Решение № 175 от 08.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Благоевград, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20211200500945 по описа за 2021 година

Производството по настоящото в.гр.д.№945/2021г. по описа на Окръжен съд-Благоевград е образувано след отмяна на Решение №3371/24.07.2019г. по в.гр.д. №289/2019г. на Окръжен съд-Благоевград и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с Решение №60110/18.10.2021г. по гр.д.№46/2021г. на ВКС, II г.о.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби - въззивна жалба вх.№767/25.01.2019г. от М. М. Ш. против Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р., и въззивна жалба вх.№2220/14.03.2019г. от М. М. Ш. против Решение №1077/27.02.2019г. за поправка на явна фактическа грешка на Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съдР.. С Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р., по предявен от ищцата Ф.Ю. К. срещу ответниците М. М.

Ш., С. ДЖ. М., С. С. М., ДЖ. ЮС. М., С. ЮС. М., С. ЮС. М., А.Ю. Д. и Х.Ю.

Д., всички от гр.Я., иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, е прието за установено, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на Ф.Ю.

К. – Д. Ю.Ш., починал на 30.08.1963г., е бил собственик на следния недвижим земеделски имот: 0.157 дка от нива с площ от 0.200 дка в м.“Л.“, при съседи:

С.П., Д., като ответниците са осъдени да заплатят на М.К.Б. сумата от 1 772.33 лв., представляваща сторени разноски по делото. С Решение №1077/27.02.2019г. за поправка на явна фактическа грешка е допусната поправка на Решение №50/04.01.2019г., като ответниците следва да заплатят 1 сумата от 1 772.33 лв., представляваща сторени разноски по делото, на Ф.Ю.

К. /а не на М.К.Б./.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съдР. поради липса на доказателства за наличието на висящо административно производство пред административния орган по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ, което означавало и липса на правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

Първоинстанционното решение се атакува като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва се формирания от първостепенния съд извод, че спорният имот е придобит по давност от наследодателя на ищцата - Д. Ш. от преди образуването на ТКЗС. По делото липсвали доказателства както за установяване на началото на давностното владение, така и за неговия краен период, доколкото не било доказано имотът да е внесен в ТКЗС именно от наследодателя на ищцата.

С въззивната жалба се оспорва идентичността между притежавания от наследодателя на ищцата имот към момента на колективизацията и възстановения на ответниците имот, а оттам недоказано останало и наличието на спор за материално право между страните. Сочи се, че от заключението на допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза се установявало, че претендираният от наследниците на Д. Ш. имот е с площ от около 1 дка, който съвпадал с възстановения имот на наследниците на С.П. с около 143 кв.м. /след като се приспадне и ширината на денивелацията между двата имота около 14 кв.м./, а останалите 850 кв.м. от претендирания имот попадали извън възстановения на ответниците – в съседен на него имот. Съдът следвало да приспадне и установения на място път в размер на 24 кв.м., на чието място преди образуване на ТКЗС е имало стар коларски път, който не е влизал нито в площите на сега отразения в картата имот на името на С.П., нито в претендирания от наследниците на Д. Ш. преди образуване на ТКЗС имот. Настоява се, че от събраните доказателства се установявало, че на мястото е имало един имот, а не два съседни имота.

Във въззивната жалба се сочи, че първостепенният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, посредством които се доказвало направеното от ответниците по иска възражение, че наследодателят им преди образуването на ТКЗС е бил собственик върху възстановения им имот в м.“Л.“ с площ от 0.511 кв.м.

С въззивната жалба се обжалва решението на Районен съд-Р. и в частта му за разноските. Възразява се, че в полза на ищцата е присъдено възнаграждение за двама адвокати, вместо за един адвокат, каквото било изискването на закона; твърди се прекомерност на адвокатското възнаграждение и липсата на договор за правна защита досежно платеното възнаграждение за явяване в 8 съдебни заседания, каквито не били проведени.

Поддържа се с въззивната жалба и оплакване за допуснати от 2 първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил и ценил по еднакъв начин всички събрани по делото доказателства, като е стигнал до правните си изводи за придобиването на имота по давност от наследодателя на ищцата преди образуването на ТКЗС в противоречие със събраните гласни доказателства. От друга страна бил обсъждал и основал решението си на неприети от него доказателства по делото, а именно Опис-декларация за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС на името на Д. Ю.Ш., каквато липсвала представена по делото.

По подробно изложените в жалбата съображения се иска от въззивния съд да обезсили Решение №50/04.01.2019г., постановено по гр.д.№1272/2016г. по описа на РС Р. като недопустимо и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност се поддържа искането да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано, и да постанови ново решение, с което да реши спора по същество, като отхвърли изцяло предявения установителен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл.263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото е депозиран писмен отговор от процесуалните представители на Ф.Ю. К. /ищца в първоинстанционното дело/, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че районният съд е постановил правилно и обосновано от събраните по делото доказателства съдебно решение. Оспорват се наведените с въззивната жалба доводи за недопустимост на обжалваното решение. Сочи се, че в кориците на делото се намира съдебно удостоверение, издадено от Районен съд-Р., от което е видно, че пред същия съд е висящо адм. дело №9/2016г. с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, по което е обжалван отказа на ОСЗ-Я. да възстанови правото на собственост върху спорния земеделски имот на наследниците на Д. Ш., поради което и неоснователни се явявали доводите, че настоящото производство е недопустимо поради липсата на висящо производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

В отговора се поддържа, че по делото са събрани убедителни писмени и гласни доказателства, от които се установявало, че наследодателят на ищцатаД. Ю.Ш. е владял спорния имот явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого в периода от 1937-38г. до внасянето му в ТКЗС през 1958г., поради което го е придобил по давност на основание чл.34 от Закона за давността/ отм./. Излагат се съображения, че при извършения на място оглед от съда са установени както местоположението на спорния недвижим имот, така и ясно изразената граница между имотите на Ш.и и П.. Поддържа се, че въз основа на заключението на вещото лице се установявало, че макар двата имота да са съседни, същите към момента на възстановяването им се застъпват на площ от 156.29 кв.м. Излагат се съображения, че съдът правилно не е приспадал от квадратурата на имота площта на пътя, тъй като от събраните по делото 3 доказателства се установявало, че този път е създаден през последните години и не е съществувал от преди образуването на ТКЗС. Оспорват се като несъстоятелни доводите поддържани с въззивната жалба, че преди образуването на ТКЗС на място не били съществували два отделни имота.

Сочи се, че никой от свидетелите по делото не бил дал показания в тази насока, като напълно се опровергавали и твърденията за съществуването на път върху част от спорния имот от преди образуването на ТКЗС. Изразява се несъгласие с всички наведени във въззивната жалба доводи относно размера на присъдения от първоинстанционния съд хонорар за адвокатско възнаграждение.

По подробно изложените в писмения отговор съображения, до въззивния съд е отправено искане да остави въззивната жалба без уважение като неоснователна и да потвърди като правилно и обосновано обжалваното решение на Районен съд-Р.. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба на М. М. Ш. срещу Решение за поправка на явна фактическа грешка №1077/27.02.2019г. по гр.д.№ 1272/2016г. по описа на Районен съд-Р. се поддържа, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.247, ал.3 от ГПК и да насрочи открито съдебно заседание преди да се произнесе за наличието на явна фактическа грешка.

Доразвиват се изложените в жалбата срещу основното решение доводи досежно размера на присъдения на насрещната страна адвокатски хонорар.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

В хода на въззивното производство е починал ответникът С. ДЖ. М. и на негово място са конституирани наследниците му АХМ. С. М., ЮС. С. М. и АЙШ. АХМ. М..

Съобразно дадените указания в Решение №60110/18.10.2021г. по гр.д.

№46/2021г. на ВКС, II г.о., пред настоящата инстанция е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.К..

Пред въззивния съд жалбоподателката М. М. Ш., редовно призована, се е явилa лично и с адв.Е.Я.. Доразвиват се съображенията за неправилност на постановения първоинстанционен съдебен акт и се настоява за неговата отмяна.

Въззиваемата Ф.Ю. К., редовно призована, не се явява лично. За нея се явяват адв.Р.К. и адв. М.П., които пледират за потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Въззиваемите АХМ. С. М., ЮС. С. М., АЙШ. АХМ. М., С. С. М., ДЖ. ЮС.

М., С. ЮС. М., С. ЮС. М., А.Ю. Д. и Х.Ю. Д., редовно призовани, не се явяват лично и не се представляват.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа 4 обстановка:

Производството по гр.д.№1272/2016г. по описа на Районен съд-Р. е образувано по искова молба вх.№10535/05.12.2016г., с която е предявен установителен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ от ищцата Ф.Ю. К. срещу ответниците М. М. Ш., С. ДЖ. М., С. С. М., ДЖ. ЮС. М., С. ЮС. М., С. ЮС.

М., А.Ю. Д. и Х.Ю. Д..

В исковата молба /ведно с поправената искова молба/ се твърди, че ищцата Ф.Ю. К. е наследница на Д. Ю.Ш., бивш жител на гр.Я., а ответниците са наследници на С.М.П., бивш жител на гр.Я.. Сочи се, че наследодателят на ищцата приживе е притежавал земеделски имот в землището на гр.Я., а именно – нива с площ от 0.200 дка в местността „Л.“, землището на гр.Я., при съседи: С.П., Д.и и път. Този имот наследодателят е придобил на основание давностно владение, упражнявано от 1937г. до образуване на ТКЗС – 19571958г. При образуване на ТКЗС имотът бил внесен от наследодателя Д. Ш., а по време на ТКЗС му бил даден за лично ползване. От тогава /1957г./ до днес имотът се владеел само и изключително от наследниците на Д. Ю.Ш..

Твърди се, че след влизане в сила на ТКЗС описаният в исковата молба земеделски имот бил заявен за възстановяване от наследниците на Д. Ю.Ш. в сроковете по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ. С Решение №1445/16.01.1996г. на ОбПК-Я. имотът е възстановен на наследниците на Д. Ю.Ш. в стари реални граници.

Ф.К. обосновава правото си на иск с твърдението, че след многобройни заявления до ОСЗГ-Я. и искания за снабдяване със скица на възстановения имот, се установило, че собствеността върху част от имота /0.157 кв.м./ била възстановена, след завършена процедура пред ОСЗГ-Я., на наследниците на С.М.П.. С Протокол №Я1445/20.05.2016г. ОСЗГ-Я. отказала да се произнесе по заявлението с мотива, че 0.157 дка от имота попадат във възстановен имот на наследниците на С.М.П. по преписка №01138. От материалите по посочената преписка било видно, че наследниците на С.М.П. в сроковете по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ също заявили за възстановяване имот в местността „Л.“ с площ от 0.5 дка, при съседи: М. Д. и дере. В исковата молба се твърди, че двата заявени имота са съседни. Освен това, наследниците на П. са заявили за възстановяване имот, който граничи с „дере“, а в резултат на приключилата процедура по ЗСПЗЗ им бил възстановен имот, който няма съсед „дере“. Сочи се, че имотите възстановени в тази местност са в стари реални граници, които са запазени и налични до днес. Отказът на ОСЗГ-Я. по Протокол №1445/20.05.2016г. бил обжалван по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ и по него било образувано адм.д.№9/2016г. по описа на Районен съд-Р..