Решение № 1477 от 09.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1477 гр. Пловдив, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300502823 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ТП на НОИ-Пловдив против Решение № 3667/04.09.2024г., пост. по гр.д.№ 6274/2023, ПдРС, с което е признато за установено, на осн. чл.1, ал.1 от ЗУТОССР, по отношение на ТП на НОИ-Пловдив и на „ТракияРМ" ЕООД, че Л. С. Т. е работил в „Тракия-РМ" ЕООД (предишно наименование „Похимет - Октомври" с. Момино, общ. Раковски, структурно звено към държавна фирма „Редки метали" гр. София, в периода 01.10.1990 г. до 31.12.1999г. /без периода 6.4.1999г -6.10.1999г./ и 01.01.2000г. до 2.5.2000г./ осигурителен стаж/ на длъжност "***“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.

Жалбоподателят ТП на НОИ-Пловдив поддържа, че решението е недопустимо в частта, касаеща периода 01.01.1997-05.04.1999 и периода 01.01.2000-30.04.2000г., т.к. е постановено по недопустим иск. Твърди че посочените два периода са зачетени за трудов стаж с разпореждане №********** на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив. Поради това не е налице правен интерес от установяване на трудов стаж по съдебен ред от страна на ищеца, респ. предявяване на иск за това по реда на ЗУТОССР е недопустим. Поддържа, че решението е недопустимо и в частта, в 1 която се посочва длъжността която е заемал . Твърди, че в цитирания закон не се съдържа възможност за посочване и установяване на длъжността. По тези съображения счита, че в тези си части решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството по прекратено. В останалата част решението е неправилно. Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че в периоди, съвпадащи с исковия ищецът е работил при други работодатели. В този смисъл поддържа, че по делото не се доказват непротиворечиво твърденията на ищцовата страна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли иска. Претендира разноски.

Ответната страна Л. С. Т. е подал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа, че от досието му при жалбоподателя, л. 24 , се установява, че и за посочените в жалбата периоди е налице отказ да бъде зачетен трудов стаж. Поддържа, че доколкото няма официални писмени документи за трудовия си стаж за посочените периоди, то за него е налице правен интерес от установяване на трудовия си стаж и по съдебен ред. Счита, че от събраните доказателства по делото се установява и твърдението му за положен труд по трудово правоотношение за исковия период.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Тракия РМ ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за периодите 01.01.1997-05.04.1999г. и за 01.01.2000-30.04.2000г. предявеният иск е недопустим. За тези периоди ответникът ТП на НОИ още в отговора на исковата молба е възразил, че са зачетени за трудов стаж. В същото време, обаче, от прегледа на пенсионната преписка се установява, че в Разпореждане №********** от 14.12.2023г., с което е отказано отпускане на лична пенсия на Л. Т. е признат единствено стажа в периода 06.04.-06.10.1999г.. В същото досие се намира и удостоверение –от ТП на НОИ,/л.48 от делото/, с което е отказано издаване на 2 удостоверение за трудовия стаж на лицето за периода 01.10.1990-02.05.2000г., като е посочено, че липсват данни. По делото е представено и удостоверение от работодателя Тракия РМ ООД, в което е посочено, че поради пожар е унищожен архива на дружеството. При тези данни е очевидно, че са работника съществува правен интерес от установяване на трудовия си стаж по съдебен ред, т.к. не би могъл да се снабди с официални документи за същия, с които да защити пенсионните си права.

Неоснователно се явява и възражението, че съдът се е произнесъл извън правомощията си, като е посочил длъжността, която е заемал ищеца, т.к. законодателят е въвел като изрично изискване за редовност на исковата молба посочване на длъжността, която е заемана за периода, който се установява – чл.4, ал.1, т.6 от ЗУТССР.

По изложеното съдът намира възражението на жалбоподателя, че постановеното решение е недопустимо за неоснователно.

По отношение на правилността се твърди, че по делото има данни, че за определени периоди, за които се претендира трудов стаж при Тракия РМ ООД са налице данни за полаган труд при други работодатели. Тези твърдения не са конкретизирани, но видно от пенсионната преписка действително в справката на ТП на НОИ за трудовия стаж на лицето има данни че в периода 1999-2000г. има внасяни осигуровки от двама работодателя. Жалбоподателят ТП на НОИ, обаче, не отчита, че вторият работодател е внасял осигуровки за непълно работно време, т.е. работникът Т. явно е работил с втория работодател по т.нар. външно съвместителство с оглед възможността, която КТ му дава в чл.111.Упражняването на това право не води до някакъв порок в основния трудов договор на лицето, още по-малко може да доведе до непризнаване на трудовия му стаж по основното му правоотношение. Жалбоподателят се позовава и на представената „справка-извлечение от трудовата книжка“, направена от ГБС, в която е записано, че в периода 03.11.1990-26.12.1995г. Т. е работил в СД Снеп, гр. Раковски. На първо място следва да се отбележи, че посоченото „удостоверение“ не съставлява писмен документ, който може да удостоверява факти за полаган труд при работодател, различен от този, който го е издал. Главбулгарстой АД няма компетентността за прави преписи и заверява такива от официални документи, като трудова книжка. Ето защо записаното в този документ няма никаква доказателствена стойност. От друга страна този запис не се подкрепя от нито едно друго доказателство. Напротив, по делото са представени множество писмени доказателства, които кореспондират и са в синхрон с гласните такива, които са в насока, че за периода 1990-2000г. с изключение на период от 6 месеца през 1999г., Л.

Т. е работил по трудово правоотношение с Тракия РМ ООД. Налице е трудов договор от 1990г., множество допълнителни споразумения през годините, разрешения за отпуски и прочие /л.11-л.28 от първоинстанционното дело/, които удостоверяват факта, че ищецът е работил именно при този работодател. Това се установява 3 непротиворечиво и от двамата свидетели – Г. и П., които видно от собствените им трудови книжки също са работили в този период в Тракия РМ ООД, като са заемали и ръководни длъжности.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за исковия период, с изключение на периода 06.04.1999г -06.10.1999г., поради което и следва да бъде уважен.

Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.9 от закона в това производство разноски не се дължат.

По изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3667/04.09.2024г., пост. по гр.д.№ 6274/2023, ПдРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4