Определение № 1969 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1969 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002103604 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Й. А. М., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. К. срещу решение № 95/22.05.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 100/2024 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло отхвърлителното първоинстанционно решение № 365/13.11.2023 г. по гр. дело № 75/2022 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо него е постановено отнемане в полза на държавата, на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОНПИ, от ответника-касатор Й. М. на следното (подробно описано) имущество: дворно място с площ 620 кв.м, за което е отреден УПИ 1-92 в кв. 24 по плана на [населено място], общ. К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м. и избено помещение с площ 15 кв.м.; товарен автомобил форд-транзит с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил ВАЗ-21102 с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил киа-каренс с peг.

[рег.номер на МПС] , лек автомобил порше-кайен-С с peг. [рег.номер на МПС] , лек автомобил рено-уинд с peг. [рег.номер на МПС] и лек автомобил мазда-323 с peг.

[рег.номер на МПС] , като последният автомобил – в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), е отнет и от другата ответница Л. А. Б.; в тежест на двамата ответници са възложени разноски и държавна такса по делото.

Касационната жалба на ответника Й. М. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответника М., също чрез адв. К., като общи 1 основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при частично оттегляне на исковата претенция от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), следва ли ищецът да заяви изрично и ясно твърденията си относно претендираните от него приходи, разходи, имущество на проверяваното лице и твърдяното несъответствие; 2) следва ли да се приема в ущърб на проверяваното лице-ответник и да се правят изводи в негова вреда, в случаите, в които третото лице не разполага с писмени документи, като доказателство за извършена престация; 3) следва ли да се приема в ущърб на проверяваното лице-ответник и да се правят изводи в негова вреда, в случаите, в които третото лице-роднина не разполага с писмени документи, като доказателство за извършено дарение; 4) допустимо ли е в производството по чл. 153 от ЗОНПИ да се извършва анализ на възможностите на третото лице за предоставяне на средства на ответниците; 5) следва ли да участва при формиране на несъответствието в имущественото състояние на ответника имущество, което не е налично в края на проверявания период; 6) следва ли когато се установява несъответствието в имуществото на ответника да се изследва целият проверяван период общо, а не несъответствието да се установява година за година; 7) следва ли да се включва в приходната част и в имуществото на проверяваното лице имущество, което към края на периода е негодно – бракувано, обезценено, повредено; и 8) допустимо ли е в съдебното производство по ЗОНПИ съдът да изисква от ответника да доказва чрез представяне на писмен договор твърденията си за сключен договор за заем, ако същият е на цена над 5 000 лв., така също и да изисква писмени доказателства за сключване на договор за възлагане с трето лице за закупуване на имущество, при условие, че тези трети на производството лица са се явили и са свидетелствали пред съда за тези факти. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил четвъртия правен въпрос в противоречие с решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, петия въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и шестия въпрос – в противоречие с решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.

3 от ГПК, като поддържа, че първите три правни въпроса били от съществено значение за точното прилагане на закона, а последните два въпроса имали значение за развитието на правото, но без да излага съображения в тази насока. Касаторът навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като в тази връзка препраща към общите си касационни оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Необжалвалата въззивното решение ответница Л. Б., като необходим другар на касатора Й.

М., следва служебно да бъде конституирана от съда и в касационното производство, съгласно намиращите приложение и в него разпоредби на чл. 265, ал. 2, във вр. с чл. 216, ал.

2 от ГПК и във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 от ЗОНПИ.

Насрещната страна – ищецът КОНПИ, чрез процесуалния си пълномощник държ. инспектор Р. И., в отговора на касационната жалба излага становище да не се допуска касационното 2 обжалване, както и съображения за основателност на исковете и за неоснователност на жалбата.

По наведените от жалбоподателя М. основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, след подробен анализ на относимите доказателства и доводите на страните, апелативният съд е приел, че към началото на проверявания период – 13.12.2009 г., касторът-ответник е притежавал имущество на обща стойност 12 207.14 лв., а към края на периода – 13.12.2019 г., имуществото на двамата ответници е било на обща стойност 146 290.97 лв.; респ. – приел е, че разликата между имотното състояние на ответниците в началото и в края на проверявания период е в размер 134 083.83 лв. (=146 290.97–12 207.14). Също след подробно обсъждане на относимите доказателства, доводите и възраженията на страните относно релевантните обстоятелства, и при направен анализ на приходите и разходите на ответниците през проверявания период, при извършената съпоставка на същите по години, съдът е намерил за установено следното:

За периода 13.12.2009 г. - 31.12.2009 г. ответниците нямат получени приходи, като се установяват разходи в размер 313.40 лв., респ. – отрицателно салдо в размер на тази сума, но съдът е приел, че ответникът е притежавал достатъчно пари в брой към началото на проверявания период, за да заплати разходите в този размер. За всички останали години от проверявания период въззивният съд е приел за установено отрицателно салдо, както следва: за 2010 г. – 6 991.49 лв. (приходи 1 955.83 лв. и разходи 8 947.32 лв.), за 2011 г. – 6 048.85 лв.

(приходи 1 191.57 лв. и разходи 7 240.42 лв.), за 2012 г. – 10 971.78 лв. (приходи 7 000 лв. и разходи 17 971.78 лв.), за 2013 г. – 10 551.70 лв. (приходи 16 290.45 лв. и разходи 26 841.70 лв.), за 2014 г. – 12 049.71 лв. (приходи 13 440 лв. и разходи 25 489.71 лв.), за 2015 г. – 10 915.45 лв. (не са установени приходи, а разходите са 10 915.45 лв.), за 2016 г. – 5 216.47 лв.

(приходи 39 496.44 лв. и разходи 44 712.91 лв.), за 2017 г. – 45 125.54 лв. (не са установени приходи, а разходите са 45 125.54 лв.), за 2018 г. – 19 480.61 лв. (приходи 68 390 лв. и разходи 87 870.61 лв.) и за 2019 г. – 16 253.25 лв. (приходи 6 008.50 лв. и разходи 22 261.75 лв. В обобщение въззивният съд е приел, че общият нетен доход на ответниците за проверявания период е отрицателен – 143 604.85 лв. Приел и че през проверявания период имуществото на ответниците е нараснало със сумата 134 083.83 лв., представляваща разликата между имуществото им в началото и в края на проверявания период, както и че е налице несъответствие в имуществото на ответниците, изчислено като разлика между нарастването на имуществото им през проверявания период и реализирания от тях за същия период нетен доход, а именно – в размер 277 688.68 лв. (=134 083.83–(–143 604.85)=134 083.83+143 604.85). Приел е и че това несъответствие е значително по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като надвишава сумата 150 000 лв. С оглед това, съдът е достигнал и до извод, че може да се направи обосновано предположение по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ, че наличното в края на проверявания период имущество на ответниците, е незаконно придобито. След извършена съпоставка между установените по делото приходи на ответника М. към момента на придобиване на всяка от процесните по делото вещи, въззивният съд е приел, че към момента на придобиването на всяка от тях ответникът не е 3 разполагал със средства с установен законен произход, с които е могъл да придобие тези вещи, поради което съдът е формирал и изводи, че всяка от тези процесни вещи – недвижимия имот в [населено място], товарния автомобил форд-транзит и леките автомобили ВАЗ-21102, киа-каренс, порше-кайен и рено-уинд, подлежи на отнемане в полза на държавата; по същите съображения и до същия извод съдът е достигнал и по отношение на придобития в режим на СИО от двамата ответници, процесен лек автомобил мазда-323.

В мотивите към въззивното решение апелативният съд не е обсъждал и не е давал разрешение на първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос, респ. – този въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. И при извършената служебна преценка настоящият съдебен състав намира, че направеният пред първата инстанция от комисията-ищец частичен отказ от иска (а не оттегляне, както се сочи във въпроса) не е повлиял на редовността на исковата молба, респ. – този процесуалноправен въпрос не е от значение и за (не)допустимостта на обжалваното въззивно решение (т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не са налице и други основания по чл.

280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК за служебно допускане на касационното обжалване поради вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.

Не е налице и сочената от касатора очевидна неправилност на същото, по смисъла на чл.

280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като от текста на самото решение (мотиви и диспозитив) не се установява очевидно и тежко нарушение на материалния или процесуалния закон, нито очевидно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Както вече беше посочено, относно това основание за допускане на касационното обжалване, жалбоподателят препраща към общите си касационни оплаквания за неправилност по чл.

281, т. 3 от ГПК, които в случая не сочат на квалифицираната форма на неправилност по чл.

280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

Шестият правен въпрос, поставен от касатора, също не удовлетворява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не е установявал несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, „година за година“, каквато е постановката на въпроса, а е формирал извода си за него при изследване на целия проверяван период. Възприетият от съда подход при формирането на този извод – изследване на нетния доход на ответниците за всяка отделна година от този период, а оттам – и за целия такъв, нито е от значение за изхода на правния спор по делото, нито пък е в противоречие с посоченото във връзка с този въпрос от касатора, решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, поради което не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос.

Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице и по отношение на четвъртия правен въпрос, на който въззивният съд е възприел положителен отговор, което е в съответствие, а не в противоречие с посоченото от касатора във връзка с този въпрос, решение № 50130/03.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, в което е разяснено следното: В производството по 153 и сл. от ЗОНПИ съдът следва да допусне и събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, 4 които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на § 1, т.т. 2, 3 и 8 от ДР на ЗОНПИ, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на приобретателяответник с оглед конкретния придобивен способ. Това се отнася и за случаите, когато ответникът твърди, че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице. В тези случаи съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съгласно която, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.