Решение № 178 от 06.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231800600608 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от частния тъжител К. Л. Т. чрез нейния повереник а. Б. Р., против присъда от 04.02.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 251/2019 г. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда подсъдимият Л. Ф. В., с установена по делото самоличност, е признат за невинен в това, че на 21.06.2019 г. около 10 часа е разгласил чрез OFFNews.bg, в публикация - https://offnews.bg/razsledvane/kakedin-zavoj-za-4-5-mln-leva-unishtozhi-vtorata-po-golemina-rimska-705770.html, позорни неверни обстоятелства по отношение на К. Л. Т. от с. Т., общ. С., ул.

„Т.“ № 3, с ЕГН: **********, като приписал престъпления по чл. 108 и чл.

277а от Наказателния кодекс със следните изрази:

„Що се отнася до нападките, цялата критика на тези хора - не бих ги нарекъл колеги - е да променят сегашния законов режим, по който се движи българската археология по чисто користни подбуди.“;

Не искам да влизам в подробности, за да не сляза до нивото им. НАИМ отдавна е желана от тях мишена, за да могат да променят закона във вид, 1 който да е удобен на тях и на хората, които стоят зад тях.“;

Тези хора, за които споменавате, направиха много бели, работиха без разрешение навремето, има множество оплаквания срещу тях от професори от различни страни - особено от А. и от Щ.. Водени са разследвания срещу тях…“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл.

147, ал. 1 от НК.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният от частната тъжителка К.

Л. Т. граждански иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието.

В тежест на частната тъжителка на основание чл. 190, ал. 1 от НПК са възложени сторените от подсъдимият Л. В. разноски в размер на 2000 лева.

В законовия срок е постъпила въззивна жалба от частната тъжителка, депозирана чрез нейния повереник адв. Р.. В жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, като се застъпва, че деянието е категорично доказано, и се иска отмяна на присъдата. Излагат се доводи в насока, че подсъдимият В. е осъществил инкриминираното деяние, като с изявлението си е визирал именно частния тъжител, а не друго лице, както погрешно било прието от първоинстанционния съд. Повереникът счита, че са налице и всички предпоставки за уважаване на предявения граждански иск, като се иска присъждане на пълния размер на претендираната сума.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба се развиват доводите за наличие на всички признаци от обективната и субективната страна на деянието, като в заключение се твърди, че „решението“ е неправилно и незаконосъобразно. Прави се доказателствено искане за повторен разпит на свидетеля К. К., чрез който да се установят обстоятелства, свързани с процесната публикация и да се изследва кои други лица освен тъжителката и подсъдимия са били интервюирани при подготовката на материала.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частната тъжителка и граждански ищец - адв. Манолова, моли за отмяна на постановената присъда и за признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението. Повереникът счита, че в хода на производството е било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е автор 2 на клеветническите твърдения, насочени конкретно срещу тъжителката.

Счита, че твърденията на подсъдимия са били адресирани единствено до тъжителката, тъй като други археолози освен нея не са участвали при изготвянето на материала. Според повереника подсъдимият е нарушил общоприетите норми за поведение, като е обвинил тъжителката, че осъществява дейност без разрешение, и я е обидил, че не притежава необходимите умения, както и че е действал воден от користни подбуди. Иска се подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Защитникът адв. И. оспорва доводите на повереника като напълно неоснователни и незаконосъобразни. Твърди, че в текста, предмет на обвинението, никъде не е спомената тъжителката, нито други конкретни лица, което е потвърдено и в показанията на свидетеля К.. Иска се присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна поради обективна и субективна несъставомерност на деянието.

Подсъдимият в лична защита заявява, че не е визирал подсъдимата К. Л.

Т., а други лица, които се появили и създавали пречки на археологическия екип. Твърди, че не е отговарял на въпрос, в който да се с съдържало името на подсъдимата, която е бивш негов докторант.

В последната си дума подсъдимият моли присъдата да бъде потвърдена.

Софийски окръжен съд, след като обсъди депозираната жалба и взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата на частната тъжителка е неоснователна - постановената присъда следва да бъде потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.

От фактическа страна се установява следното:

На 21.06.2019 г. в 08:57 часа в новинарско онлайн издание „OFFNews.bg” била публикувана статия със заглавие „Как един завой за 4,5 млн. лева унищожи втората по големина римска вила у нас”, с автор свидетелят К. К.. Журналистическият материал се отнасял до спорни въпроси във връзка със строежа на автомагистрала „С.”, който засягал археологически обект римска вила („Скаптопара”). По време на строителната дейност било 3 открито античното селище и това наложило прекъсване на строежа за извършване на археологическо изследване. В статията било посочено, че „решението дали обектът има значима историческа стойност и трябва да се запази се взема еднолично от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ), и по-конкретно от неговия директор, който по това време е доц. Л. В.”.

На 26.04.2018 г. от страна на НАИМ било публикувано становище по въпроса, в което се твърди, че откритите сгради са „предимно в основи и имат нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга. Тяхното съхранение на място е много трудно и изисква големи допълнителни средства за консервация и реставрация. Пълното им разкриване до края на договора между АПИ и НАИМ-БАН е възможно и не налага изместване на трасето или промяна на проекта, поради нетрайния характер на конструкциите. (…) През последната седмица бе открита и гробната част в сграда № 1 (…) Втората гробна камера е с полуцилиндричен свод и бе открита неограбена. Тя съдържаше важни археологически находки, които вече са проучени и са в реставрационно ателие на РИМ Б.. Пренасянето на тази най-важна недвижима археологична ценност с траен характер (гробницата) в съседното село Покровник или пред РИМ Б. е напълно възможно.”

В статията се твърди, че единствено НАИМ де факто може да определи дали на мястото на археологически разкопки може да бъде извършена строителна дейност или да бъде разпоредено запазването им. Посочено е, че само в период от около 2 години НАИМ е получил 17 обществени поръчки за близо 11 милиона лева във връзка с необходимост от спасителни разкопки, като единствената реалната власт и експертиза е възложена именно на тази институция, която е едновременно контролиращ и изпълняващ орган.

В отговор на посочения журналистически материал подсъдимият Л. В. е завил следното: „НАИМ не решава това, това се решава от комисия на МК.

След което има и заседание на Съвета за недвижими културни ценности към министъра на културата. Имаше заседания, където се питат реставратори, архитекти, археолози. Така че НАИМ нито по закон, нито на практика може да реши какво да стане с един обект самостоятелно. А що се отнася до нападките, цялата критика на тези хора - не бих ги нарекъл колеги - е да променят сегашния законов режим, по който се движи българската археология 4 по чисто користни подбуди. Не искам да влизам в подробности, за да не сляза до нивото им. НАИМ отдавна е желана от тях мишена, за да могат да променят закона във вид, който да е удобен на тях и на хората, които стоят зад тях. Тези хора, за които споменавате, направиха много бели, работиха без разрешение на времето, има множество оплаквания срещу тях от професори от различни страни - особено от А. и от Щ.. Водени са разследвания срещу тях, тъй като бяха подвели много чужди студенти, на които бяха взели парите за училища, но не им бяха предоставили обещаното. Може само да отидете във Видин и да разпитате хотелиерите - кой археолог някога не им е плащал, когато е спал със своя екип там. Тогава ще разберете за какво става въпрос.

Това е доста нечистоплътна история, а Скаптопара се използва просто като повод. Зад това обаче стоят съвсем други интереси, не става въпрос само за селището до Б..

Обектът е римска вила, интересен обект, бяха положени усилия, за да бъде проучен навреме - без да се спира работата по магистралата, в която са вложени много пари на всички нас. Не една или две междуведомствени комисии на МК решиха да бъдат преместени най-запазените сгради встрани, така че да бъдат експонирани, както се прави по цял свят. Но не мога да коментирам защо е направен този завой при магистралата, аз съм археолог, не съм проектант. Не мога да кажа защо магистралата е минала по този начин.

Спряга се това в общественото мнение, но аз разбирам от археология, не от проектиране на магистрали.”

При така установеното от фактическа страна настоящият състав на въззивния съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.

За да оправдае подсъдимия в извършване на вмененото му деяние, първоинстанционният съд е отбелязал, че в съдържанието на инкриминираните изрази не се споменава името на тъжителката, а се говори за група хора, неидентифицирани поименно. Предвид това съдът е достигнал до крайния извод, че обвинението е недоказано - в хода на производството не е установено, че позорящите факти се отнасят до конкретно физическо лице, поради което и неговите твърдения не могат да се характеризират като противоправни.

Изложените в обжалваната присъда съображения са правилни, макар и 5 да не са изчерпателни.

В допълнение към изложеното в мотивите на първоинстанционния съд може да се посочи, че инкриминираните с тъжбата на частната тъжителка твърдения по своя характер се отличават с липса на конкретика - освен че не е изрично посочен адресатът на твърденията, липсва точно описание на обстоятелство, конкретизирано по време, място и други признаци, които да позволяват надлежното му установяване. Твърдяното в изложения от подсъдимия отговор „работиха без разрешение”, „да променят сегашния законов режим (…) по чисто користни подбуди”, макар да носи белезите на визираното в състава на деянието по чл. 147, ал. 1 НК позорящо обстоятелство, не подлежи на проверка със способите на наказателния процес.

Това е така, защото употребените от подсъдимия изрази са твърде общи и не се отнасят до конкретно и ясно посочено обстоятелство, каквото е изискването на материалния закон. Неопределените, абстрактни обстоятелства не представляват конкретни твърдения и истинността им поначало е непроверима. В този смисъл в Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н.д. № 302/2016 г., III НО на ВКС е посочено следното: „Необходимо е твърденията да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, т.е. съобщените от извършителя факти, отнасящи се до оклеветения, да са обективни и конкретни. Не може да се говори за разгласяване на позорно обстоятелство, когато вместо строго определени факти деецът използва общи епитети и оценки; когато излага свои съждения, мнения или умозаключение; когато прави лишени от конкретност предположения”. Изводът за съставомерност на деянието „клевета” не може да бъде основан на интерпретация на инкриминираните изрази, основаваща се на предположения относно тяхното действително съдържание.