Решение № 889 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110110747 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от В. С. С., чрез своята майка и законен представител Д. Д. Д., срещу С. С. Й., иск с правно основание чл. 150 от СК, за изменение на присъдената с решение № 1541 от 01.12.2022 г. по в.гр.д. № 1804/2022г. на ВОС, което е частично изменено решение № 260090 от 14.02.2022г., постановено по гр.д. № 13246/2020 г. по описа на ВРС, 43-ти състав издръжка в полза на детето от 200 лева (с равностойност от 102.26 евро) на 281.21 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.09.2025г., до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с падеж на задължението на 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

Твърди се в исковата молба, че Д. Д. и С. Й. са родители на роденото на 30.12.2019 г. от съвместното им съжителство дете В. С. С.. С оглед упражняваното физическо и вербално насилие от страна на ответника, след раждането на детето родителите прекратили отношенията си. Сочи се, че за уреждане на въпросите, касаещи отглеждането на детето било образуваното съдебно производство, като с решение № 260090 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д. № 13246/2020 г. по описа на ВРС, 43 състав, упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с детето, както и бил осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лв. След осъществен инстанционен контрол, така определената издръжка била редуцирана до сумата от 200 лв. с решение № 1541 от 01.12.2022 г. по в.гр.д. № 1804/2022 г. на ВОС. Излага се в исковата молба, че 1 ответникът не погасява редовно месечните си задължения, дължими в полза на детето, а след м.12.2024 г. изцяло преустановил заплащането на определената издръжка. В тази връзка се обръща внимание на обстоятелството, че извършените от бащата двукратни плащания на сумата от по 4 000 лв. с посочено основание издръжка, по същество представляват частични погашения на задължения към майката на детето, а не на вмененото му от закона такова към дъщеря си.

Отделно от това се твърди, че бащата не участва по никакъв начин в отглеждането на детето, като дори до петгодишната му възраст режимът на лични отношения почти не бил осъществяван. След това започнал да проявява желание да се среща с В., но към момента тя изпитвала страх от него, поради извършения спрямо нея през м.01.2025 г. акт на насилие. Сочи се, че за нито един повод ответникът не е купувал подарък на дъщеря си, нито е присъствал на който и да е от рождените й дни, макар да е канен.

В този смисъл, значителният период от време, изминал от постановяване на съдебното решение, с което е определен размерът на следващата се издръжка, до момента, увеличаването на разходите за отглеждането на детето, с оглед порастването му, както и осезаемата промяна в икономическите условия в страната, майката счита за фактори, обуславящи необходимостта от повишаване размера на алиментното задължение от 200 лв. на 550 лв. Допълва се в тази връзка, че през учебната 2025/2026 година В. е четвърта група в ЦДГ „Незабравка“ в гр. Варна, след което предстои записването й в първи клас. Твърди се, че извън задължителните й занимания посещава и балет „Електра“, за което майката заплаща ежемесечна такса от 100 лв. и двукратна такава от по 80 лв., покриваща разходите за облекло, участията по концерти и постановки, без това да включва допълнителните такива за път и нощувки. Майката сочи, че през годината дъщеря й е боледувала често, което налагало посещаването на различни медицински специалисти и закупуването на медикаменти, а дентален проблем наложил извършването и на допълнителни разходи, които до момента възлизали на над 150 лв.

Твърди се в исковата молба, че от раждането на детето майката е поела не само всички грижи за отглеждането му, но и свързаните с това разходи, като бащата почти изцяло се десезирал от задълженията си като родител. Сочи се, че ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, обуславящи извод за невъзможност за полагане на труд, като има още едно малолетно дете. Изложени са твърдения, че ответникът реализира дейност по внасяне и продажба на автомобили в страната, която му осигурява добър стандарт на живот, поради което заплащането на издръжка в претендирания размер не би представлявало трудност. Макар майката да е в състояние да поеме по-голямата част от разходите за отглеждането на детето, в молбата са наведени доводи, че това не отменя задължението на бащата към В.. В тази връзка 2 страната счита, че са налице трайни изменения в обстоятелствата, относими при формиране размера на следващата се в полза на детето издръжка, които обосновават сезирането на съда с искане за нейното увеличаване до сумата от 550 лв. по реда на чл. 150 от СК.

Моли се уважаване на така заявената претенция и допускане на предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника С. С. Й. е депозиран отговор, в който е застъпено становище за допустимостта на предявения иск. Не се оспорва, че към настоящия момент детето живее при своята майка. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, като се сочи, че поведението на майката е причината, поради която бащата е в невъзможност да участва активно в живота на детето си. Ответникът твърди, че редовно заплаща издръжка, като след молба на майката, на 23.05.2022 г. превел по нейната сметка сумата от 8 000 лв. за ремонт. Между родителите било уговорено парите да бъдат приспаднати от задължението на бащата за заплащане на бъдещи плащания за издръжка, като се разбрали това да бъде сторено от началото на 2025 г. Страната излага, че има възможност да заплаща такава в минимален размер от 269,25 лв., като изтъква, че В. няма нужди извън обичайните такива за дете на нейната възраст, обосноваващи заплащането на по-висок размер, още повече, че й купува дрехи, които изпраща по куриер. Допълва, че неколкократно е изпращал парични средства на майката за закупуването на лекарства, когато детето е болно. Сочи, че другият родител не съгласува с ответника нищо, свързано с отглеждането на В., в т.ч. и допълнителните занимания, които тя посещава. Сочи се от ответника, че има задължение към друго дете, родено на ****** г., като заедно с неговата майка живеят в жилище под наем. Предвид обстоятелството, че с В. не живеят в границите на едно населено място, бащата твърди, че разходите за посещенията му до гр. Варна струват минимум 300 лв. и включват гориво и нощувки, поради което заплащането на издръжка в размер над установения за страната минимален такъв би осуетило срещите му с детето.

Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 4265/2011г., по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 100 лева. Тъй като от определянето на издръжката е изминал значителен период от време, през които са нараснали потребностите на момичето с оглед физиологическото му израстване и развитие, се твърди същата да е крайно недостатъчна, отчитайки потребността му от закупуване на учебници и помагала, храна, дрехи, обувки, транспорт. С оглед това сезира съда с искане за изменение на присъдената издръжка, като същата бъде увеличена до посочения по-горе размер.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ф. М. Ф. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за основателност на иска за изменение 3 размера на издръжката до 300 лева. Този размер счита за съответен на изменилите се обстоятелства от определяне на първоначалната издръжка, свързани с промяна в работната заплата, възрастта на детето и нарастналите му потребности. Поддържа, че има алиментни задължения към други две негови деца, като и към трето такова, което предстои да припознае. Твърди, че понастоящем работи на четиричасов работен ден и получава трудово възнаграждение в размер на 540 лева, като няма друг доход. Сочи, че има задължение към своя баща, който е на 87 години и освидетелстван с ТЕЛК решение със 100% неработоспособност. Същевременно се поддържа, че майката на ищцата полага труд в Англия на две места и е в състояние да поеме го-голям дял от издръжката на дъщеря им. С оглед изложеното моли за уважаване на иска до посочения размер.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, в становище вх. № 10617/10.02.2026г., сочи, че познава детето В. по повод проучване на сигнал за проблеми между родителите му. Спрямо момичето от м. януари 2026г. е предприета мярка за закрила „Съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“. В хода на работа по случая с детето е предоставена информация, че месечният разход на момичето се увеличава с оглед развитие на неговите интереси и умения. Изразено е становище, че в интерес на детето В., да се уважи молбата на майката за актуализиране размера на издръжката, с оглед промените в икономическата обстановка, израстването на детето, съобразно с потребностите и нуждите му.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане, че родители на В.

С. С., родена на 30.12.2019г., са Д. Д. Д. и С. С. Й..

С решение № 260090/14.02.2022г., постановено по гр.д. № 13246/2020г., по описа на ВРС, 43-ти състав, родителските права по отношение на детето В. С. С. са предоставени на майката, като бащата С. С. Й. е осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 250 лева. С решение № 1541/01.12.2022г., постановено по в.гр.д. № 1804/2022г., по описа на ВОС, първоинстанционното решение в частта за присъдената издръжка е изменено, като е отхвърлен иска за издръжка за сумата над 200 лева до присъдения от РС-Варна размер от 250 лева. При определяне на издръжката са взети предвид ниската възраст на детето, както и че нуждите му се свеждат до задоволяване на базови потребности от храна, дом, облекло, обувки, играчки, грижа за здравето. Към момента на постановяване на решенията детето не е посещавало детско заведение, нямало е социални занимания за задоволяване на интересите му.

От приложената на л. 27 от делото служебна бележка се установява, че детето В. е записано в ДГ 11 „Незабравка“ за учебната 2025/2026г., като посещава група 4

„Всеслушко“.

Представени по делото са и фискални бонове за закупено облекло, обувки, заплатена такса за терапия в „АГППДП Д-р Катрева Д-р Бозуков“ ООД, за забавление на детето и клубна карта за танцова школа „Електра“.

Видно от приложеното на л. 45 от делото удостоверение за раждане, че ответникът е родител и на детето С. С. Й., роден на ******г.

Представен по делото е и договор за наем от 14.08.2023г. по силата на който на ответникът Й. е предоставено за ползване апартамент в гр. София, срещу поето от него задължени да заплаща месечна наемна цена от 500 евро, увеличена на 525 евро, считано от 01.02.2025г. с допълнително споразумение от 06.12.2024г.

Представени от ответника са преводни нареждания за заплатена на 07.11.2025г. сума от 200 лева с основание „лекарства Вики“ и на 23.12.2025г. сума в размер на 2000 лева с основание „издръжка“.

От изисканата справка от ТД на НАП – София се установява, че С. Й. е в трудово правоотношение с „Нетис Иншурънс Брокерс“ ООД за длъжността „юрисконсулт“, като начисленият му облагаем доход е, както следва: за м. 01.2025г. – 1379.99 лева; за м. 02.2025г. – 381.75 лева; за м. 03.2025г. – 3817.50 лева; за м.

04.2025г. – 4204.34 лева; за м. 05.2025г. – 1991.53 лева; за м. 06.2025г. – 800.84 лева; за м. 07.2025г. – 2193.59 лева; за м. 08.2025г. – 2402.48 лева; за м. 09.2025г. – 4204.34 лева; за м. 10.2025г. – 4229.12 лева; за м. 11.2025г. – 4229.12 лева и за м. 12.2025г. – 3100.01 лева.