението. При извършеното имуществено проучване на длъжника, ищеца твърди, че установил, М. да притежава недвижим имот, находящ се на административен адрес: ****, поради което и с молба от 07.10.2014 г. посочил като изпълнителен способ „налагане на възбрана” върху същия този имот. Твърди, че ПДИ била връчена лично на М. на 30.10.2014 г., но тъй като за вписване на възбраната е необходимо снабдяването със схема и данъчна оценка на имота, същата била отразена по партидата на длъжницата едва на 25.02.2015 г. Заявява, че на 05.11.2014г. М. сключила договор за дарение, с който надарила малолетната си внучка – втората ответница в настоящото производство П.П.П., а сделката била оформена с нотариален акт № 81, том II, рег. № 3652, дело № 242 от 05.11.2014 г. на нотариус рег. № *** и район на действие РС – Пловдив, вписан под акт № 174, том № 89, дело № 15869/2014 г., вх.рег. № 31560 от 05.11.2014 г. и има за предмет следния недвижим имот, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин и четиринадесет, точка, осемдесет и седем, точка, едно, точка, седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която не е изменяна с последваща заповед, с административен адрес на имота: ****, който СОС се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор *** (петдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и четири, точка, петстотин и четиринадесет, точка, осемдесет и седем), с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива – 1 (едно) и площ от 41.50 кв. м. (четиридесет и едно цяло и петдесет стотни квадратни метра), при граници съгласно кадастралната схема както следва: на същия етаж – СОС с идентификатор ***; под обекта – няма; над обекта – СОС с идентификатор *** и СОС с идентификатор ***, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и който имот съгласно документа за собственост представлява апартамет, находящ се на сутерена от източната част на триетажна със сутерен жилищна сграда-близнак, построена върху общинско дворно място, находящ се в ****, цялото с площ от 649.00 кв.м. (шестстотин четиридесет и девет квадратни метра) застроено и незастроено, съставляващо УПИ VII-87

(седем римско, тире, осемдесет и седем арабско) от 444.00 кв.м. (четиристотин четиридесет и четири квадратни метра) по новия регулационен план на ***, одобрен със Заповед № 46 от 21.02.1968 г., при граници ***, УПИ VI-88, УПИ II-84, УПИ VIII-83 и УПИ I-82, който апартамент е с изложение юг, с два входа от двора и от общото стълбище и се състои от спалня, кухня, баня – тоалетна, ниша със складово предназначение и антре, със застроена площ от 41.50 кв.м. (четиридесет и едно цяло и петдесет стотни квадратни метра), при граници на апартамента: отгоре – апартамент на А.

З.; на запад – калкан на сградата; на изток – сутеренна стая на К. К.; заедно със съответните за обекта идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата.

Ищецът твърди, че като констатирал извършването на разпоредителната сделка, съдебният изпълнител вдигнал наложената възбрана, както и че след предприет опис на движими вещи в дома на длъжницата се установило, че същата не притежава движимо секвеститруемо имущество, което да послужи за удовлетворяване на взискателя по изпълнението М..

Сочи, че вземането не е събрано и към настоящия момент, причина за което е поведението на длъжника, който се е освободил от единственото си секвестируемо имущество.

Като твърди, че длъжницата М. е дарила недвижимия си имот с единствената цел да увреди кредитора си, като възпрепятства неговото удовлетворяване, за което свидетелства и факта, че надарения е лице от кръга, очертан в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД - внучката на дарителката, настоява съдът да постанови решение, с което да признае договорът за дарение между двете ответници М. и П. за недействителен спрямо ищеца М.. Претендира разноски, вкл. и определяне възнаграждение на адв. Г.М. по реда на чл. 38 ЗА.

Ответникът

- М.Б.М., ЕГН ********** *** с депозирания от нея отговор с вх. № 28852 / 04.10.2016 г., чрез назначения й особен представител адв. С.А. оспорва иска. Твърди, че уважаването му е обусловено от наличието на следните кумулативно предвидени предпоставки: ищеца да е кредитор, вземането му да предхожда увреждащата разпоредителна сделка, да е налице знание за увреждане у прехвърлителя и приобретателя при извършената възмездна сделка, както и длъжникът да не разполага с друго имущество, към което кредиторът да може да насочи изпълнение. В конкретният случай, според ответника, ищеца се легитимира като кредитор - взискател по изпълнително дело № 3093/2014 г. на ДСИ при РС – Пловдив, но сочи, че оспорената сделка не го уврежда, тъй като М. притежава и друг недвижим имот, получен в хода на съдебна делба на основание чл. 353 от ГПК и по-точно: самостоятелен обект с проектоидентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение – жилище, на стойност 20 100 лв. (двадесет хиляди и сто лева), както и СОС с проектоидентификатор *** на същия адрес и в същия поземлен имот с предназначение – склад на стойност 1 100 лв., чиято стойност би била достатъчна за удовлетворяване на вземането на кредитора. Твърди също, че до връчване на поканата за доброволно изпълнение, М. не е знаела, че ищеца е обжалвал първоинстанционното решение пред ОС – Пловдив, тъй като поради напускане на кантората от нейния пълномощник адв. П. П., М. не е била уведомена за подадената въззивна жалба и развилото се въз основа на нея производство.

Освен това сочи, че е била търсена на адрес, който не обитавала от 2010 г., което обстоятелство било известно на М.. Тази ситуация, според ответницата довела до пропускане срока за въззивното, респ. касационно обжалване на постановеното решение. Сочи още, че имала желание да се разпореди с имотите, които са разпределени в нейн дял при делбата, за да погаси задълженията си и предложила на ищеца М. да му ги прехвърли с тази цел, но последният отказвал и не предавал ключа от помещенията на М., като по този начин я лишавал и от владението на собствените й имоти. Заявява, че процесният недвижим имот не е единствен недвижим имот на ответницата, но е единствен такъв с жилищно предназначение, поради което и по отношение на несеквестируемия жилищен имот не би могло да се насочи принудителното изпълнение т.е. липсва увреждане.

Уточнява, че действителната воля на страните по оспорената сделка била, че М. продава на снаха си М.П., а не дарява внучката си П.П. с апартамента, понеже се касаело за уреждане на отношения, възникнали през 2010 г., когато ответницата М. имала нужда да закупи жилището, но не разполагала със средства. Тогава снаха й М. й заела сумата от 20 000 лв. с уговорката, че М. ще й я върне, след като получи парични средства от водения делбен процес. С оглед изхода на същия обаче се оказало, че М. няма да бъде в състояние да върне взетите на заем пари, поради което с цел спестявяване на такси за местни данъци и предвид желанието на М. имотът да бъде прехвърлен на дъщеря й, погасяването на задължението било сторено като имота бил отчужден възмездно срещу дадената в заем сума, но изповяданата нотариално и привидно сделка била оформена като дарение със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване за М. т.е. навежда възражение за симулативност на сключения договор за дарение. Настоява предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и навежда възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Ответникът

- П.П.П., ЕГН ********** ***, действаща чрез законния си представител и майка М.Р.П., ЕГН **********, представлявана в производството от адв. Х.К.Р. счита предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Според ответницата П. процесният имот е негоден за принудително изпълнение обект, тъй като се явява единствен жилищен имот и поради това е несеквестируем, а оттам прави извод за липса на основание за връщането му в патримониума на ответницата М., посредством предявения отменителен иск. Наред с горното пъдържа възражение за нищожност на процесния договор на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като същият е привиден, симулативен и не отразява действителната воля на страните, която е била недвижимият имот с идентификатор *** да бъде продаден от ответницата М. на М.Р.П. с ЕГН **********, а не да бъде дарен от нея на другата ответница П.П.. Претендира разноски.

Третото лице помагач – М.Р.П. ЕГН ********** с адрес *** изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се присъединява към становището изразено от малолетния ответник.

Заинтерисованата страна ДСП Пловдив не ангажира становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

С влязло в законна сила решение № 796 от 30.04.2013г., постановено по гр.д. № 3786/2012г. по описа на ПОС – V гр.с. е отменено решение № 2475, постановено по гр.д. № 3788/2007г. по описа на ПРС – VI гр.с., в частта му с която е изнесен на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в **** в ПИ с идентификатор ***, предназначение – жилище, апартамент, заедно с две изби, ¼ ид.ч. от таван и ½ ид.ч. от тоалетна, като в самостоятелен дял на М. Б.М. ЕГН ********** е разпределен самостоятелен обект в сграда с проекто – идентификатор *** по кадастралната карта на ***, находящ се в ****, призем, в ПИ с идентификатор *** по кадастрална карта на ***, предназначение – жилище на стойност 20 100 лв., както и самостоятелен обект в сграда с проекто – идентификатор *** по КК на същия адрес, в същия ПИ, предназначение – склад на стойност 1100 лв., а на Я.Б.М. ЕГН ********** е разпределен в самостоятелен дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в **** в ПИ с идентификатор ***, предназначение – жилище, съседни самостоятелни обекти в сградата: 6785.523.2002.1.2 на същия етаж и *** под обекта на стойност 57 100 лв. Със същото решение е осъдена М.Б.М. да заплати на Я.Б.М. сумата от 1625 лв., дължима за уравнение на дяловете, ведно със законна лихва, считано от влизане на решението в сила. Съдебно решение № 3475 от 04.10.2012г., постановено по гр.д. № 3788/2007г. по описа на ПРС – VI гр.с., в частта, с която М.Б.М. ЕГН ********** е осъдена да заплати на Я.Б.М. ЕГН ********** сума в размер на 4744 лв., представляващи съответстваща на дела на съделителката част от увеличената стойност на имота, вследствие извършени в него подобрения през периода 1976г. – 2010г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2010г. е влязло в законна сила на 17.11.2012г.

Разпечатката съдържа 30 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f6359bb-7324-4dd3-87ab-cf5ac0a85333