Решение № 19845 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19845 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20231110159542 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Е. Н. Д., ЕГН ********** с адрес:

......., действаща като майка и законен представител на Б. Е. Д., ЕГН ********** срещу ........., с адрес: гр. София, ул. ...., иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 7000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване на Б. Д. от безстопанствено куче, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане.

В исковата си молба ищцата, излага, че на 16.07.2023г. докато синът е бил с баба си ......... и сестра си - ......, около 12 – 13:00 часа в кв. ......., пред магазин за банички „......“ е бил нападнат от куче, което се нахвърля върху него и го захапва от дясната страна на бузата на лицето. В този момент ......... успяла да спаси детето, акто го взела, а кучето започнало да яде падналите закуски. От поставения печат на лявото ухо с надпис „......“, както и от разкази на продавачката в магазина за банички и друг случаен човек, които разказали, че кучето непрекъснато обикаля в района и спи в близост, заедно с други безстопанствени кучета, ......... направила извод, че кучето, което ухапва внука , е безстопанствено. ...... веднага се обадила на ....., мъжът, с когото майката на двете деца живее на семейни начала.

......... обяснила ситуацията на ....., като след няколко минути той пристигнал на мястото на инцидента и заедно отишли до болница „Пирогов“, където прегледали пострадалото дете, напраили му необходимите манипулации, зашшили раната, поставили първа доза инжекция против „тетенус“, но ги изпратили до УМБАЛ „Александровска болница“, където да поставят ваксина за „бяс“, тъй като в момента такава не била на разположение в „Пирогов“.

В УМБАЛ „Александровска болница“ обаче ги отпратили за следващия ден, тъй като не разполагали с направление. Така на следващия ден е поставена първата ваксина за „бяс“, като са посочени още пет дати за поставяне на поредни ваксини. В първите дни след ухапването, детето Б. е изпитвал силни и нетърпими болки в резултат на злополуката и чак на 19.07.2023г. майката Е. завела сина си при съдебен лекар, за което е издадено съдебно медицинско удостоверение № - ..............г. На 26.07.2023г. детето отново посетило болница, за да бъдат свалени конците, с които е зашита раната.

Ищцата твърди, че след инцидента, синът търпял силни болки, както и голям емоционален шок. Твърди, че детето плачело непрекъснато, трудно заспивало от болки, 1 сънувало кошмари с кучета, спряло да ходи на детска градина, тъй като се налагало Б. да се лекува в домашни условия, затварил се в себе си, не излизал навън и спрял да посещава баба си, защото я свързва с инцидента.

На осн. чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ищцата моли съда да осъди ответника ....... за сумата от 7 000 / седем хиляди / лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на ухапване от безстопанствено куче, в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното заплащане. Ищцата счита, че ....... е възложител на работа, която е възложила по изпълнение на разпоредбите на Закон за защита на животните, във връзка с полагане на грижи и закрила на безстопанствени животни.

Счита, че ....... е бездействала и не е изпълнила законно установеното задължение да осигури безопасност и защита на гражданите от безстопанствени кучета на територията на общината.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ......., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Прави възражение, че ....... е изпълнила чрез служителите си, възложените от закона, задължения както по отношение на безстопанствените кучета, така и за създаване на спокойна и нормална градска среда за хората. Твърди, че наличието на безстопанствени кучета на територията на столицата или на инцидент не би могло да се приравни на неупражнен надзор и/или грижа и не представлява неправомерно бездействие. Твърди, че в ....... се работи активно в изпълнение на Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012-2016г., приета с Решение №224 по Протокол №16/10.05.2012г. на Столичния общински съвет, срокът на която програма е удължен с Решение №38/08.02.2018г. до влизане в сила на Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. Както програмата на Столичния общински съвет, така и Националната програма се твърди, че са разработени въз основа на Закона за защита на животните и Закона за ветеринаромедицинската дейност, като основният метод на работа, който се прилага е: Здрави и неагресивни безстопанствени кучета се кастрират, ваксинират и обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени се връщат на местата, от които са взети, а единствено доказано агресивни и болни животни се подлагат на евтаназия. Ответникът твърди, че законът задъкжава столичната общинска администрация да организира и осъществява програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета чрез хуманни методи, а не да постигне конкретен резултат – липсата на бездомни кучета. Твърди, че ....... е изпълнявала закона и ако са настъпили вреди не може да бъде ангажирана обезщетителната отговорност, защото липсва цЕ.сочена противоправна дейност, от което в непосредствена причинна връзка да са настъпили вреди.

Ответникът твърди, че предявеният иск също така е недопустим, тъй като претенцията по делото е заявена от ненадлежна страна.

Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения досежно 1) времето; 2) мястото; 3) механизма на инцидента; 4) причинените увреждания; 5) причинно-следствената връзка между претърпеният инцидент и полученото увреждане, както и фактите, че кучето, което е причинило инцидента е безстопанствено и оспорва да е настъпил състава на чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че описаните травматични увреждания е възможно да са получени от падане или по друг начин, различен от ухапване от куче и не се намират в пряка причинноследствена връзка с инцидента по исковата молба. Посочва, че физическите увреждания на ищеца не отговарят на типичните за ухапване от куче и нараняванията са характерни за падане, порязване или каквото и да е било друго съприкосновение с твърда повърхост, причината за което е поведението на ищеца и не е провокирано от външен фактор.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по нейния размер като неоснователна, недоказана и силно завишена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото (медицински 2 документи) – медицинско направление за провеждане на клинични процедури от 16.07.2023г., съдебномедицинско удостоверение

№ .......2023г, допуснатата съдебномедицинска експертиза № ....2024г. и гласните доказателства чрез разпита на свидетелите ......... и ......... в съдебно заседание, чиито показания следва да бъдат ценени като последователни, убедителни, житейски логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и имащи първичен характер, настоящият съдебен състав приема за установена по несъмнен начин фактическата обстановка, че на 16.07.2023г. около 12 – 13:00 часа в гр. София, кв. „.......“ в района на 153-то училище пред баничарница „......“, Б. Е. Д. е бил ухапан от куче в областта на дясната буза и брадичката в ляво и в съдебномедицинското удостоверение № .......2023г обективно са установени следните травматични увреждания: В областта на дясната буза на лицето се установява дъговидна хирургически обработена (зашита) рана с дължина 1 см с остри ъгли и неравни ръбове.

Подлежащо на описаната рана има синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 2,5/1,5 см.

На около 2,5 см под описаната рана има друго синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 1,5/0,7 см. В ляво на брадичката има малка линейна рана с дължина 0,4 см с остри ъгли и неравни ръбове, покрита с кафеникава коричка. Установените травматични увреждания се дължат на действието на тъпоръбести предмети, каквито са и кучешките зъби и биха могли да бъдат получени по начин и време, както е отразено в предварителните сведения.

Oт представеното медицинско направление е видно, че на 17.07.2023г. Б. Е. Д. е изпратен до УМБАЛ Александровска за поставяне на противобясна ваксина.

От листи за преглед на пациент в КДБ/СО № ......./20.07.23г. и № ..../24.07.23г. е видно, че на Б. Е. Д. са поставени 2-ра и 3-та апликация на Веророб.

От изготвената комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и от показанията на свидетелите ...... и ......... се установява, че пострадалият, в следствие на ухапването от безстопанственото куче, е развил адаптационно разстройство, което се изразява в депресивно настроение, тревожност, безспокойство, имал е двумесечен период на лош сън с вероятни кошмари и като последица остава страхът от кучета у пострадалия.

Приети са като доказателства представените от общината Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на ....... 2012 -2016г., в едно с приложение, справки за дейността на ОП „......“, годишни отчети за дейността на ОП „......“ от директора на ОП „......“ за 2019, 2020, 2021, 2022г,

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза № ....2024г, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че: наранявания върху пострадалия се отнасят към критериите на медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота“ / по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/ и представляват контактни увреждания, дължащи се на механично действие с неголяма травмираща сила на твърди тъпи предмети. Конфигурацията от увреждания на Б. Е. Д. е характерна при ухапване от куче от въздействие на част от зъби при захапване. Подобни травми отшумяват до 2-3 седмици след инцидента, а при отстраняване на конците ще остане фин белег, който с времето ще се поизглади и ще се приближи до цвета на кожата, но няма да изчезне.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от ангажираните по делото доказателства следва да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: фактът на нападението от безстопанствено куче; претърпените вреди; причинноследствената връзка между вредите и нападението; вредите да са непосредствена последица от бездействие при и/или по повод на работа, за която ответникът отговаря; противоправното бездействие на служители на ответника или на лица, на които ....... е възложила определени дейности. Вината на конкретните служители/ лица, на които е възложена работата, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Фактът на нападението от безстопанствено куче в кв. ....... се установява от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – Видно от показанията на свидетел ........., когато пристигнал на мястото на инцидента е забелязал белези по брадичката и бузата на детето, след което го завело в „Пирогов“. Макар и да не е бил очевидец и да е видял кучето, съдът намира, че чрез изложеното от него по пътя на косвеното доказване се установява 3 твърдяната от ищеца в исковата молба фактическа обстановка. ......... видял снимка, направена от бабата на пострадалия и по нея стигнал до заключението, че кучето е безстопанствено, тъй като на ухото му видял стикер „......“. Свидетелските показания на ......... допълват картината, тъй като свидетелят на мястото на инцидента разпитала хората, които често ходили в баничарницата, и те споделили, че познавали кучето, което ухапало внука , тъй като то често лежало там и се хранело от други деца, които му давали банички.