Решение № 226 от 19.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Девня, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200111 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „ГРУП ПЛЮС“ООД, ЕИК: 130524668, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Иван Шишман“ №17, представлявано заедно и поотделно от управителите Георги Любомиров Атанасов и Ивайло Димитров Стоянов, чрез проц. представител – адв. Ал. И. от САК против Електронен фиш № 8504709844, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ЕФ за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна. На първо място счита, че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП изобщо не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Сочи, че обжалвания ел. фиш е издаден след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузивен срок.

Сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за нарушение на общностното право. Счита, че е санкциониран неправилно с обжалвания ЕФ, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски.

В с.з., редовно призован въззивникът не изпраща представител, представя писмено становище, в което доразвива доводите си за незаконосъобразност на обжалвания ел. фиш цитирайки многобройна съдебна 1 практика на различни съдилища в страната по аналогични казуси.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2021 г. в 22, 03 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС - автобус „ТЕ*********“, с рег. № СВ **********КТ, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

На 17.02.2023 г. е издаден обжалвания електронен фиш, който бил връчен на въззивника на 07.03.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представени от АНО, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно цитираната като нарушена правна норма в обжалвания ЕФ - чл. 102 ал. 2 от ЗДП „собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП, според категорията на ППС“.

В чл. 179 ал. 3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, 2 се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39 ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. 1 от ЗДП /в редакцията й към датата на нарушението/ се предвижда, че при нарушение по чл. 179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Вярно е, че в разпоредбата на чл. 189ж ал. 7 от ЗДП в относимата редакция е предвидена приложимост на разпоредбите на чл. 189 ал. 10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо. Тъй като се касае за наказателно - административна дейност не е възможно чрез разширително тълкуване на нормата да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. С оглед на горното неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж от ЗДвП.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 167а ал. 4 от ЗДП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и ЕФ за нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3в. Същото е важимо и за разпоредбата на чл. 187а ал. 4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно 3 наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл. 187а ал. 4 от ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179 ал. 3 - 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

В обобщение, липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административно - наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова потвърждаващото го решение на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго за отмяна на издадения ЕФ.

Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж ал. 1, изр. първо от ЗДвП с израза "-3б " добавен след израза "чл.

179 ал. 3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя горния извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането в сила. Процесният ЕФ, видно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП ЕФ може да се издава едва от 13.02.2024 г.

Същото е прието и в Решение № 190 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 9916/2023 г. на Административен съд – София – град, ХХІІ касационен състав и в Решение № 168 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 10495/2023 г. на Административен съд – София град, XXVIII касационен състав, съгласно които за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Доколкото в разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение и липсва друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, то в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се издава електронен фиш. Пак там се разсъждава, че за да се приеме, че такава възможност е предвидена с чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП следва по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на дадено лице, както вече бе споменато по - горе.

Изложеното се отнася и за разпоредбите на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, тъй като с 4 тези норми изрично не е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Заключава се, че след като цели административно - наказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

В същия смисъл са и Решение №287/28.02.2024 г., постановено по КАНД №18/2024 г. на Административен съд – Шумен, в което е отразено, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, но до изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

Все в същия смисъл са и Решение №1698/28.02.2024 г., по КАНД №2233/2023 г. и Решение № 1697/28.02.2024 г., по КАНД №2471/2023 г. – и двете по описа на Административен съд – Бургас, Решение № 10727/03.07.2024 г. по адм. дело № 3372/2024 г. на Административен съд – София – град и много други.

Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Това становище е застъпено вече и в Решение №1448/30.10.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по КНАХД №2071/2023 г.

На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Това е така, защото: