Решение № 16108 от 26.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14273/2023
- Вид
- Решение № 16108
- Подписан
- 26.08.2024
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 16108 гр. ***, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110114273 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца **** с която са предявени срещу ответника А. Г. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата от 1062,22 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ****, сумата от 40,46 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 180,51 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 10.10.2022г. и сумата от 8,68 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.10.2019г. до 10.10.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56973/2022г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Моли за установяване на вземанията и присъждане на разноски за производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В 1 подаденото в заповедното производство възражение е поддържал, че в имота се отчита и трето отоплително тяло, без да има такова. В хода на производството е подал становище, след изтичане на срока за отговор, с което оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че от представените писмени доказателства не се установява доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. Поддържа, че начисляването на ТЕ, отделена от щранг-лира в банята по формула е незаконосъобразно и се отразява значително на сметките й. Прави евентуално възражение за погасяване на вземанията за топлинна енергия и за цена на услугата дялово разпределение по давност.
Третото лице-помагач „**** взема становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за покупко-продажна на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 176, том VII, рег. № 5762, нот. дело № 1242 от 28.10.2003г. ответникът А. Г. Д. е закупила апартамент № 43, находящ се в гр. **** От представеното удостоверение от ГИС-*** се установява, че многофамилната жилищна сграда с два входа, находяща се в гр. ***, на ъгъла на ул. *****“, има следния настоящ адрес: гр. ***“, идентичен с посочения в исковата молба настоящ адрес на топлоснабдения имот с аб. № 251594, което не е и спорно по делото. Не се твърди, нито установява, след закупуването на процесното жилище ответницата да се е разпоредила с имота, поради което съдът приеме, че за исковия период същата е била негов собственик и като такава се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „**** ***“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ***, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени 2 доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „****, избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 13.10.2000г., видно от представения протокол от същата дата.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Вещото лице посочва, че не може да потвърди начислената топлинна енергия за периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г., тъй като за този период е топлинната енергия е определяна по показанията на топломер с неясна годност, който е бил с изтекъл срок за метрологична проверка, а след свалянето му и подменянето му с нов, старият не е изпращана на метрологична проверка.
Измерването с този топломер за посочения период представлява нормативно нарушение и съдът не взема предвид така отчетената от него енергия за този период. За останалата част от исковия период ТЕ е била измервана с годно техническо средство и отчетената топлинна енергия следва да се приеме за реално доставена до имота на ответницата.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана ТЕ за отопление на имот за 1 брой щранг-лира в банята по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба 16-334 и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Абонатът не използва радиаторно отопление. Неоснователно е възражението на ответницата относно липсата на основание за начисляване на ТЕ от щранг-лирата – същата не представлява отоплителен уред, на който може да се монтира ИРРО, поради което в съответствие с нормативната уредба ищецът е изчислил отдадената от нея ТЕ по предвидената в подзаконовия нормативен акт формула. Посоченото е в съответствие с нормативната уредба, а не нормативно нарушение, както счита ответникът. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Начислена е и ТЕ по показанията на 1 брой узаконен водомер в имота. За процесния период е извършен реален отчет на уредите и главните отчети са подписани, като подписът не е оспорен в производството, с оглед на което следва да се приеме, че абонатът не е оспорвал преди процеса начина на отчитане и стойността на отчетената ТЕ. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия (с изключение на периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г.), съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 873,26 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – суми за връщане и приспадане на начислената в нарушение на нормативните разпоредби стойност на начислената ТЕ за периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г.
3
Ответницата е направила възражение за погасяване по давност на вземането за топлинна енергия, което обаче не следва да се разглежда, тъй като е заявено извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК – арг. от чл. 133 ГПК.
Следователно и при липса на твърдения и доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на топлинната енергия е основателен за сумата от 873,26 лв. за периода от м.05.2019г. до 05.10.2019г. и от 23.01.2020г. до м.04.2021г., за който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 873,26 лв. до пълния предявен размер от 1062,22 лв. и за периода от 06.10.2019г. до 22.01.2020г.