Решение № 287 от 12.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Велико Търново, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Димо Колев

Любка Милкова като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500111 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.

О. К. И., взискател по изпълнително дело № 212 по описа на съдебен изпълнител при Горнооряховски районен съд за 2019 година, претендира отмяна на прекратителното постановление от 22.07.2022 година с доводи за погрешно приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Срокът по цитирания текст бил инструктивен, а в казуса – спазен.

С молба от май, 2021 година взискателя поискал съдебният изпълнител да издири адреса на длъжника по изпълнението, като прибегне до помощта на полицията. На 22.07.2022 година поискал налагане на възбрана върху имот на длъжницата.

Ответникът по жалбата – М. М. Ш., длъжник по изпълнителното производство - становище не е изразила.

Съдебният изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата. В рамките на изпълнителното производство взискателят е поискал едно единствено принудително действии – налагане на запор, и то датирало от 31.07.2010 година. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е изтекъл и заради това изпълнителният процес е прекратен по силата на закона.

Жалбата е неоснователна.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е констатирал изтичането на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и правилно е приложил последиците на прекратяване на изпълнителното производство.

1

Извън поискания с молбата за образуване на изпълнителното дело, датираща от 31.07.2019 година, запор върху вземания на длъжника, взискателят не е претендирал извършване на принудителни действия. Това е довело до прекратяване на процедурното правоотношение със съдебния изпълнител на 31.07.2021 година.

Доводите по жалбата са неоснователни.

Поисканата възбрана през юли, 2022 година е далеч след изтичане на срока по чл. 443, ал.1, т. 8 от ГПК и няма отношение към съдбата на прекратеното по силата на закона изпълнителното производство.

Двегодишният срок по цитирания текст е преклузивен, каквито са по принцип са процедурните срокове, щом с изтичането му законът свързва прекратяване на процесуалното правоотношение със съдебния изпълнител.

Молбата от май, 2021 година за издирване на адреса на длъжницата по изпълнението не съставлява искане за извършване на принудителни действия. Затова не въздейства върху приложимия в казуса срок.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на О. К. И., взискател по изпълнително дело № 212 по описа на съдебен изпълнител при Горнооряховски районен съд за 2019 година, против, М. М. Ш., длъжник по изпълнителното производство, с която по реда на чл. 437 от ГПК претендира отмяна на прекратителното постановление от 22.07.2022 година, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2