Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1058 от 15.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3119/2020
Вид
Решение № 1058
Подписан
15.06.2021
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.255 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.219 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.22 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.22 ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.234 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна , 14.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100503119 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид :

Производството въззивно, образувано по реда на чл.258 ГПК.

С решението на ВРС-ХІХс-в № 3815/10.08.2020г по гр.д. № 16961/2019г Е ОСЪДЕНА Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша” № 2, да заплати на М. Й. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“М.“ № 35 „Варна Сити Парк“ вх.В ап.29, сумата от 3000лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания-пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п. № 54/2016г. по описа на ОД на МВР- Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие предаден на съд и подсъдим по НОХД №459/2017г. по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва считано от 30.12.2017г., до окончателното погасяване на задължението;

ОТХВЪРЛЕН Е искът за разликата над присъдената сума от 3 000лв до пълния заявен размер на претенцията от 15 000лв и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от от 28.02.2017г, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ;

ОСЪДЕНА Е Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Г. ЕГН ********** сумата от 200лв, 1 представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и сумата от 12лв - сторени в разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.10 ал.3 ЗОДОВ.

Срещу постановеното решение са подадени въззивни жалби от двете страни:

1/ Въззивната жалба вх.рег.№ 262162/24.08.2020г на ищеца М. Й. Г. е срещу решението на ВРС в частта му, с която е отхвърлена претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000лв до пълния размер от 15000лв и съответното искане за присъждане на законна лихва върху посочената главница, считано от 28.02.2017г, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Счита решението за незаконосъобразно в тази част и затова моли за неговата отмяна, вместо което да бъде постановено друго за уважаването на цялата му претенция.

Претендира сторените за въззивното производство разноски.

2/ С въззивната жалба вх.рег.№ 262580/26.08.2020г на Прокуратурата на Република България се обжалва решението в неговата осъдителна част за сумата от 3000лв - обезщетение за неимуществени вреди

Счита решението за незаконосъобразно в тази част и затова моли за неговата отмяна и вместо това да бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.

Претендира сторените за въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№ 2270630/06.10.2020г от М. Й. Г. със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението в тази част като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатеното адв. възнаграждение.

Така с двете жалби обжалваното решение е поставено изцяло във висящност.

2

Производството е образувано по исковата молба на М. Й. Г. срещу Прокуратурата на Република България, като твърди, че на 11.09.2012г станал едноличен собственик на „Фуудс Трейд“ ЕООД след прехвърляне на дялове от съдружниците му. Промяната била вписана в Търговския регистър на 18.09.2012г. Счетоводството се водило от съпругата му и от др. счетоводители, които изготвяли и подавали СД по ЗДДС пред ТД на НАП, подписвани от ищеца. Дневниците за покупки и продажби на дружеството били подавани по ел.път.

Твърди, че, въпреки воденото редовно счетоводство, на 28.02.2017г с постановление на ВОП бил привлечен като обвиняем по д.п. № 54/2016г по описа на ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 НК, като му била взета МНО „подписка“. Впоследствие, поради констатирани процесуални нарушения от наблюдаващи прокурор, разследващият извършил ново привличане на обвиняемия, с Постановление от 29.03.2017г. за същото престъпление.

Във връзка с обвинението на 26.04.2017г бил внесен обвинителен акт във ВОС срещу ищеца, за което било образувано НОХД 459/2017г. По време на съдебното производство и в пледоарията си по същество, прокурорът не поддържал обвинението.

Съдебното производство приключило с оправдателна присъда за ищеца, влязла в законна сила на 30.12.2017г.

Независимо от оневиняването му, ищецът се чувствал притеснен и неспокоен от факта, че е бил подсъдим, което се отразило неблагоприятно на ежедневието му. Това довело и до смущаване на съня му. През периода от повдигане на обвинението срещу него до оправдаването му, в живота му настъпила промяна, отразила се неблагоприятно на отношенията в семейството му, с познати и роднини. Изпитвал срам, защото бил злепоставен пред обществото, като фалшификатор на документи. На всички роднини следвало да обяснява, че не върши данъчни престъпления и да се оправдава за това.

Неоснователните обвинения срещу него смутили обичайния му работен режим, като вместо да упражнява спокойно дейността на дружеството си, той се занимавал с преглед на документи, счетоводни справки и издирване на недобросъвестни доставчици.

Поради изложеното моли за осъждането на ответната страна да му заплати сумата от 15 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във формата на психически болки и страдания, пряка и непосредствена последица от незаконно водено срещу ищеца наказателно производство по д.п.№ 54/2016г по описа на ОД на МВР-Варна, по което е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице, а впоследствие - предаден на съд и подсъдим по НОХД № 459/2017г по описа на ВОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва считано от 28.02.2017г до окончателното погасяване на задължението.

3

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна ПРОКУРАТУРАТА на РБ със становище за неоснователност на иска.

Твърди, че не са били ангажирани доказателства за действително претърпените неимуществени вреди от ищеца. Отделно от това, се сочели негативни преживявания, настъпили след постановяване на оправдателната присъда. Не били представени доказателства за продължителността на нак. производство и интензивността на процесуално-следствените действия. Не били представени доказателства за датата на влизане в сила на оправдателния съдебен акт. Размерът на претендираното обезщетение бил силно завишен и не съответствал а критериите за справедливост.

От друга страна, сочи, че нак.производство срещу него приключило в кратък срок, в рамките само на 10 месеца, както и че по отношение на него в била взета най-леката МНО.

Поради изложеното моли за отхвърлянето на исковите претенции.

Така предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

По делото са приобщени материали по НОХД №459/2017г на ВОС, ведно с д.п.№ 54/2016г на ОД на МВР-Варна, от които се установява, че на 28.02.2017г с Постановление на разследващ полицай, докладвано по реда на чл.219 ал.1 НПК на прокурор, ищецът бил привлечен като обвиняем по д.п. № 54/2016г на ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл.255 ал.3 във вр. ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 НК , за това, че в периода 9.02.2011-12.06.2014г в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Фуудс Трейд“ЕООД, в особено големи размери – 22 939,52лв, като потвърдил неистина в СД по ЗДДС и му била взета МНО„Подписка“.

С Постановление от 10.03.2017г наблюдаващият прокурор по делото указал на разследващия да бъде извършено ново привличане на обвиняемия съобразно с неговите права.

На 29.03.2017г ищецът отново бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, в присъствието на защитник, като отново му била взета МНО „Подписка“.

4

Във връзка с обвинението на 26.04.2017г срещу него бил внесен обвинителен акт във ВОС и било образувано НОХД 459/ 2017г.

По разпореждане на съдията-докладчик от 2.05.2017г производството по делото е било насрочено за разглеждане в о.с.з., като била потвърдена взетата по отношение на подс.Г. МНО „Подписка“. По делото били проведени общо пет открити с.з.

С Присъда от 14.12.2017г ищецът бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл.255 ал.3 във вр.ал.1 т.2 и 7 вр.чл.26 ал.1 НК, а МНО “Подписка“ била отменена. Постановената присъда не е била протестирана и е влязла в законна сила на 30.12.2017г.

С цел доказване твърденията на ищеца относно търпяните неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Н. К. и И.С. И..

Свид.С.К. като бивш служител при ищеца разказва, че започнал работа при него през 2015г като организатор склад. Свидетелят харесал Г. като работодател, понеже бил спокоен и обсъждал процеса на работа с него. В края на м.януари 2017г Г. влязъл в болница.

Впоследствие от колеги разбрал, че работодателят му имал проблеми с Прокуратурата.

Излага, че след този период Г. бил променен; станал по-дръпнат, без настроение и не се усмихвал. Отначало свидетелят помислил, че това се дължало на здравословните му проблеми, но впоследствие от служителите във фирмата разбрал, че е заради делото му за ДДС. Целият колектив разбрал за проблемите на Г. и това не му се отразило добре.

Отношенията на ищеца с колегите му се променили коренно и това довело и до напускането на свидетеля от фирмата на ищеца през 2018г.

Свид.Ив.И., живееща на семейни начала с ищеца, като нейните показания се ценят при условията на чл.172 ГПК. Свидетелката е била на работа като счетоводител във фирмата „Фуудс Трейд“ЕООД. През м.януари 2017г ищецът постъпил в болница, а след това започнало и делото в съда срещу него. Това довело до много проблеми за ищеца, вкл. психически, станал разсеян, изолирал се от приятели и от колеги, не искал да говори с никого, бил потиснат и не обръщал внимание дори на детето им. Тъй като всички били разбрали за делото му, той се отдръпнал, за да не дава обяснения по случая. Станал раздразнителен, не можел да спи, чувствал се огорчен, защото истинските виновници останали ненаказани. Състоянието му се подобрило след приключване на делото, но все още се чувствал зле, бил под стрес и следял по-изкъсо нещата. Продължавал да ходи на кардиолог и имал висок холестерол.

Във въззивната инстанция е прието заключението по допусната комплексна СМЕ с участието на в.лица – кардиолог и психолог. От същото, неоспорено от страните и прието от 5 съда като обективно и компетентно дадено, се установява: от в.лице–кардиолог, че след проведените изследвания не можело да се установят категорични данни за отхвърляне на диагнозата исхемична болест на сърцето ; не можело да бъдат изключени заболявания като болест на малките съдове или вазоспастична ангина пекторис. Като цяло сочи, че при ищеца са били изявили оплаквания от исхемична болест на сърцето и вероятни хипертонични кризи, породени от повишен стрес при ищеца, свързан повдигнатото срещу него обвинение през 2016г. Наблюдавала се редукция на симптоматиката понастоящем поради проведеното профилактично лечение.

В о.с.з. в.лице е пояснило, че, за да се прояви исхемичната болест на сърцето, е необходимо да са налице някакви рискови фактори. При ищеца исхемичната болест била с лека до умерена степен на изява. Самата исхемична болест на сърцето можело да обусловена от различни фактори – генетичен; тютюнопушене; хипертония; диабет; повишен холестерол.

При ищеца бил констатиран повишен холестерол още при предходни прегледи и затова му бил изписан медикамент за понижаването му. Посочило е още, че установената от него нарушение било ранна изява, а самото нарушение се получавало за по-дълъг период от време. от в.лице - психолог, че актуалното му психично състояние към момента на изследването било, че развилата се остра стресова реакция към момента не била отшумяла, но вече затихвала.