Решение № 3424 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3424 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г.и Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20221100513134 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20060283 от 04.10.2022 г., постановено по гр. д. № 29522 по описа за 2019 г.на СРС, 170 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район ****, установителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, че Т. Р. Г. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 189,55 лв. (сто осемдесет и девет лева и петдесет и пет ст.), представляваща неплатени абонаментни такси и стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 16.05.2016 г., за мобилен номер +****; по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 21.09.2016 г. с предпочетен номер ***; по Договор за мобилни услуги от 27.05.2016 г. с предпочетен номер *** и по Договор за мобилни услуги от 03.10.2016 г. с предпочетен номер +**** (за клиентски № 005604920) за периода от 01.10.2016 г. до 04.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5649/2019 г. по описа на СРС, 170 с-в, до окончателното изплащане.

1

С решението е признато за установено по предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, против Т. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район ****, искове с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че Т. Р. Г. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 249,38 лв. (двеста четиридесет и девет лева и тридесет и осем ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг от 16.05.2016 г., от 21.09.2016 г. и от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2019 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 5649/2019 г. по описа на СРС, 170 с-в, до окончателното ѝ изплащане.

Срещу решението в частта, с която е уважен искът за сумата от 249,38 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договори за лизинг от 16.05.2016 г., от 21.09.2016 г. и от 03.10.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Т. Р. Г., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Г. Ш., който го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Излага, че съдът не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за нищожност и прекомерност на неустоечната клауза в чл. 12 от ОУ към процесните договори за лизинг. Поддържа, че уговорките в чл. 12 от ОУ представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, както и че са нищожни поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като същите давали право на ищеца както да развали договора, така и да претендира предсрочно всички лизингови вноски за целия срок на договора, независимо дали договорът е или не е развален. Счита, че не е спазен редът, предвиден в чл. 87, ал. 1 ЗЗД за прекратяване на писмени договори. В условията на евентуалност моли за намаляване на неустойката поради прекомерност. Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Йетел България” ЕАД, ЕИК 130460283 (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД) – ищец в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Поддържа, че претендираните вземания за лизингови вноски не представляват неустойки, а са дължими лизингови вноски, съгласно уговорените общи лизингови цени на устройствата в договорите за лизинг.

Излага, че ответникът нито е заплатил дължимите лизингови вноски, нито е върнал устройствата на мобилния оператор, като срокът на договорите бил изтекъл. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за 2 наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Решението в частта, с която е уважен искът за сумата от 189,55 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и стойност на незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху тази сума, е влязло в сила като необжалвано.

По конкретно наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

С исковата молба, по реда на чл. 422 ГПК, ищецът сочи като основание на претенциите си договори за лизинг, като пояснява, че сумите по всеки един от договорите представляват сбор от лизингови вноски, който сбор се равнява на оставащите и незаплатени от ответницата лизингови вноски до края на срока на договорите. Сочи, че ищецът – лизингодател, на основание чл. 12 от общите условия към договорите за лизинг, начислил накуп съответния брой лизингови вноски, поради неплащане на предходните такива (тези, за които вече са били издадени фактури и по отношение на които СРС е приел с решението си, че исковете са основателни). Ищецът претендира сумата от 82, 62 лв., представляващи 18 неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 16.05.2016 г. за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г., сумата от 109,78 лв., представляваща 22 неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 21.09.2016 г. за периода от 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. и сумата от 56, 98 лв., представляваща 22 неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 03.10.2016 г. за периода от 05.10.2016 г. до 04.02.2017 г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми от 29.01.2019 г. до изплащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5649/2019 г. по описа на СРС, 170 състав. Ищецът е уточнил, че претендира дължими и падежирали лизингови вноски по сключените с ответницата договори за лизинг, чийто срок бил изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При така изложените твърдения, въззивният съд приема, че СРС е 3 сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 228 ЗЗД – за стойността на лизинговите вноски, дължими до края на срока на всеки договор за лизинг, сключен с ответницата.

Договорът за лизинг представлява договор, по силата на който едната страна, лизингодател, се задължава да предостави за ползване вещ на другата страна, лизингополучател, срещу възнаграждение. В настоящия случай, доколкото от договореностите между страните не може да се направи извод, че се касае за финансов лизинг, съдът приема, че страните са обвързани от договори за оперативен лизинг, по силата на които на ответницата са предоставени описаните в същите устройства срещу договорена и посочена цена за ползването им.

В първоинстанционното производство е приет договор за лизинг от 16.05.2016 г., от съдържанието на който се установява, че срещу обща лизингова цена в размер на 105,57 лв., платима на 23 равни месечни вноски по 4,59 лв. всяка, ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответницата устройство марка LG Leon White, с телефонен номер +****.

Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните – 16.05.2016 г. (чл. 2 от договора). В чл. 4 от договора за лизинг е уговорено, че с подписването на същия от лизингополучателя, последният декларира и потвърждава, че устройството му е предадено в уговорения с договора вид. Договорът съдържа погасителен план, сочещ падежите на задълженията на лизингополучателя за заплащането на лизинговите вноски, както и техния размер. В чл. 1, ал. 2 е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното устройство като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най - малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг след изпълнение на условията за придобиване на собствеността, посочени в Общите условия и след като заплати допълнителната сума от 4,59 лв. Ако лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2 устройството следва да бъде върнато на лизингодателя в срок от един месец след изтичане на срока на договора (чл. 1, ал. 3).

В първоинстанционното производство е приет и договор за лизинг от 21.09.2016 г. с аналогично съдържание, съгласно който срещу обща лизингова цена от 114,77 лв., платима на 23 равни месечни вноски по 4,99 лв. всяка, ищецът предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка Philips, модел S337 B lack, с телефонен номер ***. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните – 21.09.2016 г. (чл. 2 от договора). В чл. 4 от договора за лизинг е уговорено, че с подписването на договора от лизингополучателя, последният декларира и потвърждава, че устройството му е предадено в уговорения с договора вид. Договорът съдържа погасителен план, сочещ падежите на задълженията на лизингополучателя за заплащането на лизинговите вноски, както и техния размер.

В първоинстанционното производство е приет и договор за лизинг от 03.10.2016 г., от съдържанието на който се установява, че срещу обща лизингова цена в размер на 59,57 лв., платима на 23 равни месечни вноски по 4

2,59 лв. всяка, ищецът предоставя за временно и възмездно ползване на ответницата устройство марка TABLET, модел TELENOR SMART TAB Black, с телефонен номер +****. Договорът е сключен за срок от 23 месеца и влиза в сила от датата на подписването му от страните – 03.10.2016 г. (чл. 2 от договора). В чл. 4 от договора за лизинг е уговорено, че с подписването на договора от лизингополучателя, последният декларира и потвърждава, че устройството му е предадено в уговорения с договора вид.

Към договорите за лизинг са приложени Общи условия на ищеца по договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G CONNECT CENTER, телефонен апарат или друго устройство, подписани от представител на мобилния оператор и от ответницата, чийто подпис не е оспорен. В клаузата на чл. 12 от Общите условия, наименувана „предсрочна изискуемост и принудително изпълнение“, страните са уговорили в случай на неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя право за лизингодателя с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг, и/или да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си чрез продажба, прехвърляне, последващо отдаване на лизинг на устройството и/или да се удовлетвори принудително от предоставения като обезпечение запис на заповед. Съгласно чл. 12, ал. 2 от ОУ месечните вноски и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и при забава в плащанията.