Решение № 188 от 13.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203357 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н. К. Н. ЕГН ********** с пост. адрес гр. Генерал Тошево, ул. ***, подадена (чрез адв. Г. С. от Адвокатска колегия – Добрич, против НП № 230002930/29.05.2024год. на Главен инспектор в ОО „***“ Варна, с което са му били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 100лв. на основание чл. 93в, ал.16 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 34, §.7 изр.1 от Регламент (ЕС) 165/2014 и глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон вр. чл. 101, ал.4 и вр. с Приложение 5, Част І, т. 1.1.14, б. „а“ изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на МТИТС.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП било изцяло незаконосъобразно тъй като бил нарушен материалния закон, а при съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че от НП не ставало ясно от кого било издадено то, не било посочено кой е административнонаказващия орган; при издаването на АУАН актосъставителя бил вписал себе си и като свидетел и едва после, след като акта вече му бил връчен го настигнал и записал друго име на ръка. Твърди, че при издаването на НП било допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било посочено какви товари бил превозвал с процесното МПС и открити ли са били товари при проверката.

Досежно първото вменено му във вина нарушение сочи, че ако изобщо имало нарушение то санкционната норма не била тази на чл. 93в, ал.16 от ЗАвтП тъй като не предвиждала наказание за нарушение на чл. 35, т.7 изр.1 от Регламент (ЕС) № 165/2014год. Наред с това изразява становище, че ако има нарушение 1 то нарушената норма била чл. 12§5bis от Приложение „Контролен уред“ на AETR, която не била посочена от наказващия орган. Досежно второто вменено му нарушение въззивникът сочи, че то не било извършено, тъй спирачният диск бил в изправност. Отделено от това сочи, че нямало описание на фактите. На последно място сочи, че наказващият орган не бил изпълнил задълженията си по чл. 53, ал.1 от ЗАНН да издаде НП след като провери дали не са били налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпило писмено становище от мл. експ. В.К. в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно постановено и моли то да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ОО „АА“ Варна като алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна и моли същият да бъде намален до законоустановения минимум.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2024год. свидетелите Севджан А. и З. Ю., и двамата инспектори в ОО „АА“ Варна, изпълнявали служебните си задължения като се били позиционирали на АМ „Хемус“, п.в. Летище на южната дъга в посока към гр. Аксаково. Около 13:00ч. свидетелите спрели за проверка въззивника, който управлявал МПС „Волво ФХА 3 Ц“ с рег. № *** от кат. N3 с прикачено към него полуремарке РЕЙШ РСБС 35 ЛК с рег. № *** кат. №О4. В хода на проверката свидетелите установили, че въззивника извършва обществен превоз на товари по маршрут гр. Девня – гр. Генерал Тошево като към момента на проверката бил празен (без товар). Установили също така, че МПС-то с рег. № *** е оборудвано с дигитален тахограф марка Continental Automotive тип 1381.1012000012, сер. № 1874294, като въззивникът не е въвел символа на страната в която е започнал дневното време на управление на датата 01.04.2024год.

В хода на проверката било установено още и това, че посоченото по-горе МПС било неизправно, с износен спирачен диск на първа ос от ляво като неизправността била оценена като значителна, след визуална проверка.

Последното било удостоверено и с направени снимки на мястото на проверката.

При тези констатации на място св. А. съставила срещу въззивника АУАН 00903/01.04.2024год., в който било посочено, че същият е нарушил 2 разпоредбата на чл. 34, §.7, изр. 1 от Регламент ЕО № 165/2014год. както и тази на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП вр. чл. 101, ал.4, вр. Приложение 5, Част І, т.

1.1.14, б. „а“ изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на МТИТС.

АУАН бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 29.05.2024год. Главен инспектор в ОО „АА“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че въззивника е нарушил разпоредбите на Приложение 5, Част І, т.

1.1.14, б. „а“, изр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011год. на МТИТС и му наложил съответните административни наказания – глоба в размер на 100лв. за първото нарушение и глоба в размер на 200лв. за второто нарушение.

Към АНП като писмени доказателства, освен АУАН, са приложени още пътен лист № 839287, дигитална разпечатка от карта на водача, снимков материал, разпечатка от инф. система на ИА „АА“, Заповед № РД -08107/29.02.2024год. на министъра на транспорта и съобщенията.

Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са приети допълнително Протокол за крайпътна техническа проверка № 76152, както и ежедневен отчет за проверени МПС на 01.04.2024год.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителката С. А. и свидетеля по акта З. Ю., които в показанията си възпроизвеждат възприятията си с нужната конкретика. И двамата сочат, че лично са възприели, че спирачния диск на първа ос на управляваното от въззивника МРПС е бил износен, дори са направили снимки, а след сваляне на разпечатка от дигиталния тахограф установили и това, че същият не е въвел символа на държавата при започване на работния ден. В показанията си пред съда св. А. сочи, че при изготвяне на АУАН на таблета нещо се объркало и на мястото на свидетеля излязло нейното име, но тя го коригирала с химикал.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Иванов, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени така и гласни и ВДС, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 3 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от същия нормативен. В обстоятелствените части на същите се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените във вина на въззивника нарушения, както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за липса на описание в достатъчна степен на нарушенията. Действително фактическата обстановка в АУАН и НП е твърде лаконична, но съдържа факти които описват в достатъчна степен нарушенията вменени на въззивника вкл. е посочено, че в момента на проверката не е имало товар – бил е празен.

Съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процес. правила състоящо се в това, че не било ясно кой е органа издал НП доколкото от последното е видно, че същото е издадено от Главен инспектор в ОО „АА“ Варна. А това, че за въззивника е било ясно кой е адм.наказващия орган явства и от съдържанието на въззивната жалба, която е подадена именно чрез гл. инспектор в ОО АА Варна.

На съставлява съществено нарушение на процес. Правила и извършената поправка в частта касаеща името на актосъставителя още повече че от самата жалба се установява, че въззивникът е бил запознат с нея, вписания на ръка като свидетел З. Ю. лично е възприел извършените нарушения и е подписал АУАН.

Не се споделя и възражението изложено в жалбата за липса на преценка от страна на АНО досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН доколкото становище в тази насока, макар и твърде лаконично, е изложено в НП.

Отделен е въпроса, че дори и такова становище да липсваше, то не би довело до отмяна на НП на процесуално основание, тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. Последното се реализира срещу фактите.

По приложението на материалния закон.

С т.1 на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл.34, §7, изр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014год.

Съгласно посочената разпоредба водачът въвежда в дигиталния тахограф символите на държавите, в които започва и приключва ежедневния си работен период.

В случая не е спорно, а и по категоричен начин от всички събрани по 4 делото доказателства и най-вече от разпечатката от картата на водача, се установява в нея липсва символ на Република България на територията на която въззивника е започнал работния си ден.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на 93в, ал.16 ат ЗАвтП, доколкото точно тази норма предвижда санкция за това деяние.

Наказанието е определено във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 100лв. като липсва възможност за индивидуализация.

Що се касае да цитираната в жалбата норма на чл. 35, т.7 изр. 1 от Регламент 165/2014год. съдът изобщо не намира за нужно да прави коментар доколкото такава норма не е изобщо посочена като нарушена от въззивника, а и след справка в Регламента констатира, че такава норма изобщо не съществува.

По отношение на изразеното в жалбата становище, че в случая била нарушена нормата на чл. 12, §5bis от Приложение „Контролен уред“ на AETR то определено не се споделя от съда доколкото AETR - ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози касае извършването на международни превози какъвто в случая не е налице.

С т.2 на НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДП.

Съгласно цитираната разпоредба движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. В случая това е НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(Наредбата)