Решение № 1965 от 20.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

***65 гр. Варна, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110108259 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Молителката С. М. Б. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, чрез адв. Ю. А. Д., със съдебен адрес: ***, тел.: ***, e-mail****е сезирала съда с молба за защита, с правно основание чл. 10, вр. с чл. 2, ал. 1 и чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, чл.5, ал.1 , т.1 - 6 във връзка с чл. 18 и 19, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗДН ,против ответника Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:

***, тел:*** .

Молителката С. М. Б. (чрез адв.Ю. Д.) моли съда да постанови Заповед за защита от домашно насилие, упражнено от съпруга на молителката Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, тел:*** .

С. М. Б., сочи , че е родена на *** г., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, а Б. Д. Б., че е роден на *** г., ЕГН **********, също от гр. Варна, както и че двамата са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в гр. ***, за което бил издаден акт за граждански брак № *** г.

Съпрузите живеели съвместно в апартамент находящ се във вилна зона „***“, ул. ***, ***, в жилище със статут на таванско складово помещение ***, както и във вилен имот в общ. ***, местност „***“. От 2017 г. отношенията между страните започнали да се влошават, а напрежението ескалирало през август 2024 г., когато техният единствен син - М. Б. - се прибирал от САЩ, където живеел със семейството си. През септември 2024 г. между Б. и сина им възникнал сериозен конфликт, в резултат на който Б. го изгонил от дома. Когато С. изразила несъгласие с действията на съпруга си и застанала зад сина им, това довело до рязка ескалация на напрежението между съпрузите. В този контекст, Б. Б. проявил вербална и физическа агресия спрямо съпругата си. След една от поредните разправии през септември 2024г., той хвърлил метална закачалка по нея и я удрял в областта на окото, след което я изгонил от общото им жилище. След като синът им отпътувал обратно за САЩ, С. се опитала да се върне в жилището, но установявила, че в нейно отсъствие Б. сменил бравите на входната врата и не предоставил ключ. Идентично ограничение било наложено и спрямо вилата в общ. ***, местност „***“, като С. била напълно лишена от достъп до семейните имоти, включително до лични вещи и дрехи от първа необходимост. Б. казвал на съпругата си , че ще я: „остави на улицата, без нищо - без пари, без дрехи, без имущество“. Принудена от обстоятелствата, С. била приютена временно от приятелки, след което наела апартамент под наем от 01.12.2024 г., в месечен размер на 620 лева, който заплащала с пенсията си и се 1 налагало сина й да й помага, тъй като не й достигали пари за живеене. На 21.11.2024 г. С. се обърнала за помощ към М. У. - квартален отговорник от 5 РУП - Варна. След разговор с Б. по телефона, кварталният служител я уведомил, че може да отиде и да си вземе вещите. С. отишла, но Б. продължил да и отказва достъп, не й давал ключ и не и обяснявал причините за действията си. От ноември 2024 г. до момента тя била напълно изолирана от общото им имущество.

Твърди се, че на 18.04.2025 г., около 20:00 ч. , С. отново посетила апартамента им в *** в опит да се помирят, но установила, че в жилището има друга жена. Б. започнал да я обижда в нейно присъствие с думи като „курва“, „проститутка“ и други унизителни квалификации : „махай се, курво, тук ти нямаш нищо“ в присъствието на Н. Я. / негова приятелка, с която вероятно живеел/. Уплашена и унизена, С. подала сигнал на тел. 112.

Пристигналият полицейски екип съставил протоколно предупреждение по чл. 65 ЗМВР и я посъветвал да подаде жалба. Впоследствие тя подала такава в 5 РУП - Варна, УРИ 4600005570/15.05.2025 г., и по случая била образувана преписка.Свидетел на случилото се била съседка в същата сграда. Б. започнал да разпространява обидна, клеветническа и невярна информация за съпругата си чрез съобщения по месинджър до техни общи приятели.

Поведението му останало непроменено, враждебно и унизително.

На 27.05.2025 г. С. изпратила на Б. съобщение около 20.00ч. по месинджър, с въпрос дали може да го посети на 28.05.2025 г.,а Б. потвърдил.

На 28.05.2025г. около 17.00 часа С. отишла в дома им на ***, заедно с приятелката си И. С.. Отворил братът на Б. - О. Б.. Б. Б. след като видял молителката започнал да я гони и обижда с думи като „курва“, „крадла“, „ще ходиш по улиците“, „без мен си нищо“, „ще те оставя без нищо, без имот, без пари“ и др..

На 31.05.2025 г. тя отново се опитала да влезе в жилището им на *** в присъствието на техни общи приятели - С. и Д. Д.и. След като влязла, Б. я избутал и я изгонил. Пред С. и Д., Б. отново използвал унизителни и заплашителни изрази, казвайки, че „ще я лиши от всичко“, че тя е „крадла“, „взела му документи“, „няма право да стъпва в нито един техен имот“. С. изпратила нотариална покана чрез адв. Ю. Д., с искане да и предостави ключове или да заплаща наем, но пратката не можела да бъде връчена, тъй като ответникът не бил намерен на адрес . Опитите за контакт чрез полицейски служител също били неуспешни.

Извън изложеното по-горе , молителката намира за важно да подчертае, че поради системното насилие, изолация, обиди и изключване от имуществото, от август 2017г.. до момента тя продължавала да посещава психотерапевта си, като представя и служебна бележка от специалист. Важно също така, за отбелязване според молителката е , че двамата съпрузи притежавали и други имоти, които се отдавали под наем, като тези наеми ги получавал единствено и само съпруга.

В обобщение, цитирайки правната норма на чл.2 от ЗЗДН , молителката твърди, че е налице психическо насилие - под формата на системни обиди, заплахи, унижения, изолация и словесна агресия.икономическо насилие - чрез лишаване от жилище и имуществени права, което принуждавало пострадалата да живее под наем с минимални доходи и принудително ограничаване на личната свобода и лични права - чрез отказ на достъп до общото жилище и лични вещи.

Позовавайки се на разпоредбата на чл. 3, т. 1 ЗЗДН, пострадалата обосновава активната си материално правна и процесуално правна легитимация да търси защита по реда на ЗЗДН .

Твърдейки, че е налице изключително сериозна, продължителна и ескалираща форма на домашно насилие, описана по -горе, молителката намира, че е напълно обосновано и наложително да иска от съда издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН.

С оглед изложеното по-горе молителката сезира съда с ИСКАНЕТО :

Да бъде издадена заповед за защита срещу Б. Д. Б., като се постановят следните мерки:

Да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу С. М. Б..

Да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище на адрес: гр. Варна, вилна зона ***, ***, ***.

Да се наложи забрана за приближаване до С. М. Б., жилището при условия и срок, 2 определени от съда включително вилата в общ. ***, м. „***“.

Да бъде забранен контактът под каквато и да е форма, включително телефон, писма, електронна поща и месинджър.

5 .Да бъде задължен да посещава специализирана програма за справяне с гнева.

Срокът на мерките по т. 2-5 молителката желае да бъде 18 месеца.

На основание чл. 18 ЗЗДН, молителката сезира съда с ИСКАНЕ : да бъде издадена заповед за незабавна защита, поради реална и непосредствена опасност за психическото и икономическото й състояние (продължаващо икономическо насилие и контрол над жилището: Б. Б. отстранил насилствено съпругата си от общия им дом,сменил бравата, отказвал й достъп и я е оставил без възможност да вземе дори вещи от първа необходимост ; отказвал й ключ, а междувременно живеел там с други лица (брат си и трето лице Н. Я.) ; унижавана системно - наричана „курва“, „проститутка“, „крадла“ в присъствието на нейни приятели и непознати,нападките били публични, включително пред свидетели (И., С., Д.), и по електронни съобщения. .Твърди се от молителката, че се страхува да отиде сама в жилището, винаги била придружавана от приятели, а след последния опит за комуникация на 31.05.2025 г., Б. отказвал да разговаря, обиждал и заплашвал молителката, че ще я лиши от всичко. Твърди се още от молителката, че извършителят - ответник демонстрира агресивност, емоционален натиск и воля да държи молителката изолирана .Налице според молителката били реални, сериозни, конкретни и доказани основания, от които личало, че психическата и икономическата безопасност на пострадалата е застрашена тук и сега.Това обосновавало пряка и непосредствена опасност, респективно - нужда от издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН.

На основание чл. 18 ЗЗДН, молителката моли съда да бъде издадена заповед за незабавна защита,с която съдът да постанови следните мерки:

Задължаване на ответника Б. Д. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие.

Отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр.

Варна, м-ст ***, ***, ***, ведно със забрана за приближаване до същото.

Забрана на ответника да приближава молителката, жилището и, местата за социални контакти и отдих, включително вилата в община ***, м. „***“.

Забрана за осъществяване на контакт с молителката под каквато и да е форма, включително чрез телефон, електронни съобщения, социални мрежи или чрез трети лица.

Задължаване на ответника да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Мерките моли молителката да бъдат наложени за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на заповедта за незабавна защита.

Изрично е заявено от молителката, че желае да бъде освободена от държавни такси, съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

В подкрепа на твърденията и исканията си молителката е направила доказателствени искания и със сезиращата съда молба е представила и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.

С Определение № 8561/24.06.2025 г. съдът е насрочил производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е уважил искането на молителката за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН .

Със Заповед № 126 / 24.06.2025г. за незабавна защита, издадена от РС Варна, 42 състав, по гражданско дело № 20253110108259 по описа на Районен съд - Варна, съдът е постановил МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие, като е постановил: задължаване на Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ***, тел:***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо С. М. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Варна, ***, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; отстраняване на Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ***, тел:***, от съвместно обитаваното с молителката С. М. Б., ЕГН: **********, жилище, находящо се на адрес: гр. Варна, ***, ***, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН. забраняване на Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ***, 3 тел:***, ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалото лице - молителката С. М. Б., ЕГН: **********, и жилището на молителката, находящо се в гр. Варна, ***, ***, ***, както и мястото за социален контакт и отдих на пострадалата молителката, а именно - вилата в община ***, м.

„***“, при условия и за срок, определени от съда: на разстояние до 10 (десет) метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

-забраняване на Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ***, тел:***, да осъществява контакт с пострадалото лице - молителката С. М. Б., ЕГН:

**********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда, с изключение на случаите, в които страните се намират в съда, прокуратурата или в районно управление, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН

По искане на молителката издадената Заповед за незабавна защита е била отменена частично от настоящия съдебен състав.

С Определение № 8665 / 25.06.2025г. е отменена частично ЗАПОВЕД № 126 / 24.06.2025г. ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА, издадена от РС Варна, 42 състав, по гражданско дело № 20253110108259 по описа на Районен съд – Варна, с която съдът е постановил МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие, САМО В ЧАСТТА в която: на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е ЗАБРАНЕНО на Б. Д. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, ***, тел:***, ДА ПРИБЛИЖАВА мястото за социален контакт и отдих на пострадалата молителката, а именно - вилата в община ***, м. „***“,на разстояние до 10 (десет) метра, на основание чл. 19, ал.1 ЗЗДН .