Решение № 2355 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2355 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20231100113556 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С Решение №1682 от 19.03.2025г. по гр.дело №13556/2023г. на СГС, I11 състав е осъден ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Т.

М. Т., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 22500лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания в следствие на увреди, причинени й при пътнотранспортно произшествие от 14.05.2022год. по вина на водача на л.а. „БВМ X 5“, с peг. № ****, Г. А. И., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, изразяващи се в тежка гръбначно мозъчна травма с фрактури на четвърти, единадесети и дванадесети гръден прешлен и гръбначни болки, затруднено движение на цялото тяло, невъзможност да го движи във всички посоки, както сумата 500лв., представляваща обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания, резултат от причинената й телесна повреда от пътно - транспортно произществие от 14.05.2022г., изразяваща се в разкьсно — контузни рани на дясното коляно, ведно със законната лихва върху тези суми за периода от 25.01.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направени от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска в 1 размер на 1445,71лв., като са отхвърлени претенциите за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от болки и страдания в следствие на нанесена тежка гръбначно - мозъчна травма с фрактури на четвърти, единадесети и дванадесети гръден прешлен и гръбначни болки, затруднено движение на цялото тяло, невъзможност да го движи във всички посоки за сумата над 22500лв. до пълния предявен размер от 80500лв., претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от болки и страдания в следствие на мозъчно сътресение и загуба на съзнание за повече от 10 минути в размер на 3000лв. и претенцията за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от болки и страдания в следствие на причинени разкъсно-контузни рани на дясно коляно за сумата над 500лв. до пълния предявен размер от 4000лв.

При подаване на въззивната жалба от ищеца се установява, че в исковата молба е бил предявен иск и с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 5773,48лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди както следва: 4631лв. заплатена стойност на извършена медицинска интервенция по фактура

№1000167112/23.05.2022г., 985,09лв. заплатени осигуровки към НАП на 16.05.2022г., за които се твърди, че са заплатени в полза на ищцата от родителите на приятеля й, 73,35лв. заплатена сума по фактура №0210041515/16.05.2022г., представена към исковата молба, от която се установява, че се касае за покупка на горИ. от бензиностанция в гр.Севлиево и 84,04лв. заплатена сума по фактура №0210041553/17.05.2022г., представена към исковата молба, от която се установява, че се касае за покупка на горИ. от бензиностанция в гр.Севлиево, като купувач и по двете фактури е Г.Ц.Г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2022г. до окончателното плащане, който обаче не е бил разгледан.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който на първо място твърди, че предявения иск е недопустим, доколкото страната не е поискала допълване на определение по реда на чл.140 ГПК, постановено по делото и с приемането на доклада за окончателен, следва да се приеме, че ищцата не е поддържала този си иск. В условията на евентуалност се оспорва ищцата да е претърпяла имуществени вреди.

Оспорва се ищцата да е заплатила каквито и да е суми за лечението си.

Посочва се, че всички платежни документи, представени по делото, са с 2 платци, различни от ищцата. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между разходите и нанесената увреда на ищцата. Оспорва се акцесорния иск за лихва.

Доколкото искът е предявен още с исковата молба, но не е разгледан поради липса на възражение от страна на ищеца срещу предварителния доклад по делото, като не е докладван и в окончателния доклад, но се поддържа от ищеца във въззивната жалба, Съдът намира, че постановеното по делото решение подлежи на допълване.

В мотивите на постановеното по делото решение е прието, че по делото се установява, че на 14.05.2022г. Т. М. Т. е била увредена при ПТП, настъпило по вина на Г. А. И., поради което са на лице обстоятелствата, обуславящи ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вреди, нанесени в следствие на поведението на застрахования. Към исковата молба е представена Фактура №1000167112 от 23.05.2022г. за сумата 4631лв., представляваща стойност на 6 винта, като Т. М. Т. е посочена като получател на фактурата и като пациент по отношение на който ще бъдат приложени медицинските изделия. Независимо, че сумата, представляваща стойност на медицинските изделия е заплатена от Г.Ц.Г. – майка на ищцата, следва да се приеме, че доколкото изделията са вложени при оперативната интервенция на Т. Т., то имуществената вреда настъпва именно за нея. Житейски оправдано е пациент, който не може да се придвижва, да не може да извърши лично заплащане на сума, която се дължи за лечението му. Плащането на консумативите при оперативно лечение на конкретен пациент представлява вреда именно за лицето, което дължи заплащането. В случая задължено лице и съгласно представената фактура е именно Т. Т.. Без значение за възникване на вредата в патримониума на задълженото лице, е произхода на средствата, с които се заплаща задължението. Поради изложеното следва да се приеме, че представената фактура и преводно нареждане установяват възникване на имуществена вреда за ищеца в размер на 4631лв. Доколкото с решението е приет размер на съпричиняване на вредоносния резултат от 50% на присъждане подлежи сума в размер на 2315,50лв. с равностойност в евро от 1183,90 евро.

Претендира се и обезщетение за имуществени вреди от заплащането на осигуровки към НАП на 16.05.2022г. в размер на 985,09лв. Видно от 3 приложената към исковата молба справка за задължения на Т. М. Т., издадена от НАП, ищцата е имала неплатени месечни такси за здравно осигуряване за периода от м.11.2018г. до м.05.2022г. Видно от графа „срок за плащане“ на таблицата задължението за заплащане на здравни осигуровки е възниквало месечно, т.е. задължението е ставало изискуемо с края на месеца за който се е дължало заплащане на таксата. Всички такси са били изискуеми преди датата на настъпване на произшествието и не са в пряка причинна връзка с уврежданията на ищцата, нанесени при ПТП. Задълженията за заплащане на здравни осигуровки възникват на различно правно основание от деликта, предмет на делото, поради което липсва причинна връзка между поведението на деликвента и задължението за заплащане на здравни осигуровки. С оглед на изложеното заплатената сума в размер на 985,09лв. за дължими здравни осигуровки не представлява имуществена вреда от процесния деликт.

По отношение на фактури №0210041515/16.05.2022г. и

№0210041553/17.05.2022г. същите представляват фискални бонове за стойността на закупен дизел от бензиностанция в гр.Севлиево на 16 и 17.05.2022г. от майката на ищцата. Безспорно е установено по делото, че на посочените дати Т. Т. е била в болнично заведение в гр.София, т.е. няма как ищцата да е закупила горИ. и да е ползвала същото за придвижване в резултат на настъпилото ПТП. Закупуването на горИ. от майката на пострадалата не представлява имуществена вреда за самия пострадал, която да произтича от произшествието.

Следователно претенцията в тези посочени части подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху сумата 1183,90 евро, считано от 23.05.2022г. до окончателното плащане. Съгласно чл.

496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В ал.3 е предвидено, че Застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на 4 пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от изброените в разпоредбата документи, сред които и констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. В случая от страната са представени достатъчно доказателства за наличие на инцидента и увредата, но от страна на застрахователя не е последвало мотивирано произнасяне в 3 месечен срок от сезирането - видно от Писмо от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, дружеството е било сезирано на 25.10.2022г. При липса на такова, следва да се приеме, че ответника изпада в забава считано от изтичането на срока, предвиден в правната норма. Доколкото от страна на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не е направено произнасяне по претенцията в определения от КЗ тримесечен срок, то считано от 25. 01.2023г. застрахователя е изпаднал в забава и дължи лихва.

Поради изложеното претенцията следва да се уважи считано от 25.01.2023г.

По отношение на искането на ищеца за допълване на решението с произнасяне по претенция за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на произшествието до датата на подаване на исковата молба, следва да се посочи, че с решението е извършено произнасяне по акцесорния иск. Мораторната лихва е в размер на законната лихва за забава и при претенциите с правно основание чл.432 КЗ вземането възниква от момента, визиран в чл. 496, ал.1 КЗ, а не от датата на застрахователното събитие. Видно от постановеното по делото решение, са изложени мотиви за това от коя дата е основателна акцесорната претенция, като периода на същата е общ – от възникване на вземането за мораторна лихва до окончателното плащане.

По разноските:

Постановеното по делото решение следва да се допълни и в частта за разноските, чрез присъждане на разноски и за претенцията, предмет на допълването.

Присъдените разноски в полза на ищеца следва да се допълнят с присъждане на още 24,06 евро, а присъдените разноски в полза на ответника следва да се допълнят с присъждане на още 39,15 евро.

Доколкото ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, по силата на правната норма, на основание чл.78, ал.6 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС държавна такса и разноски върху уважения 5 размер на претенцията от 47,36 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл.250 от ГПК, Решение №1682 от 19.03.2025г., постановено по гр.дело №13556/2023г. по описа на СГС, I-11 състав, както следва:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Света София” №7, ет.5, да заплати на Т. М. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр.Севлиево, ж.к.**** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 1183,90 евро, с л е в о в а равностойност

2315,50лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, в следствие на пътнотранспортно произшествие от 14.05.2022год. по вина на водача на л.а.

„БВМ X 5“, с peг. № СВ **** РХ, Г. А. И., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 25.01.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК направени от ищеца разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 24,06 евро, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди за сумата над 2315,50лв. до пълния предявен размер от 5773,48лв., като неоснователна.