Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 753 от 19.12.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1327/2022
Вид
Решение № 753
Подписан
19.12.2022
В сила
10.04.2023
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Русе, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20224520201327 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ш. М. , в качеството му на земеделски производител, против Наказателно постановление № 18-000044/20.07.2022 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Русе, с което за нарушение по чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 вр.чл.415в ал.2 от от Кодекса на труда му е наложено наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът, след като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства приема за установена следната фактическа обстановка :

Н а 07.06.2022г. около 10.15 ч. служители на Д“Инспекция по труда„ гр.Русе извършили проверка на жалбоподателя за спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол – черешова градина в с.Ряхово. Контролните органи установили, че работничката В. М. полага труд в обекта без да има сключен писмен договор 1 с работодателя ЗП “С. Ш. М.“. По време на проверката работничката попълнила саморъчно и подписала декларация, в която заявява, че няма сключен трудов договор, започнала е работа в 06.00ч. в същия ден (07.06.2022г.), бере череши в градината на С. М. и заплащането е 5 лв. на час (л.л.12-14). В хода на проверката жалбоподателя представил писмена декларация от същата дата, в която той посочва поименно лицата, които работят в градината за череши срещу заплащане. Заявил, че за 07.06.2022г. не са подписвани писмени трудови договори, а договорите се попълват в края на работния ден (л.15). Съставено било и постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.06.2022г.

(л.л.16-18).

Контролните органи връчили на жалбоподателя на 07.06.2022г. призовка, с която го канят да се яви в ДИТ-Русе на 08.06.2022г. за представяне на документи (л.л.19-20).

Представен е Трудов договор №18-1538055 със страни: работодател – жалбоподателят и работник – В. И. М. (л.21). Договорът е с правно основание чл.114а КТ. В него били посочени: длъжност – берач на череши, място на работа, начало и край на работния ден – от 8 ч. до 12.30 ч., срок на договора – 1 ден, дневно трудово възнаграждение и срок на изплащането му. Договорът бил с дата деня на проверката, 07.06.2022г.

Съставен е Протокол за извършена проверка № ПР 2218594 от 24.06.2022г. с констатации за извършено нарушение на чл.62, ал.1 КТ, вр. с чл.61, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 КТ (л.л.22-23), който е връчен на представител на жалбоподателя на 24.06.2022г. В т.5 от протокола е описано процесното нарушение.

Въз основа на горните констатации е съставен АУАН №18-000044 от 24.06.2022г. срещу ЗП „С. Ш. М. (л.л.8-11). Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ, вр. с чл.61, ал.1 КТ. Актът е връчен на упълномощен представител (л.24).

Постъпило е писмено възражение от ЗП по реда и в срока по чл.44 ЗАНН (л.л.25-26).

Към него са приложени писмени доказателства – платежни нареждания от 01.06.2022г. относно авансови вноски за осигуровки за 80 бр. договори; предложение до работника за сключване на трудов договор и отговор на работника (л.л..27-31).

За констатиранато нарушение св.И. Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл.416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.

3, вр. с чл.415в от КТ.

Въз основа на този АУАН Директора на “Инспекция по труда”-Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушението на чл.62, ал.3 от Кодекса на труда и на осн. чл.414, ал.3 от КТ наложил на “Нефес” ЕООД гр.Русе наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500лв.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да представляват самостоятелно основание за 2 отмяна на НП.

В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство. В конкретния случай , и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

То е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 2 КТ, доколкото се касае за неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя.

В жалбата се навеждат основания за незаконосъобразност на НП поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието. Развива съображения за приложение на чл.28 ЗАНН, вр. с чл.93, т.9 НК и чл.9, ал.2 НК. Жалбата е подробно мотивирана. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.

Претендира се отмяна на НП и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуален представител - адвокат, поддържа жалбата против издаденото НП.

В съдебното производство са разпитани свидетели, посочени от двете страни.

Актосъставителят дава показания, кореспондиращи изцяло с изложеното в констативния протокол и АУАН . В с.з. св.М. заявява, че е полагала труд при жалбоподателя – бране на череши и че сутрин, преди началото на работния ден е подписвала еднодневен трудов договор, вкл. и на процесната дата 07.06.2022г. Относно противоречието между тези нейни показания и заявеното в подписаната декларация по време на проверката, тя твърди, че е написала в декларацията това, което са й казали контролните органи по време на проверката Представени са писмени доказателства – 2 бр. еднодневни трудови договори по чл.114а КТ на св.М. и счетоводна справка (л.л.43-45).

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение процедурните правила, в частност - на чл.52 ЗАНН. От текста на ЗАНН е видно, че наказващият орган се е запознал с постъпилите по реда на чл.44 ЗАНН писмени възражения, обсъдил ги е в обстоятелствената част на НП и мотивирано е отговорил.

От събраните по делото доказателства, се установи по безспорен начин извършеното нарушение на трудовото законодателство, така както е посочено в АУАН и в НП.

Установи се, че в случая се касае за трудови правоотношения между ЗП и съответния работник, с всички основни елементи на ТПО (вж. декларациите на жалбоподателя и на св.М.; св.показания на И. и М.; закупуване на еднодневни трудови договори, което е обичайна практика за жалбоподателя). Предвид така установеното, за ЗП е задължително спазването на нормата на чл.62, ал.1 КТ, във вр. с чл.61, ал.1 КТ, а именно: трудовият договор се сключва в писмена форма преди постъпване на работа.

Съдът приема, че това задължение не е изпълнено от работодателя в конкретния 3 случай. Този извод е направен въз основа на заявеното от св.М. в декларация по чл.399 КТ и саморъчно подписана декларация (л.л.12-14); саморъчно написана и подписана декларация на жалбоподателя, в която заявява, че „Еднодневни договори не са подписвани за 07.06.2022г. Договорите ги попълваме в края на работния ден“. Съдът не кредитира показанията на св.М. в с.з. в частта, в която те са в противоречие с написаното в нейните декларации и приема, че това е израз на евентуална заинтересованост на свидетеля предвид вече установените отношения по полагане на земеделски труд за този ЗП.

Впрочем такава е и последвалата в съдебната фаза защитна теза на жалбоподателя, изложена в жалбата и във възраженията, Той отрича декларираните при проверката факти, като твърди, че договорите са били сключени преди началото на работния ден, намирали се в базата-склад, но по настояване на контролните органи същите не са представени пред тях в момента на проверката. Съдът не приема подобна защитна версия за отговаряща на обективната истина.Същата е лишена от елементарна логика и житейска обоснованост, не звучи правдоподобно и не може да се приеме дори за вероятна. Не е естествено и логично жалбоподателят да не представи сключените договори, след като именно това му вменяват контролните органи като нарушение. За съда няма съмнение за верността на отразеното в писмените декларации на св.М. и жалбоподателя.

Предвид изложеното се налага категоричен извод, че в качеството си на работодател, жалбоподателят не е уредил надлежно трудовите правоотношения между него и работничката М. чрез попълване на трудов договор в писмена форма преди допускането й на работа, с което ЗП е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.

АНО правилно е приложил закона.

По отношение индивидуализирането на административното наказание, наказващият орган е изложил мотиви относно размера на наложеното наказание и е наложил наказание на предвидения в закона минимум – 1500 лева.

Неснователна е претенцияна за прилагане на чл.28 ЗАНН. В разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е предвидено, че не са маловажни нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ, сред които попада и процесното нарушение. Предвид изложеното съдът счита, че правилно и обосновано АНО не е приложил разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН, респ. пар.1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

Не са налице предпоставките за приложение пар.1, ал.1, т.5 от ДР на ЗАНН и квалифициране на процесното деяние като „явно маловажен случай“ - когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. Мотивите на съда да формира такъв извод са следните:

Нарушението е формално (на просто извършване), осъществява се с фактическо бездействие на нарушителя по спазване на изискването на закона и се изразява в неизвършване на действия по сключване на писмен трудов договор преди допускане до работа на работника като обществено опасните последици настъпват с липсата на активност по отношение на нормативно установени задължения. ЗП е следвало да съобрази, че осъществяваната от него дейност като работодател подлежи на регламентиране и контрол, както и че нарушаването на нормативните изисквания засяга значими обществени 4 отношения. Още повече, че според декларираното от жалбоподателя, че при него е обичайна практика подписването на еднодневни трудови договори с работниците да се извършва след приключване на работния ден.

Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, на Дирекция "Инспекция по труда" – Русе следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63 д, ал. 5 от ЗАНН.

При защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство пред районен съд в размер на 80 лв. (осемдесет лева лева).