Решение № 1297 от 15.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110112587 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от „***със седалище и адрес на управление: гр***, срещу Д. С. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 1 490,07 лв. /хиляда четиристотин и деветдесет лева и седем стотинки/, представляваща главница по партида с аб. № ***, дължима за периода от 06.08.2020 г. до 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /07.07.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 118,72 лв. /сто и осемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 11.10.2020 г. – 02.07.2022 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, по аб. № ***, за обект, находящ се на адрес: гр. В***, за периода 11.09.2020 г. 09.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 4302 от 11.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8816/2022 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът „*** твърди, че в качеството си на ВиК оператор предоставя такива услуги на ответницата за имот на адрес: гр. *** с аб.№ ***. Сочи, че ответницата не е заплатила ползваните от нея ВиК услуги за периода 06.08.2020 г. до 08.06.2022 г. Предвид забавата на ответницата същата дължи и обезщетение, което също не е било заплатено. В тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8816/2022 г. на ВРС, срещу която длъжницата е подала възражение по чл. 414 ГПК. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на 1 490,07 лв. главница и 118,72 лв. обезщетение за забава. Твърди, че главницата е служебно начислена на основание чл. 34а, вр. чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., поради изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер и неизпълнение от страна на ответницата на задължението й по чл. 11, ал. 5 да извърши проверка на водомера. Излага, че е приложена методиката по чл. 39, ал. 5 от Наредбата по 5 куб.м. месечно за всеки обитател, при трима живущи в обекта, като на всяко тримесечие 1 това количество се завишава с по 1 куб.м. Сочи, че към настоящия момент потребителят не е оспорил чрез възражение начисленото количество. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответницата Д. С. Б. подава отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че ищецът е приложил неправилна методика за изчисляване на количеството вода, доколкото ответницата не е потребител без монтиран водомер, а е потребител, чийто водомер не е преминал метрологична проверка. Сочи, че би следвало да й бъде начислена вода на база на средния месечен разход при редовен отчет. Излага, че отчитане на водомера изобщо не е налице, а сумите са само на база на служебно определени количества. Твърди, че няма данни да е отказвала достъп на длъжностното лице за извършване на отчет. Също така посочва, че неоснователно ищецът е приел, че имотът се обитава от четири живущи, за да начисли такова количество вода. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на потребителите от „В и К оператор”: *** заедно с решения на КЕВР за одобрени цени за услуги, ведно с два броя обяви.

Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ ***– Д. С. Б. от 06.09.2020 г. – 02.07.2022 г.

Представена е справка за облога и плащанията на частен абонат с кл. № ***– Д. С. Б. от 09.01.2013 г. до 19.01.2023 г.

От писмо от Община Варна, р-н Младост се установява, че след проверка в регистъра на населението се установява, че на адрес: гр. *** няма регистрирани лица по постоянен адрес и има регистрирано едно лице по настоящ адрес, което е починало.

От уведомително писмо от ВиК Варна се установява, че на адрес: гр.***се установява, че към дата 04.04.2019 г. на адреса е имало монтиран водомер с показания 1676 куб.м. и са посочени брой живущи – 3.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице А. Т. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на дължимите суми за главница и лихва за партида с аб.№ 1521233 за процесните периоди е съответно 1 490,07 лв. и 118,72 лв. Вещото лице е направило и изчисления на дължимото количество вода при прилагане на методиката по чл. 39, ал. 5, т. 1, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ. Няма постъпили плащания по издадените от ищеца фактури.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка ***се установява, че работи при ищеца от 2000 г. на длъжност инкасатор, като отчита ж.к. Младост. Знае, че ответницата е потребител на процесния адрес, като в последните години от 2019 г. не е отчитала показания. Има дадени предписания за смяна на водомера, поради изтекла метрологична годност, което не е изпълнено и до днес, поради което се начислява служебно потребление.

По време на предписанието е питала колко човека живеят на адреса и са й казали трима, което е и записала. Питала е съседи и винаги са й казвали, че живеят повече от трима души там, не знае защо. Срещала е ищцата, но не повече от 2-3 пъти, като през другото време й е отварял друг човек. Отчитала е показания всеки месец, но не е влизала в жилището. Преди години се е водило на г-н Станчев, но в момента титуляр на партидата е Дияна Б..

От заявление на трето неучастващо по делото лице С. М. Н. /домоуправител на бл.

151, вх. 3 в р-н Младост/ за периода 2020 г. – 2022 г. се установява, че в ап. ***на посочения вход за периода август 2020 – юни 2022 г. е живял един човек – Д. Б.. В момента входа се 2 управлява от „Кантора Комфорт“.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от ищеца „*** от страна на ответницата Д. С. Б. за ВиК услуги и обезщетение за забава.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че ответницата е потребител на ВиК услуги (не се спори), изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, правилно приложение на използваната методика за служебно начисляване на потребени услуги, размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на ответницата и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответницата е било да докаже, че е изпълнила надлежно задължението си да заплати цената на предоставените ВиК услуги и обезщетението за забава или че са налице основания изключващи или погасяващи правата на ищеца.

Не се спори между страните, че ответницата е потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление, че водомерът й не е преминал метрологична проверка и че претендираното количество вода е служебно начислено от ищеца.

Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В конкретната хипотеза от страна на ответницата не се оспорва обстоятелството, че има качество на потребител на „В и К” услуги на процесния имот, а и за процесния период.

Не се оспорва, че водомерът не е преминал метрологична проверка. През 2019 г. са дадени предписания на ответницата за това, но същата не е сменила водомера и не е осигурила достъп на служителите на ищцовото дружество. Наличието на водомер извън метрологичната му годност е равнозначно на липса на монтиран водомер, съобразно горепосочената наредба, доколкото липсва друга методика за служебно начисляване, а и доколкото реалното отчитане на преминало количество при метрологично негодно СТИ не е точно.

В тази връзка и в процесния отчетен период 06.08.2020 г. – 08.06.2022 г. ищецът е остойностявал ВиК услуги съобразно правилата по Наредбата, а не съобразно реално потребление, доколкото ответницата не е подменила водомера и си и не е осигурявала достъп на служителите на дружеството за извършване на реален отчет на изразходваното количество вода. Този факт се установи категорично и от свидетелските показания.

Отделно от горното към 2019 г. от представител на ответницата са дадени сведения на инкасатора, че в имота живеят 3 лица, а свидетелката е получила информация от съседи, че живеят повече. Същевременно в настоящото производство допълнително се установи, че в само едно лице е било регистрирано на адреса, което е починало. Допълнително от домоуправителя са получени сведения, че само ответницата е живяла там. Доказателствата събрани по делото в тази връзка са противоречиви, което води до извода, че съдът не може да установи с категоричност действителния брой на живущите на адреса лица.

В тежест на ищеца е да установи броя на обитателите на адреса и правилното приложение на методиката за служебно начисляване, но следва да се съобразят още и недобросъвестното поведение на ответницата и осуетяването на извършваните проверки и отчитания. В тази връзка и същата не може да черпи права от това. Следва да се приеме, че последният известен действителен брой на обитателите в жилището е трима, доколкото това е дадената на инкасатора последна информация от самите обитатели през 2019 г. След това няма данни ответницата да е декларирала различен брой обитатели пред дружеството, като 3 същата е продължавала да не осигурява достъп и да потребява ВиК услуги чрез СТИ с изтекла метрологична годност.

Установи се, че ищцовото дружество е начислявало служебно вода за 4 брой живущи, но без да прилага санкцията на чл. 39, ал. 6 от Наредбата, която предвижда, че до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.

Целта на тази разпоредба е да стимулира потребителя своевременно да монтира метрологично годен водомер. В настоящия случай, предвид приемането от съда, че в жилището са живели 3 живущи, то и при приложение на методиката и по ал. 6 от Наредбата се достига до извода, че общата стойност на дължимите услуги би следвало да бъде 1 937,51 лв. Различното служебно начисляване от страна на ВиК оператора при погрешно подадени данни, не води до извод за недължимост на сумите в случай на съдебно установяване на същите, прилагайки законовите правила.

Претенцията е предявена за сумата от 1 490,07 лв., поради което и същата е основателна. Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 118,72 лв., доколкото задълженията не са заплатени от ответницата и към настоящия момент. В заключение ответницата дължи претендираните суми, поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.