Определение № 21891 от 12.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21891 гр. София, 12.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20241110164498 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Б. В. М. против И. М. К. и П. М. П. /конституирани като правоприемници на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник – М. П* М./ за осъждането им да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност – всеки по ½ част от сума в размер на 20 000 лв. – главница, представляваща връщане на даденото без правно основание, както и всеки ½ част от сума в размер на 2751 лв. – мораторна лихва за периода от 22.09.2022 г. до 20.11.2023 г., ведно със законна лихва, считано от 21.11.2023 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че вземането му за главница произтича от следните обстоятелства:

На 05.06.2012 г. М. П. М. и М* Г.а П.а упълномощили ищеца, съгласно пълномощно № 08789, съдържание № 08790, акт № 096 на нотариус В* Б* да извърши продажба на притежаван от тях недвижим имот. След подписване и заверка на пълномощното, ищецът предал на М. П. и М* П.а сумите от 2000 лв. на 05.06.2012 г. и 18 000 лв. на 07.06.2012 г.

/общо 20 000 лв./ с основание „като отчетност по нотариална сделка“, за което били съставени 2 бр. разписки.

На 17.08.2012 г. ищецът продал сам на себе си недвижимия имот за сумата от 55000 лв. С влязло в сила решение по гр.д.№ 4053/2013 г. било признато за установено, че договорът от 17.08.2012 г. не породил действие спрямо продавачите. Счита, че М. П. и М* П.а са се обогатили със сума в размер на 20 000 лв., получена от тях без основание за сметка на ищеца. С оглед на което било подписано споразумение на 07.09.2022 г. между ищеца и М.

П. М., като последният се задължил да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. най-късно до 21.09.2022 г. Предвид липсата на плащане в срок, предявява настоящия иск, като моли същият да бъде уважен.

Постъпило е становище от конституираните в хода на процеса правоприемници на първоначалния ответник чрез процесуалния им представител, с което заявяват, че производството като недопустимо следва да бъде прекратено, предвид наличието на влязло в сила решение по гр.д. № 67318/2017 г. по описа на СРС, с което иск с идентично основание е бил отхвърлен, поради неоснователността му.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните, както и с изискания и представен по делото съгласно разпореждане от 01.06.2026 г. заверен препис на влязлото в сила решение по гр.д.№ 67318/2017 г., по описа на СРС, намира следното:

Съгласно чл.299,ал.1 и ал.2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван между страните освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като в случай на повторно заведено дело, същото се прекратява служебно от съда. В закона е предвидена абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът служебно във всяко положение на делото.

От представения по делото заверен препис на влязло в сила решение се установява, че по гр.д.№ 67318/2017 г.по описа на СРС е бил предявен иск от настоящия ищец срещу 1 първоначалния ответник М. П. М. /и други лица, но с твърдения за пасивна солидарност/ за осъждането му да заплати сума в размер на 20 000 лв., произтичаща от същите претендирани в настоящото производство факти – предоставена сума в общ размер от 20 000 лв., съгласно 2 бр. разписки от 05.06.2012 г. и 07.06.2012 г. във връзка с прогласен за недействителен на основание чл.40 от ЗЗД договор за продажба на недвижим имот от 17.08.2012 г. и връщането и като платена без основание.

Ищецът не твърди наличие на различни факти и обстоятелства, т.е. ново основание, от което да произтича предявеният иск в настоящото производство, като обстоятелството, на което се позовава - споразумение, сключено на 07.09.2022 г., съдът намира за недостатъчно да преодолее силата на пресъдено нещо и изричната забрана, предвидена в чл.299,ал.1 от ГПК за непререшаемост на спора повторно, предвид факта, че предмет на представеното споразумение е същото задължение, произтичащо от същото основание и уговорено между същите страни, като тези елементи на облигационно правоотношение ищецът отново иска да бъдат изследвани в настоящото производство.

С оглед изложеното, производството по настоящото дело като недопустимо следва да бъде прекратено на основание чл.299,ал.2 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.299,ал.2 вр.ал.1 от ГПК производството по гр.д.№ 64498/2024 г. по описа на СРС, 71 състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2