Решение № 2791 от 10.04.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е №

….. гр. София, 10.04.2020 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р

О Д А

Софийски градски съд, ІV - то „Д” отделение в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ

: Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 12807 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.

С решение от 26.08.2019 г. на СГС, постановено по настоящото дело, е отменено решение № І-31-435454/22.06.2018 г. на Софийския районен съд, 31 с - в по гр. д. № 70329/2017 г., с което е отхвърлен предявения от Д.Е.Б. срещу „С.в.“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК - за признаване за установено, че в полза на „С.в.“ АД не съществува вземане за сумата от 419, 22 лв., цена на В и К услуги, отразена във фактури, издадени с дати 22.11.2011 г. - 19.12.2013 г. за потребление в периода 01.10.2011 г. - 30.11.2013 г. за апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № ********** и Д.Е.Б. е осъден за разноските пред първата инстанция, като вместо това предявеният от ищеца отрицателен установителен иск е изцяло уважен. С въззивното решение „С.в.“ АД е осъдено да заплати на Д.Е.Б. разноски по делото, както следва: за СРС - 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Постъпила е молба от адв. К.Б. в лично качество и като процесуален представител на Д.Е.Б., както и от в.в.т.в лично качество, с искане решение от 26.08.2019 г. на СГС да бъде допълнено в частта с разноските, като въззиваемият ответник „С.в.“ АД бъде осъден да заплати на Д.Б. сумата от 50 лв. - разноски за държавна такса за първоинстанционното производство, както и на в.в.т.сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца Д.Б. безплатна правна помощ в производството по гр.д. № 70329/2017 г., на СРС, 31 с-в. Със същата молба е направено и искане за изменение на въззивното решение в частта с разноските като на Д.Б. се присъди сумата от 25 лв. - разноски за държавна такса за подадената въззивна жалба, а на неговия процесуален представител адв. К.Б. да се присъди сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СГС.

Ответната страна по молбата „С.в.“ АД не е изразила становище в законоустановения срок.

По искането за изменение и допълване на решението в частта с разноските, съдът намира следното:

Видно от мотивите на решение от 26.08.2019 г. по гр. д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с - в, съдът е формирал извод, че предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца Д.Б. следва да се присъдят разноски пред СРС и СГС, съобразно доказателствата за реално направени разноски, както следва : за СРС - 50 лв. държавна такса, а за СГС – 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въпреки това въззивният съд е пропуснал да формира диспозитив в решението относно целия размер на разноските за държавна такса в производството пред СРС, както и по разноските за СГС за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че тези неточности следва да бъдат отстранени по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК за поправка на очевидна фактическа (техническа грешка) в посоченото по - горе решение, без призоваване на страните. Такава грешка е налице във всички случаи на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване, в това число, когато съдът е формирал мотиви в определен смисъл, но е пропуснал тяхното обективиране в диспозитива, какъвто е настоящия случай.

В случая са налице предпоставки за допускане на очевидна фактическа грешка, в решение от 26.08.2019 г. по гр.д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с - в, като диспозитива на решението следва да съдържа изрично произнасяне, с което ответникът „С.в.“ АД да бъде осъден да заплати на ищеца Д.Е.Б. разноските за държавна такса, както следва: за производството пред СГС – 25 лв., а за производството пред СРС – още 25 лв. към вече присъдените с въззивното решение 25 лв. (общо 50 лв.).

По отношение на присъдените в полза на Д.Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв., съдът намира, че такива в действителност не са сторени от него, тъй като и в двете съдебни инстанции му е оказана безплатна правна помощ. Последното обстоятелство, съобразено с факта, че пред СГС процесуалният представител на въззивника – адв.

К.Б. своевременно е представила договор за правна помощ и е направила искане за присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., обуславя основателност на искането на адвокат К.Б. за изменение на въззивното решение, чрез допълването му в частта с разноските и присъждането на адвокатско възнаграждение в нейна полза в размер на 300 лв. за СГС. В този смисъл, неточно формираният в мотивите и изразен в диспозитива извод за дължимост на разноски за адвокатското възнаграждение от 300 лв. в полза на ищеца, а не на адв. И., следва да бъде отстранен чрез изменение на решението и допълването му чрез осъждането на ответника да заплати на адв. И. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.

Настоящият състав намира за неоснователна молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на в.в.т.за допълване на въззивното решение и присъждане в негова полза на сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца Д.Б. безплатна правна помощ в производството по гр.д. № 70329/2017 г. на СРС, 31 с-в. Разноски се присъждат от инстанцията пред която са направени, а ако се искат разноски от втора инстанция за разглеждане на делото пред първа, в случай на уважаване на искове, които първата инстанция е отхвърлила, искането следва да е направено също до приключване на устните състезания във въззивната инстанция.

Във въззивна жалба, подадена от ищеца Д.Б., чрез адв. Б., е направено искане за присъждане на сторените от ищеца разноски пред СРС и СГС, които се свеждат до заплатена държавна такса за подаване на исковата молба и за обжалване на първоинстанционното решение. Пред въззивната инстанция, нито във въззивната жалба, нито на по – късен етап, до приключване на устните състезания, е постъпило искане от адв. в.в.т.за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ пред СРС, поради което съдът не е имал задължение служебно да се произнесе по този въпрос.

Ето защо и настоящият състав намира, че искането на адв. Тодоров за изменение на въззивното решение в частта за разноските следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 26.08.2019 г. по гр. д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с – в, като в диспозитива на решението, на страница 5, отнасящ се до присъдените в полза на въззивника разноски, вместо текста :

„ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, Бизнес парк, сграда 2 А, да заплати на Д.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, офис партер, чрез адв. Б., разноски по делото, както следва : за СРС - 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.“, се чете вярното:

„ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, Бизнес парк, сграда 2 А, да заплати на Д.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, офис партер, чрез адв. Б., на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, сторените разноски за държавна такса, както следва: за производството пред СРС - 50 лв. и за производството пред СГС – 25 лв.“

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 250 ГПК, решение от 26.08.2019 г. по гр.д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с – в, като го допълва в следния смисъл :

ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, Бизнес парк, сграда 2 А, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. К.И.Б., с адрес ***, офис партер, сумата от 300 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д.Е.Б. в производството пред СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на в.в.т.за изменението на решение от 26.08.2019 г. по гр. д. № 12807/2018, на СГС, ІV Д с - в, в частта за разноските и присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца Д.Б. безплатна правна помощ в производството по гр. д. № 70329/2017 г., на СРС, 31 с - в.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ

: 1.

2.