Решение № 112 от 04.06.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Девня, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200394 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 , седалище и адрес на управление *** против Наказателно постановление № 03-2500493, издадено на 06.11.2025г. от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.275 ал.1 КТ вр.чл.57 и чл.71 т.4 от Наредба №7 от 23.09.99г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места, на основание чл.

416 ал.5 вр. чл. 413 ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят в подадената жалба твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди също че АНО неправилно е квалифицирал твърдяното нарушение с което е допуснал несъответствие между посочените в НП обстоятелства и нарушените разпоредби. В с.з. жалбоподателят е редовно призован и се представлява от ст.юрисконсулт М.А., която заявява , че поддържа подадената жалба.Депозира подробни писмени бележки с които поддържа депозирана жалба. Моли за отмяна на атакуваното НП.

Административно наказващия орган, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. В хода на съдебните прения по същество ,процесуалният представител на въззивника твърди, че описаното в НП и АУАН нарушение е безспорно установено и моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

1

Контролиращата страна – ВРП, редовно призовани не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2025г. на пристанище Варна –запад , на 13- то кейово място се извършвало товарене на биг бегове/ представляват големи чували/ от камион на кораб. Технологията на товаренето била следната – до камиона се поставяла подвижна работна площадка /банго/ с височина около 1.5 метра. На тази площадка се качвали докерите, сапанирали биг беговете, след което кран ги качвал на кораба. При извършването на този процес на товарене/ сапаниране/ докера Н. С. К., при движение назад по работната площадка/ банго/ стигнал края и, подхлъзнал се и паднал на земята до площадката. В резултат на падането получил средни телесни повреди, изразяващи се в спукана срамна кост и спукано легло на ябълка на левия крак.

На 05.08.2025г. на територията на пристанище Варна – запад, във връзка със станалата трудова злополука била извършена проверка от служители на ДИТ Варна. Те установили, че работната площадка /банго/ нямала предпазни парапети, които били описани в инструкция за безопасна работа със съоръжения за повдигане на единична работна площадка / банго/, включващо стойка , стълба и парапети.В съставения АУАН и по късно и НП, АНП е приел, че вина за настъпилата злополука има работодателя, тъй като въпреки приетата и утвърдена инструкция е допуснал използването на подвижна площадка / банго/ без на нея да има монтирани предпазни парапети в резултат на което докера Н. С. К. , при движение назад по работната площадка/ банго/ стигнал края и, подхлъзнал се и паднал на земята до площадката.В резултат на падането получил средни телесни повреди , изразяващи се в спукана срамна кост и спукано легло на ябълка на левия крак.

Акта бил връчен на въззивника и бил подписан от него с възражения.

Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение било издадено атакуваното наказателно постановление, с което административно – наказващия орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта, квалифицирал деянието като нарушение и наложил на нарушителя предвидената в чл. 413 ал.2 от Кодекса на труда „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства, приложени към административно – наказателната преписка. Същите са безпротиворечиви и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.

2

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416 ал. 5 от КТ – ръководителя на съответния контролен органДИТ Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

В хода на проведеното съдебно следствие бяха разпитани всички лица имащи пряко или косвено отношение към настъпилия инцидент , и най- вече свидетели – очевидци на самата трудова злополука. Съдът намира , че по безспорен начин се установи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителността, което е видно и от показанията на всички свидетели, присъствали на инцидента.

Установи се, че въззивника е нарушил задълженията си като работодател и не е изпълнил задължителните разпоредби на инструкция за безопасна работа със съоръжения за повдигане на единична работна площадка / банго/, включващо стойка, стълба и парапети , като допуснал при изпълнение на трудовите си задължения, докерите да използват площадка / банго/ без монтирани предпазни парапети, което пък довело до настъпването на процесната трудова злополука.

Съдът счита , че от една страна нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника в настоящото производство е било установено по безспорен и категоричен начин при извършената проверка от служители на Д”ИТ” Варна. От друга страна намира за безспорно установено, че инцидента при който е пострадал докера Н. С. К. е настъпил именно поради липсата на предпазни парапети на работната площадка, тъй като дори при неволно подхлъзване предпазният парапет би спрял падането на пострадалото лице от площадката на земята. Съдът счита, че също така е било безспорно установено, че въззивникът е допуснал нарушение на посочените в НП разпоредби, поради което и правилно е бил санкциониран с имуществената санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 413 ал. 2 от КТ. Поради това съдът намира, че правилно с издаденото наказателно постановление е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на настоящото производство , въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.1 от 3АНН, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-2500493, издадено на 06.11.2025г. от Директора на Дирекция”Инспекция по труда” гр.

Варна, с което на жалбоподателя „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 , седалище и адрес на управление *** за нарушение на чл.275 ал.1 КТ вр.чл.57 и чл.71 т.4 от Наредба №7 от 23.09.99г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413 ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 да заплати на Дирекция”Инспекция по труда” гр. Варна, сумата от 150.00 евро за направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред

Административен Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, административнонаказателната преписка да се върне по компетентност на Директора на Дирекция”ИТ”Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4