Решение № 114 от 18.04.2023, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 1581/2022
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 18.04.2023
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- Елица Юлиянова Орманова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. гр. Лом, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Румяна Д. Александрова Найденова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101581 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „Топлофикация -Перник“ АД, ЕИК 113012360, представлявано от Ч К С – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гпротив Ц. С. Г. с ЕГН **********, с адрес на призоваване: установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 660,49 лв. /шестстотин и шестдесет лева и 49 ст./, представляваща стойността за доставена, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул.”Рашо Димитров", бл. 80, вх. А, ап. 2, от които главница в размер на 584,83 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 75,58 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 14.07.2021 г.; както и законната лихва върху главницата от 584,83 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1784/2021 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която се доказва с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/, се 1 осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник.
Съгласно разпоредбата на ал.3 в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период, като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката, като продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона, с изготвянето и одобряването на обши условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора, подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 1784/2021 г. по описа на PC - Лом за “Топлофикация - Перник" АД е налице правен интерес от предявяване на иск относно вземането си.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия разпореждане изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 14.03.2023 г., ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Преди първото заседание по делото ищецът с писмено становище чрез пълномощника си е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, 2 се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от ищеца смисъл. Установени са и размерите на дължимите плащания.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 660,49 лв.
/шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща стойността за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град Перник, ул.”Рашо Димитров", бл. 80, вх. А, ап. 2, от които главница в размер на 584,91 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., лихва за забава в размер на 75,58 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 14.07.2021 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 541/03.09.2021 г. по ч. гр. дело № 1784/2021 г. по описа на РС- Лом.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените както в заповедното, така и в исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират. В тях се включват внесената държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50,00 лв., направени в заповедното производство и 75,00 лв. довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв.
– в исковото производство. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С оглед на материалния интерес- общо 660,49 лв., и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. С. Г. с ЕГН **********, с адрес на призоваване: , дължи на „Топлофикация -Перник“ АД,
ЕИК 113012360, представлявано от Ч К С – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: , ТЕЦ „Република“, сумата от 660,49 лв. /шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща стойността за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в г, от които главница в размер на 584,91 лв.
/петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., лихва за забава в размер на 75,58 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/ за периода от 10.09.2019 г. до 14.07.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 541/03.09.2021 г. по ч. гр. дело № 1784/2021 г. по описа на РС- Лом.
ОСЪЖДА Ц. С. Г. с ЕГН **********, с адрес на призоваване: , да заплати на „Топлофикация -Перник“ АД, ЕИК 113012360, представлявано от Ч К С – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: , ТЕЦ „Република“, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 175,00 лв.
/сто седемдесет и пет лева/, от които 75,00 лева за платена държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1784/2021 г. по описа на ЛРС в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които 25,00 лева за платена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4