Решение № 146 от 10.07.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Силистра, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. В.а

Членове:

Добринка С. Стоева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Данаила Т. Г. като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20233400500172 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 693 от 02.12.2022г., постановено по гр. дело № 600/2022г. на СРС, съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от Ц.

В. Ц. от гр. Силистра иск против Р. А. Р. от същия град за делба на апартамент № 17, находящ се в гр. Силистра, ул. Д. 140, ет. ...... Осъдил е Ц.

В. Ц., заплати на Р. А. Р., сумата от 1600 лева -разноски по делото, както и да заплати по сметката на РС-Силистра сумата от 100(сто) лева- ДТ по делото.

Недоволен от постановеното решение, е останал Ц. В. Ц., който чрез процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното решение и моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният от него иск за делба на процесния апартамент.

Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна по жалбата Р. А. Р., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски.

1

СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред СРС производството се е развило по реда на чл. 341 и сл. ГПК, като е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС и чл. 344, ал. 2 ГПК.

Ищецът Ц., който е наследник на А.Т.Р., твърди, че е съсобственик с ответницата на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, останал в наследство от същия, като останалата ½ ид.ч. е собственост на ответницата.

Не се спори по делото, а и от доказателствата е видно, че имотът, предмет на настоящия иск за делба, е придобит от Р. А. Р. и А.Т. Р. по време на брака им. /Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на 21.04.1988г. между съпрузите и ЗММ“Стомана“-гр.Силистра /стр.4 от първоинст.дело/, като Р. Р. е работила в предприятието на длъжност „продавач“ и е поела задължението да продължи да работи в ЗММ “Стомана“ още 10 години. В договора е отбелязано, че апартаментът е закупен за сумата от 11 476 лева, от които 1 176 лева собствени средства, а останалите - получени в заем от ДСК.

Не се спори също, че на 10.10.1988г. Р. е подала молба за развод с А. Р. и съгласно влязлото в сила две години по- късно съдебно решение за развод на нея са й предоставени ползването на семейното жилище и родителските права над роденото от брака дете А. А. Т. /починал на 23.08.1996г./, като и до настоящия момент жилището се обитава единствено и само от ответницата Р.

Р..

От представеното на стр. 8 от първоинст.дело Удостоверение за наследници изх.№ 2074/23.04.2021г.е видно, че ищецът и настоящ жалбоподател Ц. В. Ц. е син на втората съпруга на А. Р. - Е. Г. Р. и неин единствен наследник, а по заместване се явява и наследник на А. Р..

Изложената до тук фактическа обстановка сочи на извод, че процесният апартамент е придобит по време на брака на Р. Р. и А. Р., поради което и е бил част от семейната им имуществена общност, като при развода и прекратяване на общността всеки от съпрузите е бил притежател на равна ид.ч. от имота. Правилно СРС е стигнал до извода, че и двамата бивши съпрузи са били със съзнанието, че тази съсобственост след брака е една формалност, предвид обстоятелството, че имотът е бил закупен от ведомството, в което ответницата е работила и към което се е задължила да работи в продължение на 10 години. В горния ред на мисли е и обстоятелството, че няколко месеца след сделката съпрузите са се раздЕ.ли и имотът е продължил да се ползва само от Р. Р. и малолетното им дете А. като тя е заплащала дължимите вноски по кредита, получен от ДСК за закупуване на имота, видно от представената ведомост за заплата. Настоящият състав се солидаризира с довода на СРС, че заплащането на вноските по кредита не е от значение за придобиване правото на собственост над имота и квотите на съпрузите, а то би имало значение единствено при предявен иск за установяване липса на принос в придобиването, но такъв не е предявен, а предвид конститутивния му характер той не може да бъде разгледан в 2 настоящото производство под формата на възражение.

Съпоставяйки обаче тези доказателства с обясненията на ответницата и ангажираните от нея свидетелските показания, се налага изводът, че тя е започнала да свои имота за себе си още след раздялата със своя съпруг.

Основание за това дава и фактът, че отглежда детето им, заплаща вноските по кредита, спазва поетото задължение да работи при същия работодател.

Очевидно съзнавайки всичко това, бившият съпруг А.Р. не е претендирал дял от имота и съответно не е предприел никакви действия за ликвидиране на съсобствеността след раздялата им до своята смърт на 02.07.2018г., т.е. почти 30 години. За това свидетелстват и показанията на водената от ищеца свидетелка П.М., която заявява, че А. е споменал, че апартаментът е предоставен на Р. и детето да живеят в него, „т.е. детето да си остане след време наследник на апартамента“. Свидетелката заявява също, че и след смъртта на сина им А.А. не е споменавал да е водил с Р. някакви разговори по повод апартамента, което навежда на извода, че ръководен от морални съображения и чувство за справедливост, не е предприел действия за подялбата на имота и не е оспорвал нейното владение върху него.

През цЕ.я този значителен период от време – 1996г. до завеждане на делото, Р. е своила апартамента, живяла е в него и в качеството си на негов едноличен собственик е извършила основен ремонт. Именно поради това самосъзнание тя не е предприела действия за подялба на имота и уреждане на имуществените отношения с бившия й съпруг. Придобивана давност е изтекла още приживе на другия съсобственик, поради което не е било необходимо тя да манифестира собственическите си намерения и пред ищеца.

Предвид всичко изложено до тук, правилно СРС е приел, че ответницата е придобила правото на собственост върху имота по давност, поради което предявеният иск за делба е неоснователен и следва да се отхвърли.

Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че наличието на правно основание за упражняването на фактическата власт към момента на установяването й - предоставяне със съдебен акт право на ползване на семейно жилище - изключва презумпцията по чл.69 от ЗС и означава, че фактическата власт е била с характер на държане, а не на владение. В случая следва да се има предвид, че жилището е било предоставено за ползване на ищцата и роденото по време на брака й с Атанас дете Александър Атанасов Тодоров, но то е починало на 23.08.1996г. и от тогава, а и преди това - след развода, ответницата е своила имота като свой със съгласието и без противопоставянето на бившия си съпруг, като и в двата случая е изтекла 10годишната придобивна давност. В тази хипотеза не е необходимо демонстриране на завладяването пред другия съсобственик с оглед разясненията, дадени в ТР № 1/6.08.12г. по т.д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС. В този см. и О № 50425/3.11.22г. на ВКС, Второ ГО, постановено по гр.д.№ 1075/22г. по описа на ВКС. Ето защо и доводите в жалбата, че ответницата не е демонстрирала по явен и недвусмислен начин, намерение да свои идеалната част от апартамента и да го е направила явно и доведено до знанието на съсобственика, също са несъстоятелни.

3

Достигайки до същия краен извод и е отхвърляйки иска за делба, СРС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция на ответната страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски пред СОС в размер на 400 лв. – заплатен адвокатски хонорар, а на жалбоподателя не се дължат такива.

Страните обжалват и определението на СРС за изменение на постановеновеното решение в частта за разноските, което настоящата инстанция счита за правилно по следните съображения:

Делото е образувано по искова молба от Ц. В. Ц. срещу Р. А. Р. за делба на апартамент, като чрез исковата молба ищецът е поискал от съда да опредЕ. сума, която ответницата да му заплаща за ползването на имота на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. Ответницата е оспорила предявения иск с възражението, че е придобила имота по давност, като съдът е приел, че възражението е основателно и е отхвърлил иска за делба.

Ищецът е направил възражение за намаляване на претендираните от ответницата разноски за адвокатски хонорар поради тяхната прекомерност, като намирайки го за основателно, съдът е присъдил такива в размер на 800 лв., но впоследствие молителката Р. е депозирала молба за неговото изменение и СРС е уважил частично молбата й, излагайки пространни доводи, които настоящата инстанция напълно споделя и предвид допустимата препратка, визирана в чл. 272 ГПК, препраща изцяло към мотивите на СРС, изложи в определение № 96/9.02.23г. Изложените в двете частни жалби доводи не налагат промяна в мотивите на СРС, изложени в определението, като първоинстанционният съд е отговорил аргументирано на всички изложени доводи.

Неоснователно е искането на жалбоподателката Р. за присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК. Съдебната практика е категорична, че в това производство не се присъждат отделно разноски, тъй като то е част от общото производство.

Водим от горното, ОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 693 от 02.12.2022г., постановено по гр. дело № 600/2022г. на СРС и определение № 96/9.02.23г., постановено по същото дело, с което е изменено решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА Ц. В. Ц., да заплати на Р. А. Р., от същия град, сумата от 400 /четиристотин лева/ - разноски по делото, направени от последната пред СОС.

4

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5