Решение № 118 от 15.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. гр. Добрич, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500143 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№237/19.01.2026 год. на "АПС Бета България" ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес: *** срещу решение рег. № 216/26.12.2025 год. по гр.д.№ 107/2025 год. на Районен съд Каварна ,с което са отхвърлени предявените от дружеството против Д. Т. М. ЕГН **********, от ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.

1 и 2 ЗЗД, чл. 6, ал. 1 ЗПФУР и чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за следните суми: сумата 549.75 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 1203524 от 26.12.2018 год., ведно със законната лихва от 10.10.2024 год. - датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното и изплащане на вземането; сумата от 85.71 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.12.2018 год. до 31.01.2020 год.; сумата от 305.23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2020 год. до 02.10.2024 год.; сумата 493.04 лева, представляваща възнаграждение 1 по договор за предоставяне на поръчителство от 26.12.2018 год., ведно със законната лихва от 10.10.2024 год. - датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното изплащане на вземането; сумата от 244.09 лева, представляваща мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 26.12.2018 год. до 02.10.2024 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 227 от 16.10.2024 год. по ч. гр. д. № 503/2024 год. по описа на РС Каварна.

Възразява се срещу фактическите констатации на първоинстанционният съд за липсата на валиден договор за поръчителство, изпълнение от страна на поръчителя ,погасяващо задължения на длъжника и възникнало суброгационно право по чл. 146 от ЗЗД,направени несъответно на събрани доказателства за усвоена сума от длъжника по договор за потребителски кредит чрез система за електронни плащания, и извършени плащания ,вкл.съдебно-счетоводна експертиза.След като поръчителят е изпълнил задължението и е встъпил в правата на кредитора по силата на закона,той бил придобил вземането и е имал правото валидно да го прехвърли с договор за цесия.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.

Насрещната страна Д. Т. М. счита,че решението на КРС не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана,тъй като сключения с първоначалния кредитор „Кредисимо“ договор бил изцяло недействителен,поради което вземането по него ,цедирано в полза на въззивника не било придобито от последния.

Обжалваното решение е постановено по заявени от кредитора"АПС Бета България" ЕООД в срока по чл.415 ал.4 от ГПК ,установителни искове чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.3,във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК за съществуване на вземанията си срещу длъжника Д. Т. М. по договори за кредит и за поръчителство,за които е била издадена заповед по чл.410 от ГПК.

Исковете са основание на твърдения , че чрез система за предоставяне на 2 финансови услуги от разстояние ,организирана от “Кредисимо“ЕАД ,между дружеството като кредитодател и ответникът Д. Т. М.,като кредитополучател е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР договор за потребителски кредит № 1203524/26.12.2018 год. за сумата от 800 лв.,която е следвало да бъде върната в срок до 31.01.2020 год. на 13 бр.вноски от по 77.34 лв.Задълженията по договора са били обезпечени със сключен на 26.12.2018 год. договор за поръчителство между “Кредисимо“ЕАД и

“Айтръст“ЕООД,като отношенията между поръчителя “Айтръст“ЕООД и кредитополучателя Д. Т. М. са били уредени с договор,сключен помежду им на същата дата. Кредитополучателят Д. Т. М. не бил изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит,поради което кредитодателя отправил на дата 18.02.2021 год. покана към поръчителя за заплащане на всички изискуеми задължения на кредитополучателя,за което обстоятелство поръчителя уведомил на същата длъжника,като посочил всички дължими суми и предстоящото от него плащане.На дата 23.02.2021 год. ,задълженията на ответника към “Кредисимо“ЕАД за 549.75 лв. –главница;85.71 лв.договорна лихва за периода 26.12.2018 год.-31.01.2020 год. и 305.23 лв.обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода 31.01.2020 год. до 02.2020 год., били погасени с плащане от поръчителя ,който на основание чл.143 ал.1 от ЗЗД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.На дата 23.02.2021 год. поръчителят уведомил длъжника за извършеното плащане,за последицата по чл.143 ал.1 от ЗЗД,както и че му се дължи възнаграждение за поръчителството в размер на 493.04 лв.,ведно с обезщетение за забава в размер на 244.09 лв.С договор от дата 02.03.2021 год. кредитора и поръчителя прехвърлили вземанията си към длъжника на ищеца по делото "АПС Бета България" ЕООД,за което ответникът бил уведомен на посочения от него електронен адрес, а за такова уведомяване следвало да се счете и връчването на исковата молба. За всички дължими от ответника суми,ищецът се бил снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ,срещу която ответникът възразил,поради което се настоява дължимостта на вземанията на ищеца да бъдат установени в настоящото производство.

Претенцията е била оспорена от Д. Т. М. с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор,в който е заявено възражение за недействителност (нищожност) на съществени елементи от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащи в изброените в разпоредбата 3 на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП и ГПР, която се приравнява на тяхната липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.Тъй като по правилото на чл.23 от ЗПК,дължимо било връщането единствено на чистата стойност на кредита, се претендира всички направени от него плащания да бъдат отнесени за погасяване на предоставената в заем на сума,независимо от начина по който кредитодателят ги е осчетоводил.Отношенията по повод връщане на чистата сума следвало да бъдат уредени с иск по чл.23 от ЗПК, основан на правилата за неоснователно обогатяване , а не със заповедния иск,основан на договорно основание. Ответникът бил задължен да представи обезпечение, за което сключи договор за поръчителство .Нищожна била клаузата по договора за поръчителство,по силата на която на поръчителя било дължимо възнаграждение, платимо на 13 месечни вноски от по 61.64 лв., т.е. равно по размер на предоставената заемна сума и което възнаграждение не е включено в ГПР,съставлява скрита такса за усвояване на кредита и противоречи на добрите нрави,поради липса на еквивалентност на насрещните престации.

Вземанията по недействителни договори били изключени от обхвата на приложения по делото договор за цесия,т.е. ищецът не бил придобил валидно вземания срещу ответника,вън от горното ответникът не бил уведомен надлежно за цесията.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо. Същото е и допустимо като постановено по предявените допустими искове. Касае се за установителни искове на основание по чл.422 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал. 3 предл. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, предявени след проведено заповедно производство при подадено в срок възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.Исковете са заявени в срока по чл. 415 ал. 4 от ГПК и имат предмет, идентичен на вземанията-предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК.

В този смисъл исковете са допустими, респ. постановеното по тях първоинстанционно решение е допустимо.

Жалбата е отчасти основателна,а обжалваното решение отчасти незаконосъобразно въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

4

На дата 26.12.2018 год. между “Кредисимо“ЕАД и Д. Т. М. е бил сключен договор за потребителски кредит № 1203524 ,като в чл. 1 като негов предмет е посочено,че дружеството се задължава да представи на физическото лице потребителски кредит в размер и при условия,посочени в договора под условия,че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено.Кредита е следвало да бъде одобрен и усвоен ,след подписване на договора и одобряване на заявлението за кредит на база на извършена проверка за кредитоспособността на кредитополучателя –чл.3.В случай,че кредитополучателят е посочил в заявлението,че ще предостави обезпечение на кредита, същият е следвало в зависимост от посочения вид на обезпечението:1./да представи на кредитодателя банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението или 2./ да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението-чл.4 ал.1. В случай,че в посочения срок не бъде предоставено обезпечение,ще се считало, че заявлението не е одобрено от и договорът няма да породи действие-чл.4 ал.2.В случай,че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение,срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.Неразделна част от договора е Приложение №1-Условия на кредита,съобразно което общия размер на предоставения кредит е 800 лв.;срока на кредита е 13 месеца;броя на погасителните вноски е 13;размера на погасителните вноски е 77.34 лв.; лихвения процент на кредита е 41.24%;годишния процент на разходите е 50%,като взетите допускания при изчисляването му са посочени в Общите условия, а общия размер на всички плащания е 1 005.42 лв.Приложението съдържа погасителен план на вноските с падежи от 31.01.2019 год. до 31.01.2020 год. включително.Кредита е следвало да бъде погасяван по банковата сметка на кредитодателя в банка *** ,IBAN *** BIC: *** или по друг начин, посочен на сайта на дружеството към момента на плащането. По делото е представена разписка за наредено плащане

№

2000000168169786/26.12.2018 год. чрез системата за електронни плащания EasyPay.bg, с наредител „Кредисимо“ ЕАД и получател Д. Т. М., с описание: паричен превод към EasyPay:credissimo плюс, в размер на 800.00 лв.

На дата 26.12.2018 год. е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК***,гр.София 5

(поръчител) и Д. Т. М. (потребител) ,в който е посочено,че потребителят е подал заявление за потребителски кредит,като е подписал договор и ОУ, по силата на които "Кредисимо" ЕАД се е задължил да му предостави потребителски кредит в размер на 800 лв. със срок на погасяване 31.01.2020 год. след представяне на обезпечение за задълженията си под формата на поръчителство и под условие,че заявлението му е одобрено от "Кредисимо" ЕАД.Посочено е ,че поръчителят е получил предложение от "Кредисимо" ЕАД за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя, а потребителят е избрал да сключи договор с "Кредисимо" ЕАД при условията на сключен договор с представено от поръчителя поръчителство.Между страните е била постигната договореност ,поръчителят да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД,по силата на който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му задължения,възникнали по договора за потребителски кредит,както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя .Поръчителят имал правото на възнаграждение,както и да иска от потребителя възстановяване на платените от поръчителя негови задължения по договора за потребителски кредит,ведно с лихвите и сторените разноски-чл.4.Съобразно предвижданията на чл.8 ал.1 от договора потребителят дължи възнаграждение на поръчителя за обезпечаване на задълженията му по договора за потребителски кредит в размери,посочени в Приложение №1 към ,съответно по 61.64 лв. месечно за периода на действие на договора за кредит,т.е. общо 801.32 лв.Възнаграждението е било дължимо на датата на съответното плащане по кредита,съгласно погасителния план на договора за кредит.Възнаграждението е можело да бъде заплащано по банковата сметка на поръчителя или по банковата сметка на "Кредисимо" ЕАД в банка ***,IBAN *** BIC: *** (чл.8 ал.4).Банковата сметка на поръчителя не е част от съдържанието на договора.Посочено е в разпоредбата на чл.8 ал.5 от договора,че "Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство,както и всички други вземания на поръчителя по този договор.В случай,че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към "Кредисимо" ЕАД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор,с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.