Решение № 210 от 29.05.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Габрово, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210101175 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано по искова молба на П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 14, предявена срещу СУ „Отец Паисий", ЕИК 000213048, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Венец" № 7.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника, като изпълнява длъжността учител по практическо обучение по професия „Графичен дизайн". Излага, че със заповед № 342-ДР-022/20.05.2025 г. на Директора на СУ „Отец Паисий", му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не бил извършил вмененото му дисциплинарно нарушение и заповедта не била мотивирана, съобразно чл. 195, ал. 1 КТ. Моли да се постанови решение, с което да бъде отменена заповед № 342-ДР-02-2/20.05.2025 г. на Директора на СУ „Отец Паисий", като незаконосъобразна.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е служител при ответника, както и че със заповед № 342ДР-02-2/20.05.2025 г. на Директора на СУ „Отец Паисий", град Габрово му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение". Излага, че заповедта е законосъобразна, мотивирана, съдържа всички императивни реквизити и издадена при спазване на законовата процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Моли да се отхвърли предявеният иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от представения трудов договор № 1

851-ДР-02-1/12.09.2019 г., че са обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнява при ответника длъжността учител.

С писмо изх. № 123-РД-01/28.03.2025 г., във връзка с жалба, вх. 292-РД01/27.03.2025 г. на Т. Д. П., майка на Марчелла Стелла Стефани Дивиетри, ученичка от VIII «а» клас, на основание чл. 193, ал. 1 КТ, Директорът на СУ „Отец Паисий"Габрово е поискал обяснения от ищеца относно следните обстоятелства: какви са отношенията на ищеца с учениците на които преподава; има ли отношения почиващи на лична основа и как ще обясни лични контакти с подаръци; показвани ли са снимки от интернет с неприлично съдържание.

Със заповед № 342-ДР-02-2/20.05.2025 г. на служителя е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В заповедта е посочено, че същата се издава на основание чл. 188, т. 2 КТ вр. с чл.187, т.10 КТ и чл. 259 ЗПУО и при спазване изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от Кодекса на труда, за това че на 24.03.2025 г. в кабинет № 50 /к-т по изобразително изкуство/ по време на консултация по предмет „Изобразително изкуство" учителят П. Д. Д. е опипал в областта па гърдите М.С.С.Д., ученичка от 8 „а" клас на СУ „Отец Паисий" - Габрово.

В заповедта е посочено, че в кабинета е присъствала И.И.И., ученичка от 8 „б" клас, която е свидетел на деянието. В заповедта е отразено още, че начинът на установяване на нарушението на действието на учителя П. Д. Д. се потвърждавал и от записите от камерите за видеонаблюдение в к-т № 50 /изобразително изкуство/ от дата 24.03.2025 г. - в часови диапазон от 14:00 ч. до 15:00 ч. Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 23.05.2025 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Р. Г. В., В. Д. Д. – Г. и Т. Д. П., от показанията на които не се установяват релевантни по делото обстоятелства – свидетелите не са преки очевидци на случилото се, като в частта относно процесното нарушение показанията на свидетелите не могат да се кредитират доколкото не възпроизвеждат свои лични възприятия, а преразказват разказаното им от други лица, чиито разпит не е поискан. В останалата си част показанията възпроизвеждат обстоятелства, касаещи предприетите последващи действия по налагането на дисциплинарното наказание на ищеца и са неотносими към предмета на спора. Показанията на свидетелите в частта относно техните възприятия при гледане на процесния запис от камерата за видеонаблюдение също не могат да се кредитират доколкото противоречат на извършения от съда по реда на чл. 204 ГПК оглед.

Огледът на видеозаписа установява, че две лица от женски пол и едно лице от мъжки пол, се намират в помещение, обзаведено като класна стая. Едното момиче пише или скицира. Облечено е със суитшърт и черен панталон. Лицето от мъжки пол обяснява нещо като показва с ръце. Другото лице от женски пол стои на чин като е облегнало двете си ръце назад, облечено е с черна блуза и със светъл панталон. Двете лица от женски пол обсъждат нещо гледайки екран на мобилен телефон. Лицето от мъжки пол продължава да обяснява на двете лица от женски пол и се приближава към тях. Извика момичето с черен панталон към себе си. Продължава да обяснява нещо, жестикулирайки с дясна ръка. Другото лице от женски пол стои седнало на чина, подпира се с лява ръка на чина и е с гръб към камерата. Мъжът е с лице към камерата и жестикулира с дясна ръка срещу момичето, което е на чина. Не се вижда реакция от страна на момичето с бял панталон, ако се приеме, че е налице някакво съприкосновение между ръката на мъжа и торса на момичето, то запазва напълно заетата поза. Мъжът излиза от стаята, след което двете момичета си комуникират.

2

Започват да си събират вещите и да се обличат. Лицето от мъжки пол се връща в стаята. Тримата продължават да си общуват.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване.

Относно иска с правна квалификация чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ.

При оспорване на законосъобразността на дисциплинарно наказание работодателят на основание чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на основанието за налагане на дисциплинарно наказание – извършено нарушение с обективните му и субективен елемент, както и спазването на предвидената от закона процедура по осъществяване на дисциплинарната отговорност.

На първо място, следва да се отбележи, че според чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Правновалидно е искането на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ единствено ако е извършено от лице, притежаващо необходимата да ангажира работодателската воля представителна власт. За да изпълни това си задължение работодателят, е необходимо той да поиска такива обяснения от съответния служител, като следва да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие би наложил и дисциплинарно наказание. Недопустимо и в нарушение на закона би било да се искат или дават обяснения за едно нарушение, а наказанието да се наложи за друго такова, каквато е настоящата хипотеза.

В случая видно от съдържането на писмо изх. № 123 – РД – 01/28.03.2025 г. обясненията от ищеца са поискани, но не за вмененото му с процесната заповед дисциплинарно нарушение, а именно, че на посочената в заповедта дата е извършил действия, изразяващи се в опипване в областта на гърдите на ученичката от 8 „а" клас на СУ „Отец Паисий" - Габрово. При това положение съдът приема, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ. В случая обаче липсва твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 193 КТ. Ето защо само въз основа на това обстоятелство дисциплинарното наказание не може да се отмени като незаконно, въпреки констатацията, че работодателят не е спазил дисциплинарната процедура.

Волеизявлението на работодателя е обективирано в процесната заповед от 20.05.2025 г., която е издадена от лице, което разполага с работодателска власт и в предвидената от закона писмена форма за действителност. Заповедта е мотивирана, като съдържа изложение на конкретни действия на служителя, времето на извършването им, конкретните нарушени вътрешни правила, наложеното наказание и нормативните разпоредби, въз основа на които се налага. Що се отнася до възраженията на ищеца, че в процесната заповед била допусната грешка относно приложимата законова разпоредба и в името на ученичката, същите нямат значение за формалната законосъобразност на заповедта.

Задължението по чл. 195, ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 357, ал. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Изискванията на тази разпоредба са спазени, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - който 3 дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ. Дали работодателят е определил точната правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без значение за законността на дисциплинарното наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Задължение на съда е да изведе вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и да прецени дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като за тази дейност е без значение посочената в заповедта законова квалификация.

При противоречие между тази квалификация като цифрово изражение и посочените в мотивите на заповедта обстоятелства, меродавно е нарушението, което може да се изведе въз основа на тези обстоятелства /в този смисъл решение № 572 от 07.10.2024 г. по гр. д. № 4418 / 2023 г. на ВКС, III г.о. и цитираната в него съдебна практика/. Също така допуснатата техническа грешка при изписването на името на ученичката няма отношение към изискуемото съдържание и не е основание да се приеме формално нарушение при издаването на заповедта, обуславящо отмяна на наказанието само на това основание.

Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество, като се прецени възникнало ли е основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя чрез налагане на наказание – предупреждение за уволнение, а именно извършено ли е посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.

Нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение: обективирано от служителя поведение, в разрез с трудовите му задължения по индивидуалното трудово правоотношение, което поведение е извършено виновно. Доказателствената тежест за установяване на нарушението с обективните му и субективен елемент, се носи от работодателя.

Описаното в процесната заповед дисциплинарно нарушение се изразява в опипване в областта на гърдите на М.С.С.Д., ученичка от 8 „а" клас на Средно училище „Отец Паисий" – Габрово, което действие само по себе си е противоправно и с интензивен неблагоприятен ефект, дори разглеждано извън контекста на отношенията учител – ученик.

От доказателствата по делото обаче не може да се приеме за установено по несъмнен начин вмененото в процесната заповед поведение на ищеца. Не представляват доказателства за това обстоятелство съставените във връзка с последващата проверка протоколи, доколкото същите представляват изходящи от самия ответник частни документи, без материална доказателствена сила, като ищецът изрично оспорва да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Никой от разпитаните свидетели не е очевидец на процесното дисциплинарно нарушение, а възпроизвеждат преразказаното им от други лица и последващите действия, които са били предприети в хода на извършената вътрешна проверка.